Определение № 3570 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3251/28.03.2024 година, подадена от КОНПИ [населено място], срещу решение № 33/20.02.2024 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 354/2023 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Апелативен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 275/14.06.2023 година на Окръжен съд Ямбол, V-ти състав, постановено по гр. д. № 382/2022 година, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ [населено място] срещу К. А. Г. и Л. Г. Л. искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 168 213.84 лева. В подадената от КОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу К. А. Г. и Л. Г. Л., искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответниците по подадената касационна жалба К. А. Г. и Л. Г. Л. са подали отговор с вх. № 4759/13.05.2024 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване решение № 33/20.02.2024 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 354/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. КОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 29.02.2024 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 3251/28.03.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Бургас е посочил, че по делото не било спорно, че поради неподадена в срок декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗОНПИ, в редакцията му преди изменението му, което е в сила от 06.10.2023 година, от К. А. Г., задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗОНПИ, в редакцията му преди посоченото изменение, в качеството й на общински съветник в Общински съвет Я., избрана за общински съветник през октомври 2019 година и встъпила в длъжност, считано от 01.12.2019 година, съгласно решение № ПР-2/24.03.2021 година на КПКОНПИ [населено място] била предприета проверка на установяване на незаконно придобито имущество от Г.. Установено било, че същата следвало да подаде встъпителна декларация за имущество и интереси до 02.01.2020 година, а тя била сторила това след законоустановения срок-на 05.03.2020 година, като обяснила, че закъснението се дължи на небрежност. Заради нарушението на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗОНПИ, в редакцията преди цитираното изменение, на К. А. Г. било издадено наказателно постановление № НП-00085/27.08.2020 година, с което й било наложено наказание „глоба“ в размер 1000.00 лева. С протокол за възлагане изх. № 395/1.04.2021 година била разпредена проверка за установяване на обстоятелствата по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, започната с решение № ПР2/24.03.2021 година срещу Г., която да се извършела от инспектор в ТО, като периодът на проверката бил от 24.03.2011 година до 24.03.2021 година. Предвид установено при проверката наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 213 450.06 лева, при придобито имущество на стойност 222 509.32 леваи нетен доход от 9059.26 лева, било взето решение за внасяне в съда на искова молба по чл. 153 от ЗОНПИ против К. А. Г. и нейния съпруг Л. Г. Л.. Съгласно чл. 153 от ЗОНПИ, комисията предявявала иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в производството пред съда представяла доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и други обстоятелства, които имали значение за спора. В случая образуваното пред Комисията производство било обосновано с разпоредбата на чл. 108, ал. 6 от ЗОНПИ, в редакцията й преди 06.10.2023 година, съгласно която проверката започвала и при неподаване в срок на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 или т. 4, освен ако неподаването се дължало на причини, за които лицето не отговаряло. К. А. Г. не оспорвала, че в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПКОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 година, в сила от 6.10.2023 година)-общински съветник в Общински съвет Я., била подала декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗОНПИ за имущество и интереси през 2020 година пред комисията извън предвидения в закона срок. Това следвало да стане до 02.01.2020 година, а било направено на 05.03.2020 година. Въззивният съд споделял становището на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 108, ал. 6 от ЗОНПИ в хипотезата на подадена декларация извън законовия срок, какъвто бил конкретния случай. Въззивният съдебен състав поддържал застъпеното от него становище и в други аналогични на този случаи, че предвидената в чл. 108, ал. 5, във връзка с чл. 46, ал. 4 от ЗОНПИ проверка по глава Х от закона при установяване на несъответствие на декларираните обстоятелства в размер на не по-малко от 20 000.00 лева и по ал. 6, с оглед целта на специалния закон, сочела на основание за започване на проверка при липса на подадена декларация, но не и при подаване на декларация след изтичане на срока. Ако била налице просрочена такава, законът предвиждал административно наказание „глоба“, като комисията дължала проверка за съответствие на декларираното и едва при установяване условията по чл. 108, ал. 5 от ЗОНПИ започване на проверка в производство по установяване на незаконно придобито имущество. На второ място въззивният съобразявал съобразява практиката на ЕСПЧ, съгласно която националните съдилища следвало да посочат в решенията си подробности относно престъпното поведение, от което се твърдяло, че било придобито имуществото, за което се искало отнемане в полза на държавата, и да обосноват, че това имущество можело да бъде доход от такова престъпно поведение. ЕСПЧ бил приел, че липсата на обосноваване на такава причинно-следствена връзка и постановяване отнемане в полза на държавата на имущество, позовавайки се единствено на презумпцията, съдържаща се в закона и на несъответствие между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди, представлявало нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съобразявайки тази практика на ЕСПЧ, въззивният съдебен състав намирал, че само по себе си неподаването в законовия срок по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗОНПИ (отм. ДВ, бр. 84 от 2023 година, в сила от 6.10.2023 година) на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 или т. 4 от същия закон, не представлявало престъпно поведение на К. А. Г., от което да било придобито имуществото, отнемането на което се претендирало в производството. Налагал се изводът за липса на основание за проведеното срещу проверяваното лице производство по глава Х от ЗОНПИ, поради което съдебният състав намирал за неоснователни както предявения иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, така и първото оплакване във въззивната жалба-за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на основание за образуване на проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ. Освен това съставът на Апелативен съд Бургас е посочил, че независимо от вече изложените мотиви, в случая намирал иска за неоснователен и поради това, че по делото не било доказано от комисията значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съгласно изискването на чл. 156, ал. 4, т. 3 от ЗОНПИ, от което да се направело обосновано предположение, че имуществото било незаконно придобито, съгласно предвиденото в чл. 107 от ЗОНПИ, като в този смисъл намирал за неоснователно и оплакването на Комисията за липса на установено значително несъответствие в имуществото на К. А. Г. и Л. Г. Л.. В икономическия анализ било посочено, че в края на проверявания период Г. и Л. притежавали имущество (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) общо в размер на 222 509.32 лева както следвало: дружествени дялове в размер на 10.00 лева, допълнителни вноски в дружеството в размер на 73 500.00 лева, вноски на каса в размер на 104 581.63 лева, погасителни вноски в размер на 39 035.84 лева, получени от трети лица в размер на 4345.00 лева, трансферирани към ФГВБ в размер на 1036.85 лева. Съгласно § 1, т. 4. от ДРЗОНПИ, „имущество“ било всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Съобразно така дадената в закона дефиниция на понятието „имущество“, вноските на каса и погасителните вноски не следвало да се включват в имуществото на проверяваното лице. Сумите от вноските на каса, ако тези внесени суми в края на проверявания период били налични по съответните сметки, следвало да се включат в имуществото на проверяваното лице като вземания от съответната банка. Ако сумите от вноските на каса впоследствие били изтеглени в брой или чрез извършени преводи, те можели да бъдат включени в имуществото на проверяваното лице като суми в брой, ако били налични в края на проверявания период, или като вземания, ако такива били възникнали в резултат на извършените преводи, или като движима или недвижима собственост, ограничени вещни права и други, ако се установяло, че тези суми били вложени в придобиването на тази собственост. Ако сумите от вноските на каса в края на проверявания период не били налични, съгласно разрешението, дадено по т. 1 от ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, те не представлявали „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОНПИ. Затова въззивният съд намирал, че в притежаваното от К. А. Г. и Л. Г. Л. имущество в края на проверявания период не следвало да бъдат включени посочените от Комисията вноски на каса в общ размер от 104 581.63 лева. Въззивният съд намирал, че с оглед законоустановения механизъм на оценяване на материалните активи, подлежащи на отнемане, било неправилно твърдението на Комисията, че в имуществото на Г. и Л. следвало да се включат и допълнителните вноски в „Ел Ка Груп“ ООД [населено място]-73 500.00 лева и погасителни вноски в размер на 39 035.84 лева. По отношение на погасителните вноски въззивният съд намирал, че те не следвало да бъдат включени в имуществото на проверяваните лица в края на проверявания период, тъй като по съществото си те представлявали разходи (намаляващи размера на приходите за установяване на нетния доход) на проверяваните лица, още повече, че по делото нямало твърдения от Комисията за имущество, което да било придобито с кредитите, за които се претендирали погасителните вноски, налично или отчуждено в периода. Допълнителните вноски, направени от Л. Г. Л. в „Ел Ка Груп“ ООД [населено място] не следвало да бъдат включвани в имуществото му към края на проверявания период, тъй като представлявали също разходи на лицето. По своята същност допълнителните парични вноски, уредени в чл. 134 от ТЗ, представлявали способ за кредитиране на търговското дружество и наподобявали договор за заем, като се различавали от паричните вноски в капитала на дружеството. Тези допълнителни вноски имали за цел временно финансово подпомагане на съответното дружество за определен срок и подлежали на връщане. Осчетоводявали се като пасив на дружеството, произтичащ от задължението за връщане. Допълнителните вноски, които не били възстановени от дружеството, създавали вземане на Л. Г. Л. спрямо „Ел Ка Груп“ ООД [населено място], но не попадали в имуществото на Л., доколкото в т. 1 от ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС било прието, че не представлявали „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОНПИ и не участвали при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не бил установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не били налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Поради това, че невъзстановената част от направените от Л. Г. Л. в „Ел Ка Груп“ ООД [населено място] допълнителни вноски в общ размер от 73 500.00лева-съгласно отговора на въпрос в т. 3. 2. от съдебно-икономическата експертиза, 37 000.00 лева били възстановени от дружеството на собствениците-т. е. невъзстановени от направените допълнителни вноски били 36 500.00 лева, а според въззивната жалба невъзстановени били 27 000.00 лева, за които Л. имал вземане към „Ел Ка Груп“ ООД [населено място], не били налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, съдът намира, че те не следвало да бъдат включвани в имуществото на К. А. Г. и Л. Г. Л.. Съгласно § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ „значително несъответствие“ бил онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишавал 150 000.00 лева за целия проверяван период. В исковата молба било посочено установена от комисията за проверявания период придобито през този период имущество на Г. и Л. на стойност общо 222 509.32 лева (дружествени дялове на стойност 10.00 лева; допълнителни вноски в дружество в размер от 73 500.00 лева; вноски на каса в общ размер от 104 581.63 лева; погасителни вноски в размер на 39 035.84 лева; получени от трети лица 4345.00 лева; трансферирани към ФГВБ 1036.85 лева). Въззивният съд приемал, че в края на проверявания период К. А. Г. и Л. Г. Л. имали придобито през периода имущество на обща стойност 10.00 лева (стойността на придобити през периода дружествени дялове-10.00 лева). Дори към това имущество да се прибавела (според твърденията във въззивната жалба) стойността на вземанията на Л. за невъзстановени му допълнителни вноски в дружеството му на стойност 27 000.00 лева, стойността на придобитото от Г. и Л. през проверявания период то притежаваното от тях в края на периода имущество пак било значително под 150 000.00 лева Дори само от стойността на придобитото имущество, която била под 150 000.00 лева, можело да се направи извод за липса на „значително несъответствие“ по смисъла на закона. В тази насока в решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о. било посочено, че не следвало да се проверява дали това превишение съставлявало несъответствие, тъй като дори това да било така, очевидно евентуалното несъответствие нямало да бъде значително. Такова то щяло да бъде само, ако размерът му надхвърлял 150 000.00 лева, поради което и имуществото нямало да подлежи на отнемане. Освен това въззивният съд намирал иска за неоснователен и поради това, че по делото не било доказано от комисията значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съгласно изискването на чл. 156, ал. 4, т. 3, от което да се направело обосновано предположение, че имуществото било незаконно придобито, съгласно предвиденото в чл. 107 от ЗОНПИ. Въззивният съдебен състав споделял изводите на първоинстанционния съд, че за установяване на евентуалното наличие на несъответствие между нетния доход на К. А. Г. и Л. Г. Л. и придобитото от тях имущество пред проверявания период, съответно за установяване на приходите и доходите на същите, за началното салдо, на извънредните и обичайни им разходи, следвало да се кредитира приетият в последното съдебно заседание втори вариант на съдебно-икономическата експертиза (коригирана съдебно-икономическа). Въззивният съд споделял изводите на първоинстанционния съд, че началното салдо към 24.03.2011 година, вещото лице било взело предвид, че е в размер на 15 632.41 лева, а не в посочения от Комисията в размер от 2614.85 лева, тъй като в приетото от Комисията начално салдо били включени само наличните към началото на проверката суми по банкови сметки на Г. и Л., без да били включени средствата, които те са притежавали към този момент извън тези по сметките. Въззивът споделял изводите на първоинстанционния съд, че извършените от трети лица преводи по разплащателните сметки на Г. и Л., отнесени в приходната част, били в размер на 9620.00 лева, а не в посочения от Комисията размер 720.00 лева; погасителните вноски по кредити, усвоени преди и през проверявания период, включени в разходната част, били в размер на общо 55 256.78 лева, а не в претендирания от Комисията размер 21 154.14 лева и само за кредити усвоени преди процесния период; приходите от ФГВБ-Гарантирани суми КТБ в размер на 1036.85 лева, били към приходната част; допълнителните вноски в „Ел Ка Груп“ ООД [населено място] от Л. Г. Л. в размер на 73 500.00 лева следвало да бъдат отнесени към разходната част, а не към придобито имущество за периода. Съгласно този вариант на съдебно-икономическата експертиза, въззивният съд кредитирал извода на вещото лице, че несъответствието в края на периода в размер 13 629.15 лева. Въззивният съд намирал, че този вариант на заключението на вещото лице следвало да бъде кредитиран и поради това, че бил съобразен и с разясненията, дадени в ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно § 1, т. 3 получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако те не са налични в края на проверявания период и като краен резултат не са увеличили актива. При така извършените изчисления констатираната разлика между нетния доход по § 1, т. 8 от ДРЗОНПИ и придобитото имущество възлизала на отрицателен размер от 13 629.15 лв., т. е. не било налице значително несъответствие-над 150 000.00 лева по смисъла на § 1, т. 7 от ДРЗОНПИ между имуществото и нетния доход на ответниците. Презумпцията на чл. 107, ал. 1 ЗПКОНПИ била опровергана и в случая не било налице обосновано предположение, че посоченото имущество било незаконно придобито. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КОНПИ [населено място] е поискала решението на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това налице ли е основание за започване на проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ, когато лице заемащо висша публична длъжност е подало декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. от същия закон в редакцията му преди изменението му, което е в сила от 06.10.2023 година, след законоустановените срокове, без основателна причина? По отношение на този въпрос се твърди приложното поле на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото липсвала установена съдебна практика, която да дава отговор на същата. Така формулирания въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението, чието допускане до касационно обжалване е поискано. Същият обаче не обосновава допускането на решението на Апелативен съд Бургас до касационен контрол. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете съставът на Апелативен съд Бургас не само е приел, че не са налице предпоставките за започване на проверка по ЗОНПИ в цитираната хипотеза, но алтернативно с това е преценявал и въпроса за това налице ли са предпоставките за уважаване на предявените от КОНПИ [населено място] искове. В случай на допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос и положителен отговор на същия съдът не би могъл да уважи предявените искове, тъй като те не са отхвърлени само на това основание. Затова при наличието на допълнително основание за отхвърляне на исковете, за което не е формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, не налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по така поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КОНПИ [населено място] е поискала въззивното решение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от КОНПИ [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. В случая дори и към възприетата от въззивния съд стойност на имуществото на К. А. Г. и Л. Г. Л. да се прибави стойността на извършените от последния и невъзстановени допълнителни вноски в капитала на „Ел Ка Груп“ ООД [населено място], то тази стойност отново ще е под 150 000.00 лева. За да се проверят останалите твърдения на КОНПИ [населено място] обаче ще трябва да се навлезе в преценка на правилността на действията на въззивната инстанция по установяване на фактите по делото и прилагане на съответните им материално правни норми, което по съществото си е проверка за правилността на самото въззивно решение, която не може да се извърши въз основа на позоваването на очевидната неправилност. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Враца. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 33/20.02.2024 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 354/2023 година, по подадената срещу него от КОНПИ [населено място], касационна жалба с вх. № 3251/28.03.2024 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото КОНПИ [населено място] ще трябва да заплати на К. А. Г. и Л. Г. Л. сумата от общо 8900.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение