Определение № 565 от 24.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1614/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Фонд за гарантиране на влоговете в банките срещу Определение № 110/21.02.2024 г. по в.гр.д. № 427/2023 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение относно разноските. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен поради постановяването му в противоречие с разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Счита, че погрешно не са му присъдени разноски за адвокат за първоинстанционното и за касационното производство съобразно отхвърлената част от иска, а разноските за адвокат, сторени при второто разглеждане на делото в апелативната инстанция, и разноските за първата инстанция за прекратената част от производството са присъдени в по-малък от дължимия размер. В изпълнение на дадени от въззивния съд указания жалбоподателят е мотивирал и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Ответникът по частната жалба С. А. А. я оспорва. Заявява, че жалбоподателят е станал повод за завеждане на делото, тъй като при предявяване на иска същият е бил основателен за сумата от 89 681,72 лв., а частичното му отхвърляне се дължи на извършени в хода на процеса погашения от страна на подпомагащата жалбоподателя страна. При тези съображения ответникът моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт (постановен за първи път от апелативен съд), т.е. без преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Предметът на жалбата не е поставен в зависимост от допуснатото касационно обжалване на решението в частта за законната лихва, поради което съдът дължи произнасяне преди приключването му. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по иск на С. А. срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките (Фонда) с правно основание чл. 23, ал. 4 ЗГВБ (отм.) за присъждане на вземане за стойността на гарантиран влог в размер от 53 351,50 евро (104 346,46 лв.). Първоинстанционният съд е отхвърлил иска и решението му е обжалвано от ищеца. В хода на въззивното производство искът е намален до сумата от 39 976,69 евро (78 187,61 лв.) в резултат от междувременно извършено частично погасяване на вземането в производството по несъстоятелност на банката. Апелативният съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционното решение до намаления размер на иска. С решение на касационната инстанция въззивният акт е отменен. Касационният съд е приел, че към момента на предявяване на иска дължимата на ищеца сума е била в размер от 89 701,72 лв., а делото е върнато на въззивния съд за установяване и приспадане на размера на извършените плащания в резултат от разпределения в производството по несъстоятелност на банката. При повторното разглеждане на делото въззивният съд, отчитайки погашенията на вземането по влога в производството по несъстоятелност до пета сметка включително, е отменил частично първоинстанционния акт и е уважил иска за сумата от 34 116,58 евро (66 726,23 лв.), ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. В първоинстанционното производство жалбоподателят е претендирал сторените разноски за адвокат в размер от 3 616 лв. и за експертиза от 600 лв., в производството пред ВКС – разноски за адвокат в размер от 2 712 лв., а във второто въззивно производство – разноски за адвокат в размер от 3 316 лв. Представени са доказателства за плащане. С решението въззивният съдът е присъдил разноски само на ищеца, а е отменил първоинстанционния акт в частта относно присъдените в полза на Фонда разноски. С молба от 15.01.2024 г. жалбоподателят е поискал на основание чл. 248 ГПК въззивното решение да бъде изменено и допълнено, като бъдат намалени разноските на ищеца за адвокат в производството пред ВКС до сумата от 1 899 лв., а в негова полза да се присъдят разноски за адвокат за защита в първата, касационната и втората апелативна инстанция и разноски за експертиза съобразно отхвърлената част от иска, както и разноски пред първоинстанционния съд, съответни на прекратената част от делото. С обжалваното определение съдът е намалил присъденото в полза на С. А. възнаграждение за адвокат в производството пред ВКС, а на Фонда са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер от 1 056 лв., съответстващи на прекратената част от иска, разноски за адвокат за второто въззивно производство в размер от 830 лв. и разноски за експертиза в размер от 600 лв. В останалата част молбата на Фонда е отхвърлена. Предмет на проверка е правилността на определението, с което е отхвърлено искането на Фонда за присъждане на разноски за адвокат съобразно отхвърлената част от иска за първоинстанционното производство в размер от 873,74 лв., за касационното производство – в размер от 873,74 лв., за второто въззивно производство – над сумата от 830 лв. до 873,74 лв., както и разноски за прекратената част от производство над сумата от 1 056 лв. В останалата част (с която са намалени разноските за платеното от ищеца адвокатското възнаграждение и с която на Фонда са присъдени разноски за първоинстанционното производство съобразно прекратената част от иска и разноски за втората въззивна инстанция, а разноските за експертиза са присъдени без отчитане на уважената част от иска), определението е извън предмета на инстанционен контрол поради липса на жалба от С. А. и съдът няма правомощие да излага съображения относно правилността му. В обжалваната част определението следва да бъде потвърдено по следните мотиви: Искът е бил предявен за сумата от 104 346,46 лв., а е установено, че при предявяването му същият е бил основателен за сумата от 89 701,72 лв. Следователно ответникът е имал право на разноски за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в съотношението между първоначално предявения иск (104 346,46 лв.) и размера на вземането, съществувало към момента на предявяване на иска (89 701,72 лв.). Изчислени на база това съотношение, разноските за адвокат за първоинстанционното производство са в размер от 507,50 лв., което надхвърля присъдената от въззивния съд сума (1 056 лв.). Същевременно ответникът няма право на разноски за прекратената част от иска, тъй като намалението на претенцията се дължи на извършени в хода на процеса плащания. Поради това на него не следва да се присъждат допълнителни разноски за адвокат за първоинстаницонното производство. След намаляване на иска в първото въззивно производство пък делото е продължило по иска за сумата от 78 178,61 лв. И тъй като според изложените във въззивното решение мотиви отхвърлянето на иска за разликата над 66 726,23 лв. до 78 178,61 лв. се дължи на отчетени плащания в хода на процеса, то на ответника не се дължат разноски за адвокат за касационната и втората апелативна инстанции, в които искът вече е бил намален до по-малка от първоначално дължимата сума (89 701,72 лв.). По изложените съображения определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,