Определение № 110 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 185 от 09.06.2016 г. по гр. д. № 1124/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е след като е отменено частично първоинстанционното, са отхвърлени предявените от касатора срещу С. М. иск за заплащане стойността на изработен инвестиционен проект за разликата над 7200.00 лв. до претендирания размер от 14400.00 лв. и иск за заплащане на разходите за разчистване на терена за разликата над 2976.00 лв. до претендирания размер от 5952.00 лв. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди направените от страните искания и събраните доказателства и да мотивира изводите си за правното основание на предявения иск и по материалноправния въпрос за отговорността на всеки от съсобствениците, когато направените разходи за общата вещ са предприети по общо съгласие на съсобствениците, но след извършването им са се оказали безполезни поради противопоставяне на някои от тях за извършване на действията, за които преди това са дали съгласие. Поддържа, че въпросът обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона – чл. 30, ал. 3 ЗС. Въззивното решение се обжалва и от ответника по исковете С. М. с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими. В. касационен за да се произнасяне по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното: От фактическа страна е установено, че ищецът по исковете [фирма] е сключил на 09.03.2006 г. и на 15.03.2006 г. договори за наем, първият с М. К., С. М. и Д. М. като собственици общо на ½ ид. ч., а вторият с Д. М. Х., като собственик на ½ ид. ч. от имота УПИ ІІІ-332 в кв. 37 по плана на [населено място] баня със застроените в него сгради за срок от седем години. На 09.03.2006 г. първите трима съсобственици К., М. и М. са упълномощили наемателя да ги представлява пред компетентните органи за промяна предназначението на отдадения под наем имот. На 14.07.2006 г. [община] баня е издала на съсобствениците на УПИ ІІІ-332 в кв. 37 по плана на [населено място] баня удостоверение № 7 за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория „магазин за хранителни стоки” (преустройство на съществуваща сграда). В същото е отразено, че възложители са съсобствениците и че преустройството е извършено въз основа на одобрени проекти, разрешение за строеж и другите строителни книжа. При извършена проверка от комисия при ОДБХ [населено място] е констатирано, че обекта в УПИ ІІІ-332 – магазин за хранителни и нехранителни стоки не отговаря по състояние и сграден фонд и оборудване на действащите изисквания, за което е констативен протокол от 11.06.2012 г. От представените удостоверения за наследници се установява, че наемодателката Д. М. Х. е починала на 30.01.2012 г. и е оставила за наследник син Т. Х.. Той е дарил на П. Х., действащ като управител на [фирма], [населено място] баня, 1/20 ид. част от придобития по наследство имот, предмет на иска на 22.10.2012 г., за което е съставен н. а. № 17, т. ІV, н. д. № 584/2012 г., а на 25.10.2012 г. Т. Х. е продал на П. Х. в същото му качество останалите 9/20 ид. ч. от същия имот, за което е съставен н. а. № 32, т. ІV, по н. д. № 599/2012 г. С декларация от 16.11.2012 г. с нотариална заверка на подписите съсобствениците на другата ½ ид. ч. от имота М. К., С. М. и Д. М. са заявили, че разрешават на касатора, ищец по исковете, [фирма] да построи разширение на магазин за хранителни стоки и складове в съсобствения им имот с метална конструкция с покритие и стени от сандвич панели на един етаж, като са конкретизирали мястото на построяване. Дали са съгласие и за това: … „да изхвърли промишлените останки от полусрутената стена от съществуваща преди време постройка (кухненски бокс) и складова постройка като двете са били изпълнени на общ зид”. В изпълнение на уговореното, търговското дружество е сключило договор с [фирма] за събаряне на описаните в декларацията постройки и изнасяне на отпадъците, за което е уговорена сумата 5952.00 лв., която ищецът е заплатил след изпълнение на уговорените работи. На основание изразеното съгласие в декларацията ищецът, сега касатор, е сключил на 21. 03.2014 г. и договор за проектиране на обект пристройка – разширение на магазин за хранителни стоки, магазин за промишлени стоки, навес и бистро за бързо хранене. Договорът е изпълнен като е изготвен инвестиционен проект, приет от възложителя с протокол от 27.04.2014 г. и за който е заплатил уговореното възнаграждение от 1440.00 лв. С исковата молба от 18.08.2015 г., уточнена с молба от 14.12.2015 г., касаторът [фирма] е предявил срещу С. М. и Д. М., починала в хода на процеса и оставила за наследник син С. М., искове за заплащане на направените разноски за събаряне на две сгради и разчистване на терена от отпадъци в размер на 5952.00 лв. както и за заплащане на сумата 14400.00 лв., разноски за изработване на инвестиционния проект за пристрояване на магазина и изпълнение на нови обекти. Втората претенция е основана на твърдението, че след изработване на проекта, съсобственик М. не е дал съгласие за внасянето му за одобрение Поради което изпълнението на проекта е станало невъзможно. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е намерил исковете за основателни и ги е уважил в пълния предявен размер. По отношение на претенцията за стойността на инвестиционния проект е приел, че поведението на ответника, изразяващо се в неоказване на съдействие (неподписване на документите, за внасяне на проекта за одобрения), съставлява виновно неоказване на съдействие на наемодателя наетият обект да се ползва по предназначение. По отношение на претенцията за разходите за разчистване на терена е намерил, че поради неуказано съдействие за реализиране на инвестиционния проект, работата по разчистване на терена е станала безполезна и представляват претърпяна загуба и имуществена вреда за ищеца. Въззивният съд, след като е обсъдил установените факти по делото е формирал свои правен извод по претенцията за стойността на инвестиционния проект. Приел е че съсобственикът С. М. дължи припадащата се на делът му в съсобствеността част от този разход на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. На същото основание е намерил, че искът за присъждане на разходите за разчистване на терена се дължат до размер, съответстващ на правата на ответника в съсобствения имот. Поставеният материалноправен въпрос от касаторите дали е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, когато единият от съсобствениците поръча и заплати инвестиционен проект без съгласието на останалите съсобственици за строителство на сгради в общия имот е от значение за точното прилагане на закона, поради което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение в обжалваните части. Поставените процесуални въпроси от ответника по иска М. от 1 до 4, които се отнасят до въпроса за правомощието на възивния съд да определи друга правна квалификация на предявения иск, не е разрешен в противоречие с задължителната практика, поради което не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по тях. Обуславя основание за допускане касационна проверка поставеният въпрос № 8 от касатора М., за това при дадено съгласие от съсобственика за изработване на инвестиционен проект от другия съсобственик, може ли последния да възложи изработване на такъв за сгради извън тези, за които е дадено съгласие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.