Определение № 1982 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1247/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Прогрес инвест“ АД срещу определение № 923/26.03.2026 г. по ч. т. д. № 403/2026 г. на ВКС, II т. о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подадена от дружеството, срещу определение от 03.10.2025 г. по в.гр.д. № 2748/2025 г. на Софийски градски съд. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като според жалбоподателя цената на иска за нищожност на джиро на временно удостоверение не може да се определи от съда по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 44 ЗЗД, а същата може да бъде определена само по реда на чл. 69, ал. 2 ГПК. Твърди се, че цената на този вид искове не може да се определи на база номиналната стойност на акциите, за които е издадено временното удостоверение, прехвърлено в последствие с джиро. Заявява се още, че, доколкото джирото на акции е абстрактна, но не и акцесорна сделка, стойността на същото не може да се определи и като пазарна стойност на акциите по прехвърленото временно удостоверение. Навежда се довод и, че цената на иска, посочена от първоинстанционния съд, не може да обвърже нито въззивния, нито касационния съд. В молбата се твърди, че са предявени няколко иска, които не са били разгледани от съдебните инстанции, в това число и иск по чл. 34 ЗЗД. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от З. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се заявява искане до съда да я остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че делото е търговско, тъй като е образувано по иск на търговско дружество за установяване нищожността на джиро, с което е прехвърлена собствеността върху временни удостоверения за притежавани 14 200 бр. поименни акции с обща номинална стойност 14 200 лв. в „П. Туристическа компания“ АД, с обусловено искане за реституция на временните удостоверения на основание чл. 34 ЗЗД. Съставът на ВКС е счел, че джирото е едностранна абстрактна сделка, която е в изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху процесните временни удостоверения по договор за покупко-продажбата на стойност 14 200 лв. Приел е също, че тази стойност съставлява и цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 44 ЗЗД. С оглед така определената цена на иска и доколкото същата е под 20 000 лв., съдът е преценил, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение от 10.03.2026 г. по к. д. № 5/2026 г. по описа на Конституционния съд на Република България е допуснато до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026 г.). Тази норма е приложима при решаване на процесуалноправния спор, предмет на настоящото частно съдебно производство, поради което то следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 5/2026 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение