Определение № 534 от 22.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1906/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД, представлявано от юрк.Л. Д. - М., срещу решение № 260199 от 12.07.2021г. по т.д. № 115/2021г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 35 от 26.02.2020г. по т.д. № 65/2019г. на Хасковски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на М. А. М. сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на сестра й Е. А. А., настъпила в резултат на ПТП от 26.02.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2017г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага довод за необоснованост на въззивното решение, тъй като в него са почти дословно възпроизведени съображенията на първоинстанционния съд, без въззивният да обсъди релевираните във въззивната жалба оплаквания и доводи. Излага съображения за незаконосъобразност на извода, че ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра ѝ, като твърди, че създадената между двете сестри връзка не надхвърля по съдържание обичайната сестринска привързаност. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси:

1. При постановяване на решение по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга лица, очертан чрез ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., съдът длъжен ли е да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната връзка от семеен, роднински или приятелски характер?

2. Длъжен ли е съдът в този случай също така да изследва дали смъртта на близкия/родственика/приятел на ищеца е станала причина последният да претърпи значителни болки и страдания, надхвърлящи обичайните такива, които следва да бъдъта справедливо овъзмездени?

3. От какъв характер следва да са онези житейски обстоятелства и ситуации, които да станат причина в патримониума на лице извън най-близките, очертани чрез ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., да се породи право на вземане за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от смърт на близък?

4. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г.

5. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД?

Касаторът твърди, че по първите четири въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д .№ 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., а по пети въпрос – в противоречие с ППВС № 4/1968г.

Ответницата по касация М. А. М., представлявана от адв. М. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси са фактически и отоворът им зависи от събраните по делото доказателства. Поддържа, че жалбата е неоснователна по същество. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на описаното в исковата молба ПТП по вина на Севдалин М. като водач на лек автомобил, при което е била причинена смъртта на Е. А. А. – сестра на ищцата, както и че отговорността на делинквента се покрива от ответното дружество поради наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „ГО” на автомобилистите.

Въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд за наличие на материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра ѝ, настъпила в резултат на процесното ПТП, като е изложил съображения за неоснователност на поддържаните в подкрепа на въззивната жалба възражения, оспорващи активната материално-правна легитимация на ищцата по предявения иск. Посочил е, че с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изтъкнал е, че принципът, от който е изхождал ВКС при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год., като установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищцата, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр. Посочил е, че спецификата на тези отношения в случая се определя не само от формалния характер на конкретните роднински връзки между сестрите, не само от обичайното общуване между тях, но главно - от изградените трайни и взаимни чувства на обич, доверие, близост, привързаност, сигурност и подкрепа.

Въззивният съд е приел, че според показанията на разпитания свидетел М. връзката между ищцата и нейната сестра била силна и трайна, надхвърляща традиционните отношения между тази категория родственици; двете сестри са израснали заедно, споделяли еднакъв живот, приятели, дълго време живеели и учели заедно, били нераздели; дори и след като всяка от тях създала свое семейство, двете сестри и техните семейства продължавали да подържат близки отношения, продължили да се срещат семейно, взаимно си помагали и се подкрепяли, помагали заедно на своя брат, който страдал от тежко заболяване; отношенията на обич, доверие и взаимопомощ продължили и след като сестрите създали свои семейства.

Намерил е, че от установените по делото факти относно отношенията между ищцата и пострадалата се налага извод за наличието на такива дълбоки емоционални и житейски връзки, наподобяващи в голяма степен връзките между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на които ищцата да търпи морални болки и страдания от смъртта на по-малката си сестра, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства. Поради това е достигнал до извод, че ищцата попада в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.

По спорния въпрос за размера на на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, въззивният съд е изложил съображения, че първоинстанционният съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от ищцата душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Поради това е преценил като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди. Посочил е, че въз основа на събраните доказателства – показанията на разпитания свидетел, първоинстанционният съд е изяснил детайлно отношенията в семейството, степента на родствената и емоционална връзка между двете сестри, както и настъпилия за ищцата емоционален и психически срив вследствие от смъртта на сестра й. Като е обобщил, че първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, въззивният съд е достигнал до извод, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора първи четири въпроса се свеждат до критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сестра ѝ, причинена при процесното ПТП, но по отношение на него не е налице допълнителнотооснование на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/.

В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод за доказана постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между двете сестри. Установил е, че вследствие смъртта на пострадалата ищцата е претърпяла морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най – близкия кръг роднини – деца, родители и съпруг. Следователно крайният извод на въззивния съд е обоснован с установените по делото обстоятелства за наличие на особено близка и трайна емоционална връзка между ищцата и починалата ѝ сестра, както и за причинени на ищцата морални страдания с интензитет и продължителност, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките от този кръг при същите трагични обстоятелства. Проверката на обосноваността на тези изводи предполага обсъждане на събраните по делото доказателства и не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство. Различният изход на споровете по посочените от касатора дела се дължи на различни доказателства и различна фактическа обстановка, установена за всеки отделен случай. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с формирана постоянна практика на ВКС.

Поставеният от касатора пети въпрос е свързан с преценката на критериите, въз основа на които се определя размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, и следователно е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По въпроса обаче не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираното от касаторката ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС –решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, IIт.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, IIт.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, Iт.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извършва задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, който при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил емоционалната връзка между ищцата и пострадалата, конкретните изживявавания, обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта, възрастта на починалото лице, отношенията между тях и дали са поддържали лични контакти, както и конкретните икономически условия, поради което е приел за неоснователни оплакванията на ответника относно размера на определеното обезщение, като е изложил и собствени съображения. Несъгласието на касатора с тези изводи представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.М. Т. Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1010 лева, определено съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение