Определение № 4153 от 11.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8138/27.05.2024 година, подадена по пощата на 23.05.2025 година, от А. И. Б., против решение № 125/11.03.025 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 994/2024 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 456/08.06.2024 година на Районен съд Благоевград, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2789/2023 година, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Б. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че А. И. Б. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] сумата от 7235.10 лева, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/16.05.2023 година въз основа на съставен констативен протокол № 2002790/13.05.2023 година. В подадената от А. И. Б. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Б. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. И. Б. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по посочената касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] е подал отговор с вх. № 13 110/26.08.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 125/11.03.025 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 994/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. А. И. Б. е бил уведомен за обжалваното решение на 23.04.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8138/27.05.2024 година, като е подадена по пощата на 23.05.2025 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Благоевград е изложил съображения за това, че съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 от ЗЕ законодателно било делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов акт-Правила за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В изпълнение на тази законова делегация КЕВВР била приела нови ПИКЕЕ–обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година и влезли в сила на 03.05.2019 година, които намирали приложение в настоящия случай, доколкото процесната проверка в обекта на А. И. Б. била извършена впоследствие-на 13.5.2023 година, когато тези правила вече били действащи. Основанието за начисляване на допълнителната електрическа енергия в случая не било наличието на облигационна връзка по доставка на електрическа енергия, а самият подзаконов нормативен акт–ПИКЕЕ, чиито норми давали право за извършване на корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на електрическа енергия в каквато насока била формираната практика на ВКС.. В раздел IX на ПИКЕЕ (чл. 49-58) били регламентирани реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия. А. И. Б. се явявал ползвател на мрежата, тъй като съгласно § 1, т. 41а от ДРЗЕ, ползвател на мрежата бил и крайният потребител, доколкото като потребител на електрическа енергия притежавания от него имот бил снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползвал, за да получава електроенергия. За да можело да упражни правото си на едностранна корекция, електроразпределителното дружество следвало да било спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ. Въззивният съд намирал, че от ангажираните по делото доказателства констативен протокол, показанията на разпитаните свидетели и приетото заключение на съдебнотехническата експертиза, се установявало, че редът бил спазен. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, който бил подписан от представител на оператора на мрежата (двамата служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място]) и от свидетел, който не бил служител на оператора, при отсъствие на ползвателя–чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Коректно в протокола било отразено, че по време на проверката обекта се обитавал от Х. К. (свидетелка), като нейната самоличност била снета от органи на МВР. Същата не била подписала протокола, както се установявало и от показанията на свидетелката Т., като била заявила, че електромерът не бил на нейно име. В тази насока и самата К. сочела в показанията си, че същият бил на лицето, с което била във фактическо съжителство и което по това време не било в страната и което заявила и на проверяващите. Следвало да се посочи, че съгласно новите ПИКЕЕ не се изисквало присъствие и подпис на служител на МВР, като било достатъчно уведомяване на МВР за това по аргумент от разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ. С оглед датата на проверката-13.05.2023 година следвало да се приложат разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година. В този смисъл заявените с въззивната жалба възражения, които се основавали на приложението на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 година били неоснователни и съдът следвало да отхвърли като такива. Твърдението на Б., че само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиент, имало основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия били неоснователни. В процесния период били в сила и били действали Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място], одобрени с решение № 0У2/04.06.2021 година на КЕВР, влезли в сила на 16.07.2021 година, които били приложими към процесния фактуриран период и били приети и съставени съгласно чл. 104а от ЗЕ и били одобрени с решение № ОУ-2/04.06.2021 година на Комисията за енергийно и водно регулиране. В същите бил изрично уреден начина на уведомяване на клиентите в случаите на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която имало измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване–така с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от същите общи условия било предвидено, че: „ Редът, начините и сроковете за уведомяване на КЛИЕНТИТЕ в случаите по ал. 1 са съгласно чл. 40, чл. 65 и чл. 71 от настоящите Общи условия.“. В този смисъл били неоснователни твърденията на А. И. Б., че такава не била предвидена. Неоснователно се твърдяло, че снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция Неоснователно се искало да се съобразяват правилата по неприложимите към казуса ПИКЕЕ в сила от 17.11.2013 година Както вече било посочено, с оглед датата на проверката-13.05.2023 година и периода на извършеното преизчисление приложимите ПИКЕЕ били тези обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година. При наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които да се изчислявала тази корекция, начислената корекционна сума се дължала при доказването на някоя от хипотезите, визирани в посочените ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ предвиждала в случаите, когато при метрологичната проверка се установяло, че средството за търговско измерване не измервало или измервало с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Начинът за изчисляване на количеството електрическа енергия в този случай–при неизмерване, неправилно или неточно измерване, бил определен в посочената разпоредба в зависимост от това дали се касаело за средство за търговско измерване, измерващо извън допустимата грешка - б. „а“, или за неизмерващо средство за търговско измерване–б. „б“ на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършвало на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Съгласно чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ преизчисляването се извършвало въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от същите правила. От анализа на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и чл. 83, ал. 1 от ЗЕ и чл. 50 и 51 от ПИКЕЕ следвал извода, че коригирането на сметките се извършвало само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяното количество електроенергия от средството за търговско измерване и не било необходимо доказване виновно поведение от страна на потребителя, възпрепятствало правилното отчитане на ползваната енергия. Нормативно установеният принцип бил, че след като в обекта била консумирана електроенергия в количество надвишаващо отчетеното или която не била отчетена, се дължало заплащането й от потребителя, като размерът на задължението се установявал служебно, съобразно ПИКЕЕ, дори и да не било установено кои са конкретно лицата, възпрепятствали правилното отчитане на ползваната енергия. Правото на корекция не било обусловено от доказването на неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, защото целта на корекционната процедура била да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на ползвателя за вреди от негово виновно поведение. т. е. основавала се на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. Уредените в ПИКЕЕ правила за едностранно извършване на корекции на сметките на потребителите от електроразпределителното дружество в случаите на установено неизмерване или неточно измерване на ел. енергия не противоречали на законови нормативни разпоредби. Правото на енергийното предприятие да търси доплащане на доставената електроенергия, когато поради неточно измерване била отчетена доставка в по-малък размер и съответно била заплатена по-малка цена от реално дължимата, респективно задължението на купувача за доплати разликата, намирали основание в разпоредбата на чл. 200 от ЗЗД. Това следвало от общото законово правило, че купувачът по договор за продажба дължал заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, доколкото предвидената в ЗЕ възможност за корекция на сметките и съответно регламентираната в ПИКЕЕ корекционна процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. Затова било неоснователно възражението на А. И. Б. за недоказаност на негово виновно поведение във връзка с неправомерно манипулиране на системата за отчитане. Отговорността по чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ била обективна отговорност на потребителя на електроенергия, предпоставка за ангажирането на която било само установеното по нормативно уредения ред неотчитане/неточно отчитане на доставяното количество електроенергия. За реализирането на тази отговорност електроразпределителното дружество не дължало доказване на виновно поведение на абоната. Без правно значение за реализиране на отговорността на потребителя на електроенергия по чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ било фактическото ползване на имота–дали същият бил обитаван и/или ползван по предназначение към момента на проверката, какви количества електроенергия били доставяни в него, съответно какви суми бил заплащал потребителя за предходни периоди, с оглед на което наведените в тази насока възражения на Б. били неотносими към предмета на делото. В чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ било предвидено, че в случаите на преизчисляване на количествата електроенергия по реда на тези правила фактурата за дължимите от ползвателя преизчислени количества електроенергия (както и справката за преизчислените количества електроенергия) се издавали от оператора на електроразпределителната мрежа, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба ползвателят на мрежата заплащал на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена по реда на ал. 1. В чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ било регламентирано фактуриране на преизчислените количества електроенергия по ал. 1 по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електроенергията за покриване на технологичните разходи. Всички тези разпоредби водели до извод, че начислените по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ корекционни суми при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия се дължали от потребителя на оператора на съответната електроснабдителна мрежа. Регламентираната в чл. 55 и чл. 56 от действащите ПИКЕЕ уредба, предоставяща право на оператора на електроснабдителната мрежа да извършва корекция и преизчисление на сметки за минал период в случаите на неизмерена или неточно измерена електроенергия, съответно да начислява корекционни суми, била в рамките на законовата делегация и не противоречала на нормативен акт от по-висока степен. В случая извършената от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] корекция на консумираната в обекта на Б. електроенергия била осъществена въз основа на изготвен от служители на дружеството и подписан от тях констативен протокол № 2002790/13.05.2023 година. В констативния протокол се съдържала ясна и достатъчна информация за констатираното състояние на измервателната система и установената промяна в схемата на свързване на същата–директно свързване към преносната мрежа, като по този начин е заобиколено средството за технически измерване и същото не било отчело в пълен размер консумираната в имота електроенергия. Протоколът бил съставен в отсъствие на ползвателя при условията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ–същият бил подписан от представител на оператора и един независим свидетел, което било достатъчно за изпълнение на процедурата по съставянето му. При отсъствието на собственика на имота участието на един свидетел било достатъчна гаранция за правомерното осъществяване на проверката. Събраните гласни доказателства потвърждавали отразеното в протокола и установявали обективност на проверката. Спазени били всички изисквания за законосъобразно извършване на проверката и обективното отразяване на констатираното състояние на осъщественото присъединяване към електропреносната мрежа. От констатациите в протокола, които се потвърждавали от показанията на свидетелите А. и Т., както и от заключението на съдебно техническата експертиза, се установявало, че към датата на проверката била извършена промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване в имота на А. И. Б. по описания по-горе начин, което водело до неточно отчитане на консумираната в него електроенергия. С оглед спазването на установената процедура при съставянето на констативния протокол въззивният съд приемал за установено описаното в него състояние, потвърдено от заключението на съдебнотехническата експертиза, на промяна в схемата на свързване на схемата на средството за търговско измерване, имащо за последица неотчитане на част от потребяваната електроенергия в имота. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, когато се установяла промяна на схемата за свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електроенергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал количеството електроенергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършвало на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В случая била налице именно хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза преизчисляването било извършено правилно по методиката на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ–на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8–часово натоварване, за период от 3 месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неточно измерване, предвид липсата на предходни проверки. Електромерът не бил изпращан за метрологична проверка, тъй като се касаело за промяна в схемата на свързване, а не до манипулация вътре в самия електромер. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза така извършеното от ищеца преизчисление на електроенергия отговаряло на методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Корекционната сума била определена по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от ДКЕВР съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Затова били налице предпоставките за извършване от електроразпределителното дружество на корекция на сметката на ответника за електроенергия за процесния период, като начислената с процесната фактура електроенергия била определена съобразно методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, поради което Б. дължал на дружеството начислената сума в размер на 7235.10 лева, за която е била издадена фактура № [ЕГН]/16.5.2023 година. Неоснователно било възражението на Б. относно липсата на обективна отговорност на потребителя. От анализа на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ и чл. 50 от ПИКЕЕ следвало, че коригирането на сметките се извършва само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяното количество електроенергия от средството за търговско измерване и не било необходимо доказване виновно поведение от страна на потребителя, възпрепятствало правилното отчитане на ползваната енергия, като без значение било и обстоятелството дали междувременно електроразпределителното дружество било проверявало средството за търговско измерване. Нормативно установеният принцип бил, че след като в обекта била консумирана електроенергия в количество надвишаващо отчетеното или която не била отчетена, се дължало заплащането й от потребителя, като размерът на задължението се установявал служебно, съобразно ПИКЕЕ, дори и да не били установено кои са конкретно лицата, възпрепятствали правилното отчитане на ползваната енергия. Правото на корекция се основавало на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. То не било обусловено от доказването на неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, защото целта на корекционната процедура била да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на ползвателя за вреди от негово виновно поведение. Електроразпределителното дружество не дължало да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му. Предвидената възможност електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекция на сметките на потребителите била обусловена само от обективния факт на констатирано при метрологична проверка на средството за търговско измерване неточно измерване, без да било необходимо доказване на реално потребеното количество електроенергия и периода на неточното измерване. Следвало да се посочи, че ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година, съдържали подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да било необходимо виновно поведение на потребителя. Затова било неоснователно твърдението във въззивната жалба, че в процесния период не било съществувало законно основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя поради неотчитане на доставяната електроенергия, без да бил доказан периодът на същото и без да било доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Установявало се от приетите писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебнотехническа експертиза и от гласните доказателства, че в случая била налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, според която при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършвало на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ предвиждала, че преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определени от КЕВР на съответния мрежови оператор. При извършване на корекцията на сметката „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място] било спазило посочените изисквания, като начислената електрическата енергия била за периода от три месеца назад от датата на проверката–от 14.02.2023 година до 13.05.2023 година. От заключението на вещото лице по приетата пред първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза, се установявало, че е спазена и Методиката (формулата) по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Въззивният съд намирал, че било изпълнено и задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Потребителят бил уведомен за извършената корекция с уведомително писмо, изпратено до адреса му. На потребителя била изпратена и фактурата за направената корекция на сметка, за която Б. също признавал в исковата молба и я представял по делото. С оглед но това се установявало, че доставчикът бил предвидил реда за уведомяване на потребителя на електроенергия за извършената корекция, който бил спазен в настоящия случай. В актуалната практика на ВКС, която изяло се споделяла от въззивният съдебен състав се приемало, че ако в Общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не бил предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не можело да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установявало по съдебен ред. Съдебната практика еднопосочно приемала, че било налице законно основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за минал периода от време–приетите ПИКЕЕ, като не било необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване. Поради това наведените възражения от страна на Б. в тази насока били изцяло неоснователни. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. И. Б. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка и във връзка с това за задължението на въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира собствени решаващи мотиви по предмета на делото в рамките на проверката по чл. 269 от ГПК; за правото на доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизането в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/12.07.2013 година и за възможността на доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметката на потребителя поради неотчитането на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, както и поради това, че съставеният констативен протокол за проверката съдържа констатации, за които е установено, че са неверни. По първия от така поставените въпроси се твърди съществуването на противоречие между въззивното решение и приетото в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, решение № 264/12.02.2015 година, постановено по гр. д. № 6457/2013 година, решение № 139/17.07.2018 година, постановено по гр. д. № 4375/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 815/15.02.2011 година, постановено по гр. д. № 1713/2009 година и решение № 211/21.01.2021 година, постановено по гр. д. № 64/2020 година, двете по описа на ВКС, ГЩ, ІV г. о. Наред с това по отношение на втория от въпросите се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 111/17.05.2015 година, постановено по т. д. № 1650/2014 година, решение № 203/15.01.2016 година, постановено по т. д. № 1650/2014 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 173/16.12.2015 година, постановено по т. д. № 3262/2014 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. С оглед на това се твърди, че за трите въпроса са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителни предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване, а ако това не бъде възприето се твърди наличието на тези по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Първият от поставените въпроси е включен в предмета на делото, но не обосновава допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград, доколкото при постановяването му е съобразена съдебната практика, че по силата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определя от страните, което става, чрез изложените от тях твърдения относно фактите и обстоятелствата, на които основават правата си, направените във връзка с тях доводи и възражения, а също така и искания. Съдът е задължен да се произнесе по спора, с който е сезиран, в рамките на очертания от страните предмет на делото, като по силата на чл. 12 от ГПК е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Вследствие на това обсъждане съдебният състав приеме кои от твърдените от страните факти и обстоятелства да доказани и кои не. Изводите на съда в тази насока и начинът, по който е достигнато до тях се отразяват в мотивите, които по силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК се прилагат към решението и които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. От това следва, че мотивите към съдебното решение не следва да съдържат декларативно изявление на съда, какво приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната, но и да посочва начина, по който е достигнато до този извод. При въззивното обжалване предметът на спора се определя по правилото на чл. 269 от ГПК, като въззивният съдът следи служебно за валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимостта му в обжалваната му част. По отношение на правилността на решението той е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и трябва да се произнесе с оглед на тях. Затова съдът е длъжен да обсъди всички направени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, без да игнорира някой от тях, като в мотивите към решението си посочи не само извода си дали съответния довод е основателен или не, а и начина, по който е достигнал до този извод. Неизпълнението на това задължение представлява процесуално нарушение, тъй като страните не могат да узнаят защо съдът е приел дадено становище, а освен това се създават пречки за осъществяване на инстанционния контрол на постановеното решение. Във връзка с втория от въпросите трябва да се има предвид, че ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/12.07.2013 година са отменени към момента на проверката-13.05.2023 година, поради което и с оглед на времевия период, за който е извършена едностранната корекция на сметката за електроенергия на А. И. Б., приложение намират действащите към този период от време ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година. Именно последните са единствено приложимите в случая правила, тъй като от данните по делото е очевидно, че не се касае за процедура започнала при действието на ПИКЕЕ от 2013 година и продължаваща след влизането в сила на ПИКЕЕ от 2019 година, в които случаи ще намира приложение § 2 от ПЗРПИКЕЕ от 2019 година. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. И. Б. не е обосновал приложението на цитираната от него съдебна практика във връзка с новите че ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година, но разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не са променяни, така че да бъде променено тяхното съществено съдържание. С оглед на това същите могат да бъдат приложени и към настоящия случай, но това не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград до касационен контрол, тъй като по този въпрос то е съобразено с установената съдебна практика, намерила израз в решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2991/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. решение № 60 298/18.08.2022 година, постановено по гр. д. № 4163/2020 година, решение № 60 223/18.08.2022 година, постановено по гр. д. № 598/2021 година и решение № 50 228/30.12.2022 година, постановено по гр. д. № 928/2021 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С тази практика е прието, че съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. По отношение на третия въпрос от граматическото тълкуване на разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ следва, че отговорността по тези текстове на ПИКЕЕ е обективна, като за възникването и не се изисква неправомерно действие от страна на потребителя. Във връзка с това както при действието на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/12.07.2013 година, така и при действието на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 60 175/09.09.2021 година, постановено по гр. д. № 3188/2020 година, решение № 124/13.09.2021 година, постановено по гр. д. № 1899/2020 година, решение № 20/16.08.2022 година, постановено по гр. д. № 1533/2021 година, решение № 60 298/18.08.2022 година, постановено по гр. д. № 4163/2020 година, решение № 60 223/18.08.2022 година, постановено по гр. д. № 598/2021 година, решение № 50 257/11.09.2023 година, постановено по гр. д. № 2714/2021 година, решение № 207/02.04.2024 година, постановено гр. д. № 4817/2022 година и решение № 396/24.06.2024 година, постановено по гр. д. № 3423/2023 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., съгласно която за преизчисляването на сметката не се изисква доказване на неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За преизчисляването е достатъчно само установяването на наличието на предвидените в съответните разпоредби предпоставки. В този случай е без значение е обстоятелството дали неизмерването или неточното измерване на електроенергията се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ-по цени за покриване на технологични разходи. От редакцията на разпоредбите следва, че за извършването на начисляването по тях не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че електроенергия реално е била доставена и е била потребена, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от неправомерни действия. Касае се до задължение на потребителя, което възниква при наличието на установени в правната норма предпоставки. Това изключва възможността към тези предпоставки, по пътя на тълкуването, да бъдат прибавяни допълнителни такива, които не са изрично посочени в правна разпоредба или пък по същия път да се приеме, че определена в разпоредбата предпоставка не е необходима. Изпълнението на определени задължения от страна на електроразпределителното дружество не е предвидено като условие за възникване на задължението на потребителя. При извършване на постоянни или чести проверки от страна на дружеството може само да се ограничи периода, през който електроенергията се е натрупвала в невизуализирания регистър. Липсата на такива проверки би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния снабдител, което задължение обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова неизпълнението на задължения на електроразпределителното дружество не е основание за освобождаването на потребителя от отговорност, тъй като изпълнението на такива не е предвидено като предпоставка за възникване на задължението. Въззивното решение на Окръжен съд Благоевград е съобразено с тази практика, поради което не са налице предпоставките за допускането му до касационно обжалване но третия въпрос по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. При това трябва да се посочи, че въззивният съд не е приемал, че констативния протокол удостоверява неверни данни, а обратното приел е, че посочените в него факти са доказани, правилността на който извод не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 от ГПК. Наличието на установена съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено е пречка за допускането на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на който и да е от трите въпроса, тъй като не са изложени съображения за това, че практиката е неправилна и трябва да бъде изоставена или променена, нито пък, че трябва да бъде осъвременена с оглед на промяна в обществено икономическия или социалния живот. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на въззивното съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на същото. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от А. И. Б. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд Благоевград. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 125/11.03.025 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 994/2024 година по подадената против него от А. И. Б., касационна жалба с вх. № 8138/27.05.2024 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение