Определение № 109 от 05.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1456/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

И. Б. М. чрез адв. Х. Д. обжалва решение № 66 от 26.02.202 г. по в.т.д. 181/19 г. Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 19 от 14.02.2019 г.- по т.д. 79/18 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което са отхвърлени предявените от И. Б. М. против В. Р. М. и ЕТ „Б. М. – В. М.“ искове с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 27 от ЗЗД по отношение на споразумение между И. Б. М., Ц. Б. М. и В. Р. М. с нотариална заверка на подписите рег. № 1555521 от 12.12.2014 г. на Нотариус В., чрез пом. нотариус Х. Б..

Сочи, че решението на Апелативен съд – Велико Търново е нищожно, недопустимо и неправилно. Решението било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Освен това било несправедливо. Счита, че не е взето под внимание и не било обсъдено, че касационният жалбоподател е лишена от своята наследствена част. Нееквивалентността на престациите не била обсъдена с оглед трайноустановената практика. Анализът на доказателствата бил еднопосочен, което било нарушение и по отношение на това основание се позовава на трайната и задължителна практика на ВКС. По отношение на потвърждаване на решението в частта по исковете с правно основание чл. 27 от ЗЗД, въззивният съд не бил определил точното правно значение на измамата. Счита, че нарушението на материалния закон се изразява в нарушение на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. Излага подробни съображения. Моли да се отмени решението на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, поставя следните правни въпроси:

1. Представлява ли нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса – чл. 9 ГПК, това, че въззивният съд не е преценил и обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост, както и че не е обсъдил всички оплаквания, изложени във въззивната жалба?

2. При спазена форма на споразумение по чл. 60, ал.2 от ТЗ, но неуредени имуществени отношения във връзка с наследствената маса, води ли това до нищожност на същото, поради очакванията на едната страна на други последици от сключването му като тези очаквани последици са станали причина преди сключването му?

3. Нарушение ли е на добрите нрави, в случай на сключено споразумение по чл. 60, ал. 2 от ТЗ, когато само единият наследник поеме едноличния търговец и същият отказва уреждане на имуществените отношения с останалите наследници във връзка с поемането на предприятието?

4. Какво се случва с имуществото на починалия едноличен търговец при влязло в законна сила съдебно решение, с което не се допуска до делба същото и при съществуващо споразумение по чл. 60, ал.2 от ТЗ, неуреждащо имуществените отношения, като се има предвид, че не е налице отказ от наследство на някой от наследниците?

Счита, че по отношение на тези правни въпроси са налице допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Конкретно сочи, че решението противоречи на решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.д. 2419/15 г. 3 ГО на ВКС, сочещо, че когато една от престацията е практически нулева, то било налице накърняване на добрите нрави при сключване на договора. Сочи също така и изводите, формирани в решение № 1291 от 3.2.2009 г. по гр.д. 5477/07 г., твърдейки, че в конкретния случай, при отхвърляне на иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, извод, потвърден от въззивния съд, не е съобразено тълкуването, че следва да се преценява крайният резултат на сделката и дали е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Освен това се позовава на задължителната практика, изразена в тълкувателно решение № 1 от 15.6.2010 по тълк.д. 1/2009 г. на ОСТК, дефиниращо понятието „добрите нрави“.

Ответницата В. Р. М., лично и в качеството й на едноличен търговец „Б. М. – В. М.“ оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице условията на чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че липсва изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, както и че инкорпорираните в касационната жалба правни въпроси, не съставляват такива, които да са включени в предмета на делото и да са обусловили изхода на спора. Въпросите били неясни. Оспорва изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима. Съобщение с препис от решението на въззивния съд е връчено на касатора на 17.06.2020 г. Касационната жалба е подадена на 17.07.2020 г. по пощата, като на основание чл. 62, ал.2 от ГПК срокът, определен в чл. 283 от ГПК, следва да се счете, че е спазен. Цената на иска е определена по реда на чл. 70 от ГПК и е в размерите над ограниченията, предвидени в чл. 280, ал. 3 от ГПК.

С обжалваното въззивно решение, изцяло е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, както и с правно основание чл. 27 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че не са налице условията за уважаване на иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Както и не са налице условията на чл. 27 от ЗЗД. Според съда процесното споразумение не противоречало на закона, тъй като е спазена предвидената в закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите на страните. Подписано било доброволно, изготвено от адвокат, който е ангажирала ищцата. Споразумението не накърнявало добрите нрави, тъй като страните били извършили действия, регламентирани от закона. Споразумението било по чл. 60, ал.2 от ТЗ, а не сделка по чл. 15 от ТЗ, поради което не било възмездно. След анализ на доказателствата, съдът бил преценил, че нямало грешка или измама. Въззивният съд е възприел обясненията на ищцата, че не било налице подписване при грешка или измама. Нямало грешни представи за характера и последиците на споразумението. Напротив, ищцата била провела консултации с адвокат и била взела решение да сключи споразумението с оглед изплащане на арендните вноски в края на годината. Самата ищца била с юридическо образование и това изключвало въвеждане в грешка или заблуждение. Ищцата не оспорвала самото споразумение, нито, че е дала съгласие ответницата да поеме предприятието на едноличния търговец. Съществувала разлика между делба на наследство и уреждане имуществените отношения след смъртта на едноличния търговец между неговите наследници. Нямало доказване, че е постигнато съгласие да се учреди ООД.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В случая касаторът се позовава на основанията вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. При извършената проверка, настоящият съдебен състав не намира, че е налице основанието, предвидено в чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГПК, а именно да е налице вероятност обжалваното съдебно решене да е нищожно. В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, както и ако с решението се заповядва нещо невъзможно. В случая не се установява да е налице някое от посочените основания, които да обосноват извод, че е вероятно съдебното решение да е нищожно. Това изключва допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав при извършената проверка установи следното.

Ищцата е предявила при условията на обективно евентуално съединение на искове, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 27, пр. 2 вр. чл. 28 ЗЗД и чл. 27, пр. 3 вр. чл. 29 от ЗЗД. Исковете си е предявила срещу нейната майка В. М., лично и в качеството й на едноличен търговец.

Ответницата, В. М., с отговора на исковата молба е направила възражение, че между страните е налице съдебно решение, постановено по иск за делба № 189 от 24.4.2017 г. по в.гр.д. 173 от 2017 г. по описа на Окръжен съд – [населено място]. С това решение били допуснати до делба недвижим имот и движими вещи между наследниците на Б. М., но бил отхвърлен искът за делба на имущество, включено в предприятието на едноличния търговец „Б. М.“. В мотивите, съдът бил приел, че със споразумение от 12.12.2014 г. между В. Р. М., И. Б. М. и Ц. Б. М. за поемане на предприятието на едноличния търговец Б. М., след смъртта на наследодателя М., страните били прекратили собствеността между наследниците по отношение на имуществото, включено в търговското предприятие. Даването на съгласието за поемане на фирмата било обективирало прекратяване на съсобствеността между сънаследниците. Имуществото било „излязло от наследствената маса“, оставена от наследодателя и преминало в патримониума на ЕТ „Б. М. – В. М.“. По тези съображения липсвала съсобственост и искът бил отхвърлен. Приложила е копие от решението на ОС – Русе.

Настоящият съдебен състав установи от представеното копие от решение по гр.д. 173/17 г. по описа на Окръжен съд - Русе, че посоченото от ответница решение за делба е постановено. Няма данни решението дали е влязло в законна сила.

Страни в процеса съгласно представеното решение за допускане на делба са наследниците на Б. М., Ц. М., И. М. и В. М.. В настоящия процес, страни са част от наследниците на този наследодател - И. М. и В. М..

С оглед наличието на решение по иск за делба на наследниците на Б. М., се налага необходимостта да се провери дали е допустимо обжалваното в настоящия процес съдебно решение на въззивния съд. На първо място, следва да се провери дали решението за допускане на делба е влязло в законна сила и дали формира сила на пресъдено нещо между страните и по кои правни въпроси. Ако се прецени, че решението по иска за делба е влязло в законна сила, ще следва да се провери дали са преклудирани правата на иск за прогласяване нищожност и за унищожаемост на сключено споразумение между сънаследниците, поради формираната сила на пресъдено нещо с решението за допускане на делба по отношение на наследството на Б. М.. В този случай, евентуално, е възможно да се прецени, че е била налице отрицателна процесуална предпоставка за постановяване на съдебното решение, а именно наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на предявените искове.

На второ място, с оглед действието на на чл. 216, ал. 2 от ГПК, ще следва да се прецени дали обжалваното в настоящия процес решение е допустимо при така предявените искове за нищожност и унищожаемост на постигнато между сънаследниците на Б. М. споразумение. Изложените обстоятелства в исковата молба трябва да са съответни и на формулирания петитум. Необходимо е да се прецени дали съществува служебно задължение на въззивния съд да прецени дали е налице задължително другарство в процеса, при което е необходима съвместна процесуална легитимация на всички участници в споразумението. В случая са налице твърдения за наличие на основания за нищожност и унищожаемост на споразумението. Така сочените основания биха засегнали изцяло действието на споразумението и това обуславя необходимостта да участват всички страни в споразумението в процеса относно спорните материални правоотношения. С оглед служебното задължение на съда да прецени допустимостта на иска, с оглед съвместната процесуална легитимация на всички страни по споразумението, е налице вероятност в случая, въззивното решение да е недопустимо, постановено без участие на един от сънаследниците на Б. М., участвал при сключване на споразумението. Предвид така посочените мотиви, следва да се приеме, че е налице основанието, предвидено в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, а именно – вероятност обжалваното съдебно решение да е недопустимо.

Установеното основание за допускане касационно обжалване, ще следва да изключи произнасянето по формулирани правни въпроси, инкорпорирани в касационната жалба в настоящето производство.

Предвид липсата на освобождаване от държавна такса на касатора, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за всички инстанции, ще следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 42 753 лв, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение