Определение № 11771 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Пред Върховния административен съд е образувано адм. дело № 5867/2024 г. по жалба на „Мет Риъл Истейт“ ЕАД, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, „Бета Форест“ ЕООД и „Мирта Инженеринг“ ЕООД, всички чрез адв. Константинова като процесуален представител, срещу заповед № РД-279 от 05.04.2024 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 39 във вр. с чл. 33, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), с която е обявена защитена местност „Камчийски пясъци“ в землищата на с. Ново Оряхово и с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, с обща площ от 4537,794 дка, като са посочени поземлените имоти, включени в нея и са забранени изброените в акта дейности. С определение № 7888 от 26.06.2024 г. тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд приема, че заповедта е постановена от министъра на околната среда и водите при упражняване на правомощие, което не е по осъществяване на ръководство и координация на държавната политика в определена област по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, поради което спорът следва да бъде разгледан по правилата на родовата и местната подсъдност от Административен съд София - град. По тези съображения производството е прекратено на основание чл. 135, ал. 2 АПК и делото е изпратено по подсъдност на този съд. С определение № 11861 от 15.07.2024 г., постановено по адм. дело № 6422/2024 г. Административен съд София - град приема, че не е компетентен да се произнесе по спора. Излага съображения, че при издаване на заповедта министърът на околната среда и водите упражнява правомощия, свързани именно с осъществяването на държавната политика като специална форма за опазване на околната среда във връзка със съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство. С оглед това счита, че съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК не е компетентен да се произнесе по спора, поради което прекратява производството, повдига спор за подсъдност и изпраща делото за разрешаването му на петчленен състав на основание чл. 135, ал. 4 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като прецени данните по делото, намира, че оспорването е подсъдно на Върховния административен съд по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. В чл. 132, ал. 2 АПК изчерпателно са изброени административните актове, които подлежат на оспорване пред Върховния административен съд като първа инстанция. В т. 2 (доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е посочено, че това са оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От анализа на разпоредбата следва, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, а именно тези по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Този извод е в съответствие с тълкуването на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, дадено с решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 13/2017 г. В мотивите на същото е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В конкретния случай заповед № РД-279 от 05.04.2024 г. е с характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, издадена от министъра на околната среда и водите при упражняване на негово конституционно правомощие по чл. 115 от Конституцията на Република България. Според чл. 2 ЗЗТ целта на закона е опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото, като опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Съгласно чл. 39 ЗЗТ компетентен да издаде заповед за обявяване на защитената територия е единствено министърът на околната среда и водите, който като орган на изпълнителната власт провежда политиката в тези области. При отчитане на специфичния характер на акта, насочен към защита на природата в интерес на обществото, същият следва да се определи като такъв по ръководство и осъществяване на държавно управление в областта на околната среда чрез изграждане и осигуряване на система от защитени територии като част от регионалната и световната мрежа от такива територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които Република България е страна съгласно чл. 3 ЗЗТ. По смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и в съответствие с решение № 8 от 23.04.2018 г. по конст. дело № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България, като първа инстанция по жалби срещу акт с такова съдържание следва да се произнасесе Върховният административен съд. Предвид изложеното настоящият състав приема, че компетентен да разгледа спора по подадената жалба срещу заповед № РД-279 от 05.04.2024 г. на министъра на околната среда и водите е Върховният административен съд. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,