Определение № 2790 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение28.05.2026 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10303/19.05.2026 г. на К. Г. К. за спиране изпълнението на въззивно решение № 22/ 14.02.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 305/2024 г. по описа на Окръжен съд – Видин в осъдителната му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от К. Г. К., с която се иска на основание чл. 282, ал. 2 ГПК съдът да спре изпълнението на въззивно решение № 22/14.02.2025 г. по възз. гр. д. № 305/2024 г. по описа на Окръжен съд – Видин. В молбата се предлага като обезпечение – трактор колесен, марка „Л.“, модел „..“, с рег. №..., със застрахователна стойност 18 900 евро, като се сочи, че обжалваемият интерес по делото пред ВКС е 8 080,95 евро. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за спиране следва да се остави без уважение, поради следното: С определение № 5241/16.11.2025 г. настоящият съдебен състав е приел, че касационната жалба на К. К. срещу постановеното въззивно решение № 22/14.02.2025 г. по възз. гр. д. № 305/2024 г. на ОС – Видин е недопустима за разглеждане, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени въззивните решения на съдилищата по търговски дела, с цена на исковете до 20 000 лв. Това определение е обжалвано от страната с частна жалба, като образуваното ч.гр.д. № 993/2026 г. на ВКС, ІV г.о., е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Производството по чл. 282 ГПК предпоставя да е подадена допустима касационна жалба, респ. – срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд, за да се разгледа по същество искането за спиране изпълнението на въззивното решение. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, когато предмет на въззивното решение са парични вземания, дължимото обезпечение е присъдената сума. В случая, в производството по чл. 288 ГПК съдът е приел, че касационната жалба на К. К. е недопустима, тъй като има за предмет въззивно решение, изключено от обхвата на касационния контрол. Това означава, че от датата на постановяването му съдебният акт е влязъл в сила. Предвид изложеното, подадената молба по чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Обстоятелството, че определение № 5241/16.11.2025 г. е обжалвано, не може (на този етап) да промени извода за неоснователност на молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение