Определение № 119 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2052/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. К., чрез адв. О. М. от САК, против въззивно решение № 135/01.02.2023 г. постановено по гр.д. № 1918/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260998/21.03.2022 г, по гр.д. № 9908/2019 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени: предявеният от Е. П. К. против „Юробанк България” АД и „Алетея 11” ООД иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействително спрямо ищцата на влязло в сила решение № 1119/13.06.2017 г. по т.д. № 6450/2016 г., по описа на СГС, като постановено в симулативен /привиден/ процес, както и предявеният от Е. П. К. против „Юробанк България” АД и „Алетея 11” ООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.170 от ЗЗД и чл.171 ЗЗД, за установяване на несъществуването на ипотечно право в полза на „Юробанк България” АД, липсата на ипотечно правоотношение между Е. П. К. и „Юробанк България” ЕАД, по отношение на: ОФИС №1 с площ 105,95 кв.м., ОФИС №2 с площ от 42,8 кв. м. и ОФИС №3 с площ 87,37 кв.м., находящи се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в [населено място], СО-район „Л.“, [улица]. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил конкретните факти по делото: че молителката обосновава качеството си на кредитор по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД като „трето лице“, което без да е участвало в производството по т.д. № 6450/2016 г. на СГС е обвързано от постановеното в проведения привиден процес решение. Ищцата не била конституирана като страна и не е участвала в производството, а ответникът не навел всички възражения по материалното правоотношение /договор за кредит/, поради което исковете на банката били уважени в завишени размери. Посочените обстоятелства увреждали ищцата, в качеството ѝ на трето лице – ипотекарен гарант. Твърди се също, че с невписване на извършените цесии на вземанията по обезпечения договор за кредит е била прекъсната ипотечната връзка и кредиторът не разполага с право на принудително изпълнение върху процесните недвижими имоти. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „ следва ли да бъде определен като „кредитор“, по смисъла на чл.135 от ЗЗД, лицето, обезпечило чуждо задължение, посредством учредяването на ипотека върху собствените му недвижими имоти, ако това лице е увредено от правния субект, чиито дълг е обезпечило, посредством провеждането на симулативен съдебен процес?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се противоречие с Тълкувателно решение №106 от 07.09.1964 г по гр.д. № 76/1964 г., ОСГК на ВС и с решение № 1016/31.03.2005 г. по г.д. № 1198/2003 г. II г.о. на ВКС. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано от касатора с нарушения на относимите материалноправни норми, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността на обжалваното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Юробанк България” АД е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по жалбата „Алетея 11” ООД не е представил писмен отговор и не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел, че Е. П. К. е единствен наследник по закон на Е. Н. И.. Между наследодателката й, като купувач и ответното дружество „Алетея 11” ООД, като продавач бил сключен предварителен договор от 03.06.2008 г., касаещ процесните три офиса. Имотите били придобити от „Алетея 11” ООД на 03.06.2008 г., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №...., том III, н.д. №559 /2008 г. на нотариус Ц. Д. с рег.№350 от НК на 03.06.2008г. от „Информационни бизнес технологии“ ООД. С договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ №BL1797 от 13.06.2008г., сключен между „Юробанк и Еф Джи” АД и „Алетея 11“ ЕООД, банката се е задължила да предостави на ответното дружество кредит в размер на 320 000 швейцарски франка за закупуване на процесните офиси, а дружеството кредитополучател се е задължило да върне кредита в срок от 240 месеца. Съгласно чл.7, ал.1 от договора за кредит за обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят учредява ипотека върху трите офиса, чието закупуване се финансира с банковия кредит. С нотариален акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижими имоти №.... том III, н.д. №560 от 03.06.2008г. на нотариус Цв. Д., с рег. №350 от НК, на 03.06.2008г. „Алетея 11“ ЕООД, като кредитополучател и собственик на ипотекираните имоти, учредило в полза на „Юробанк и Еф Джи България” АД договорна ипотека върху трите офиса, за обезпечаване на вземанията на банката по договорът за банков кредит от 03.06.2008г. в размер на 320 000 швейцарски франка. Ипотеката била вписана в Служба по вписванията като Акт №..., том ХХХVII, рег.№38810 от 03.06.2008 г., и подновена по заявление на „Юробанк България“АД от 30.05.2018 г. След сключване на договора за кредит, с договор за цесия от 05.09.2008 г. банката прехвърлила своите вземания от „Алетея 11“ ЕООД, заедно с всички обезпечения и привилегии на „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, като този договор не бил вписан. На 20.12.2012 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД прехвърлило обратно на банката придобитите през 2008 г. вземания, отново заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности. Прието е от съда, че с уведомление от 10.08.2015г., връчено чрез нотариус В. М., с рег. № 053 от НК по реда на чл.50, ал.4 ГПК, „Юробанк България” АД уведомило „Алетея 11“ООД, че вземанията по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1797 от 03.06.2008 г. са прехвърлени с договор за цесия на „Бългериън Ритейл Сървисиз”, както и че с договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2012 г., „Бългериън Ритейл Сървисиз”, е прехвърлило обратно на банката всички свои вземания, произтичащи от договор за банков кредит продукт от 03.06.2008 г., заедно с всички обезпечения и принадлежности. С разпореждане от 25.02.2013 г. по ч.гр.д. № 6749/2013 г. на СРС, било отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, на „Юробанк България“АД срещу „Алетея 11“ООД, въз основа на извлечение от сметка по договора за банков кредит от 03.06.2008 г. С разпореждане от 27.05.2014 г. по ч.гр.д. № 27430/2014 г. по описа на СРС било отхвърлено и заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на „Юробанк България“АД срещу дружеството длъжник, поради липса на доказателства за платена държавна такса. Установено е, че наследодателката на ищцата – Е. Н. И. е била приета като съдружник в „Алетея 11“ООД на 14.02.2013 г., както и че приживе същата предявила три иска за сключване на окончателни договори за покупко –продажба на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД против дружеството за процесните три офиса. С решение от 26.11.2014г., по гр.д. № 15113/2013 г. на СГС, предварителният договор за покупко-продажба, сключен на 03.06.2008 г., относно офис №2 бил обявен за окончателен. С решение от 04.08.2015 г. по гр.д. № 12955/2013 г. на СГС предварителният договор за покупко-продажба, сключен на 03.06.2008 г. за офис №1 бил обявен за окончателен. С решение от 29.10.2015г. по в.гр.д. № 3063/2014 г. на САС /влязло в сила на 30.11.2016г./, предварителният договор за продажба, сключен на 03.06.2008 г. за офис №3, също бил обявен за окончателен. Посочено е, че с решение №1119/13.06.2017 г. по т.д. № 6450/2016 г. по на СГС, по предявен иск от банката кредитор, „Алетея 11“ ООД е осъдено да заплати на „Юробанк България“ АД, както следва: на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ сумата 323294,26 швейцарски франка – задължение по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL 17097/03.06.2008 г. и Анекс № 3/02.06.2010 г., като искът за сумата 9589,17 швейцарски франка е отхвърлен като погасен по давност; на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ сумата 62297,09 швейцарски франка – възнаградителна лихва за периода 10.08.2013 г. – 05.11.2015 г., като искът, за разликата в това число и за сумата 44677,37 швейцарски франк, е отхвърлен като погасен по давност за периода 21.01.2012 г. – 09.08.2013 г., включително; на основание чл. 92 ЗЗД сумата 4018,75 швейцарски франка – неустойка за периода 28.07.2015 г. – 09.08.2016 г., като искът, за разликата до пълния предявен размер в това число и за сумата 338,89 швейцарски франка за периода 21.06.2012 г. – 15.02.2013 г., е отхвърлен като погасен по давност, на основание чл. 285 предл. второ ЗЗД сумата от 1216,01 лв. – заплатени застрахователни премии за периода 05.06.2013 г. – 09.08.2016 г. Срещу решението била депозирана въззивна от ответника „Алетея 11“ ООД, е била върната на жалбоподателя, поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности и внасяне на държавна такса. Решение №1119/13.06.2017 г. влязло в сила на 19.04.2018 г. и въз основа на същото бил издаден изпълнителен лист в полза на банката за присъдените суми. Било образувано изпълнително производство по изп. дело №20188630401750, по описа на ЧСИ С. Х., peг. №863 от КЧСИ, с взискател „Юробанк България” АД и длъжник „Алетея 11“ООД, по което в периода 22.03.2019 г. – 22.04.2019 г. изпълнението било насочено върху процесните офиси. Въззивния съд позовавайки се на практика на ВС и ВКС, е приел по първия от предявените искове, че е допустимо с иск по чл.135 ЗЗД да се атакува симулативен съдебен процес и съдебно решение, постановено между длъжника и трето лице, с което се увреждат интересите на кредитора. За да отхвърли иска съдът е изложил две групи съображения: От една страна е приел, че към датата на образуване на т.д. № 6450/2016 г. на СГС- 10.08.2016 г., Е. К. не е имала съществуващо вземане към „Алетея 11” ООД, тъй като облигационното правоотношение по сключения предварителен договор с нейната наследодателка Е. Н. И. приключило с влизане в сила на постановените съдебни решения в производствата по чл.19, ал.3 ЗЗД. Към тази дата тя не е имала притезание към продавача по предварителните договори-„Алетея 11” ООД, а освен това имала знанието, че придобива собственост върху ипотекирани имоти, като обезпечение в полза на банката /наложената ипотека върху процесните имоти, придобитите впоследствие от наследодателката на ищцата в производства по чл.19, ал.3 ЗЗД, била вписана, още преди да се признае собственост на същата върху тях/. Според съда, за да има едно лице качеството на кредитор следва да има вземане спрямо друго лице, като качеството не може да се обуслови само от това, че са извършени процесуални действия, предприети в хода на привиден процес. Качеството на кредитор не се обуславяло и от това, че ищцата е трето лице, което не е участвало в делото, а било обвързано от постановеното в процеса съдебно решение. Извършването на тези процесуални действия и обвързаността на ищцата от постановеното решение касаели твърдението за увреждане от този процес, но не й придавали качество на кредитор. От друга страна съдът е приел за недоказани твърденията на ищцата за проведен симулативен процес. Посочено е, че по т.д. № 6450/2016 г. процесуалните представители на страните са навели възражения, които са били разгледани от съда. Обстоятелството дали били релевирани всички възможни такива, не можело да обуслови извод за привидност и симулация на техните действия /въззивният съд не е разгледал възраженията на ищцата относно нищожност на клаузи на договора за кредит, респективно за начина на формиране на размера на дълга, като е приел, че тя не е страна в материалното правоотношение/. Разгледан бил иск за вземане на банката по договор за банков кредит, а не за несъществуващо вземане върху формално налично основание, налице било проведено оспорване от ответната страна с развитие на правни доводи, от което не можело да се направи извод, че процесът и постановеното решение не отговарят на действителното правно положение. Исковата претенция била уважена частично, с оглед уважено възражение от ответника за изтекла давност. Съдът е приел за неустановено процесуално поведение, насочено към постановяване на съдебно решение, което е несъответно на действителното оправно положение. С решението не били определени неправилно правата на страните във вреда на ищцата, поради проявено умишлено или небрежно бездействие от страна на длъжника по установяване и защита на действителните му права. За да отхвърли втория от предявените искове въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че липсва яснота относно ипотекарния кредитор поради неизвършване на вписване на цесиите, тъй като в нотариалният акт за учредяване на ипотека бил вписан ипотекарният кредитор, който бил първоначалният такъв, след извършената втора цесия. Прехвърлянето на вземанията от банката на трето лице с последващото им обратно прехвърляне на банката било осъществено заедно с ипотеката, която съществувала. Посочено е, че учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 от ЗЗД основания. Вписването на ипотеката /респективно промените, които се извършват/, е само един от елементите от фактическия състав по учредяването на ипотеката. То е различен юридически акт от самата ипотека, поради което основанията за недействителност на ипотеката, на учредяването на ипотеката като цяло и на вписването на ипотеката, са различни. Позовавайки се на практика на ВКС, съдът е приел за ирелевантни, за правата на банката, като обезпечен кредитор, възраженията дали двата договора за цесия са били вписани при условията на чл.171 ЗЗД, като е посочил, че такива възражения биха могли да се сочат от други взискатели относно привилегиите на обезпеченото вземане, но не и за оспорване на качеството на кредитор, тъй като невписването на ипотеката не води до нейното прекратяване, а касае само нейната противопоставимост. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. В изложението е налице смесване на предпоставките за допустимост на касационното обжалване и тези по чл. 281, т. 3 ГПК. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Същите подлежат на преценка от съда, само ако касационното обжалване бъде допуснато. Според тълкуването, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т.е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос във връзка с първия от предявените искове – иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД /в настоящия случай в изложението няма формулиран въпрос, съответно не е посочено и някое от основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на втория от исковете/. Въпросът е изведен от становище на страната, поддържано в процеса – за проведен симулативен съдебен процес между двамата ответници. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.135 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е изложил две групи мотиви, който са с равностойно значение. От една страна съдът е приел, че ищцата К. не е имала съществуващо вземане към „Алетея 11” ООД към датата на образуване на исковото производство- 10.08.2016 г., поради което е отрекъл качеството й на „кредитор” по отношение на ответниците. От друга страна във въззивното решение са изложени мотиви, за недоказаност на твърденията на ищцата /придобила собствеността върху процесните имоти, преди датата на образуване на исковото производство по т.д. № 6450/2016 г. със знанието, че придобива собственост върху ипотекирани имоти в полза на банката, обезпечаващи задължение на втория ответник/, за проведен симулативен съдебен процес по т.д. № 6450/2016 г. на СГС и постановено съдебно решение между двамата ответници, с което се увреждат интересите й. Поставеният въпрос касае само първата част от изложените от въззивния съд мотиви, но както и да бъде решен, не би променил изходът на спора, тъй като въззивният съд е аргументирал извода за неоснователност на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и с недоказване на симулативност на съдебния процес. По отношение на аргументите за неоснователност на доводите на ищеца за провеждането на симулативен съдебен процес между банката и ответното дружество- неин длъжник, касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси. Без зададен въпрос по отношение на втората част от мотивите, поставения въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а именно - очевидна неправилност. Това основание, което е самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е обосновано от касатора по никакъв начин- изложените твърдения касаят оплаквания по съществото на спора, т.е. твърденията са за неправилност на изводите на въззивния съд. Така изложените съображения в случая са за пороци на въззивното решение, попадащи в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и единствено от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидно неправилен ще бъде съдебния акт, постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е постановил акта си въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивния съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В конкретния случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т.е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата „Юробанк България“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25а ал. 3, вр. с чл.26а от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер общо на 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.