Определение № 50061 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2655/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. Л., чрез адв.С. С., срещу решение № 408/29.03.2022г. по в.гр.д. № 343/2022 г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Л. П.Л. срещу Д. Л. Л. и М. Й. Т. иск по чл. 26, ал.2 изр.1-во, пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко –продажба от 05.06.2015г. по нотариален акт № ...., том ......., рег.№ ........, нот.дело № .......................г. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: 1/ Когато неучаствалият в сделката съпруг не е подписал обратното писмо, подписано между участниците в сделката и го оспорва, негова ли е доказателствената тежест за опровергаване на съдържанието му и кои са приложимите правила в случая – по чл. 193, ал.3 ГПК или по чл. 154, ал.1 ГПК? 2/ Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи собствени, мотивирани от логическите и опитните правила, фактически и правни изводи в решението си? 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства? Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 120/11.12.2018г. по гр.д.№ 4813/2017г. на ВКС, ІІІ ГО, както и с мотивите на посочените две определения по чл. 288 ГПК, а вторият и третият – в противоречие с т.19 ТР №1/04.01.2001г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГТК на ВКС и с т. 1 от ТР1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК и константната съдебна практика. Насрещната страна по жалбата – ответницата М. Т., я оспорва чрез адв. И. М.. Насрещната страна по жалбата – ответникът Д. Л., не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за неоснователност на предявения иск за прогласяване за нищожна като относително симулативна сключената между ищеца и първия ответник сделка, въззивният съд е приел за неоснователно единственото оплакване по въззивната жалба на ищеца - за превратно тълкуване на събраните по делото гласни доказателства, а искът - за недоказан. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са изведени при следната фактическа обстановка: На 05.06.2015г. ищецът Л. и неговият син Д. Л., който към този момент е бил в брак с ответницата М. Т., са сключили договор за покупко – продажба на недвижим имот с нотариален акт № ............., том.............., рег.№ ..............., нот.дело № ................г., по силата на който Д. Л. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност прехвърления имот срещу цена от 6000 лева. Страните по сделката са подписали обратен документ, в който са се съгласили, че действителната им воля е била за дарение, а не за продажба на имота по нотариалния акт. Бракът между ответниците Д.Л. и М. Т. е прекратен с решение от 27.04.2021г. по бр.д.№ 7410/2020г. на ПРС, непосредствено преди подаване на настоящата искова молба. Според свидетеля на ищеца – П. Л. ( син на ищеца и брат на ответника Д. Л.), прехвърлянето на имота е трябвало да стане с дарение, сделката е била пазена в тайна от него от брат му и баща му, брат му е бил във финансова невъзможност към онзи момент да плати продажната цена. Според свидетелката Я. ( сестра на ответницата Т.), ответниците са живели в прехвърления имот откакто са се оженили, ремонтирали са го и са искали да го придобият, за което дълго се преговаряли с ищеца през 2015г., като накрая са постигнали съгласие имота да им бъде продаден срещу 6000 лева и с уговорката да се грижат за родителите на ищеца, които са живеели с тях в имота. Продажната цена била заплатена на два пъти, преди подписване на нотариалния акт и за събирането й ответниците търсили заеми, включително от свидетелката, която им дала 2000 лева. Въз основа на така установеното по делото, въззивният съд е приел, при съблюдаване на цитираната в решението си практика на ВКС, че в хипотеза като процесната, неучаствалият в сделката и неподписал обратното писмо съпруг има правното положение на трето лице, поради което същото му е непротивопоставимо, след като няма достоверна дата и спрямо него то (подписаното от страните по сделката обратно писмо) следва да се цени като начало на писмено доказателство, което прави допустимо установяване на симулацията с всички доказателствени средства. В тази връзка са обсъдени събраните по делото гласни доказателства и кредитирайки тези на св. Я. като преки, логични и вътрешно непротиворечиви, за сметка на показанията на другия свидетел, окачествени като непреки, лишени от конкретика и неубедителни, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, въззивният съд е достигнал до извода, че симулацията не е пълно доказана, поради което искът е неоснователен. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси са обуславящи, но всички са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика и относимата за казуса практика на ВКС т.е. допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Според константната практика на ВКС ( решение № 91/10 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 2969/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС; решение № 464/16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС; решение № 763 от 04.02.2011г. по гр.д.№ 356/2010г., ІІІ г.о; решение № 299 от 22.10. 2014 г. по гр. дело № 7298/ 2013, ІV г.о; решение № 247 от 19.12.2014 г. по гр.д.№ 1864/2014г., ІІІ г.о.; решение № 30 от 11.02.2015г. по гр.д.№ 4188/2014г., ІV г.о., решение № 544/2010 от 6. 01. 2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г., І г.о.; решение № 775 от 22. 11. 2010 г. по гр. д. № 929/2009 г., І г.о.; решение № 120 от 11. 12. 2018 г. по гр. д. № 4813/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. (посочено от касатора); решение № 1161 от 9. 12. 2018 г. по гр. д. № 3417/2017 г., ІV г.о. и др.), когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания. Без значение е кога е съставен обратният документ – преди, след или заедно с явния договор. Ако, обаче, страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, подписаното само от него и от другата страна по договора обратно писмо е непротивопоставимо като такова на другия съпруг и не го обвързва ако няма достоверна или безспорна дата, и особено в случаите, когато е съставено след влошаване отношенията, фактическата раздяла или развода между съпрузите, а също и когато е съставено непосредствено преди предявяването на иска за разкриването на симулацията, както и при други подобни обстоятелства, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното писмо е подписано от страните по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделката. По отношение на последния в тези хипотези обратното писмо има значение само на начало на писмено доказателство, респ. - на предпоставка за допускане на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 ГПК. Доказателствената тежест за разкриване привидността на договора остава същата - съгласно чл. 154, ал.1 ГПК следва да я установи този, който се позовава на нея ( в случая ищецът), но по отношение на неучаствалия в договора съпруг, спрямо когото обратният документ няма обвързваща доказателствена сила, последният следва да бъде преценен при формиране на извода доказана ли е пълно симулацията наред и в съвкупност с всички други събрани по делото доказателства. Обжалваното решение е съобразено изцяло и със задължителната и константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателя) относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като подложи последните на самостоятелна преценка и формира свои собствени решаващи правни изводи. Несъгласието на касатора с изведените от въззивния съд при обсъждане на събраните по делото гласни доказателства фактически изводи съставлява довод за неправилност на въззивното решение, относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК. В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Предвид изхода на настоящото производство, на ответницата Т. се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 1000 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд