Определение № 2231 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 994/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на „Петрол“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], срещу решение № 6/14.01.2025 г. на АС-Велико Търново по в.т.д. № 139/2024 г., с което е потвърдено решение № 4/05.02.2024г. по т.д. № 5/2022 г. на ОС - Ловеч, с което „Петрол“АД е бил осъден да заплати на „Еврокапитал-България" ЕАД /н/,ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. Е, сумата от 37 580.50лв ., представляваща обезщетение за ползване, въпреки противопоставянето на ищеца, в периода от 23.05.2020 г. до 16.06.2021 г. на недвижим имот, собственост на ищеца, а именно: поземлен имот с ид.№ 68134.901.914, находящ се в област София (столица), [община], [населено място], район Лозенец, бул. Черни връх, вид собств. частна, вид територия урбанизирана, НТП за друг вид озеленени площи, площ 1581 кв. м, квартал 204, парцел VIII, по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18739/21.11.2017 г. на Изп.Директор на АГКК, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 04.11.2021 година и до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения отговор на ответника по касацията „Еврокапитал-България" ЕАД /н/ се излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Производството пред ОС Ловеч е образувано по иск на „Еврокапитал-България" ЕАД /н/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] против „Петрол“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 37 580.50 лв. /след допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на иска/, представляваща обезщетение за ползване, въпреки противопоставянето, в периода от 23.05.2020г. до 16.06.202 г. на недвижим имот, собственост на ищеца, а именно: поземлен имот с ид.№ 68134.901.914, находящ се в област София (столица), [община], [населено място], район Лозенец, бул. Черни връх, вид собств. частна, вид територия урбанизирана, НТП За друг вид озеленени площи, площ 1581 кв. м, квартал 204, парцел VIII, по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18739/21.11.2017г. на Изп.Директор на АГКК, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. За безспорни между страните в настоящото производство и установени от представените писмени доказателства са счени следните факти: На 19.05.2005 г. с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 119, т.1, pen № 6071, дело № 115/ 2009 г. на нотариус М. Е., pen № 140 на НК, ищецът „Еврокапитал-България“ ЕАД е закупил от „Евробанк"АД, следния недвижим имот: УПИ VIII, отреден за „Паркинг и озеленяване", находящ се в [населено място], район Лозенец, м. „Лозенец-II част“ в кв. 204 по плана на [населено място], целият с площ от 1500 кв.м., при граници: [улица], [улица], [улица], 2386, 238в и о.т.238г. На 19.06.2005 г. между „Еврокапитал България" ЕАД, в качеството му на наемодател и „Петрол" АД, в качеството му на наемател е сключен договор за наем на описания по-горе имот, със срок на същия една година и при месечна наемна цена 200.00 лв., платима по банков път от 20-то до 30-то число на текущия месец. С няколко анекса клаузите на договора са променяни, като последният е подписан на 25.07.2014 година. С него срокът на договора за наем е удължен за още 5 години, считано от подписване на анекса, т.е. до 25.07.2019г., както и е променен размерът на месечната наемна цена на 800 лева, без ДДС. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 01.07.2005 година, между „Еврокапитал България" ЕАД и „Петрол"АД за предаване от ищеца на ответника на конкретно описани материални активи. С влязло в сила на 14.12.2023г. Решение № 264924/ 21.07.2021 година, постановено по гр.д. № 1651/ 2020 година по описа на СГС е отхвърлен предявения от „БПИ“ АД против „Еврокапитал-България“ ЕАД/н/ иск за собственост на процесния имот /описан - по горе/. С влязло в сила Решение № 269/29.07.2020 г. по гр.дело № 2206/2019г. по описа на PC - Л., „Петрол" АД е осъден да предаде на „Еврокапитал България" ЕАД /н/ процесния недвижими имот. По същото е издаден изпълнителен лист от 11.01.2021г., въз основа на който по молба на „Еврокапитал България" ЕАД е образувано изпълнително дело № 24/ 2021 година на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 в КЧСИ. Видно от протокол за въвод във владение от 16.06.2021 година по изпълнително дело № 24/ 2021 година по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 в КЧСИ, „Еврокапитал България" ЕАД/н/ е въвведено във владение на имота. С влязло в сила на 30.03.2023г. Решение № 18/13.08.2021 г., постановено по т.д. № 5/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, „ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК[ЕИК] е осъден, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца „Еврокапитал-България“ ЕАД /н/, ЕИК[ЕИК], сумата 36 472 лева, представляваща неплатени от ответника наемни вноски за периода от месец юни 2016 г. до 25.07.2019 г. по договор за наем от 19.06.2005 г. и 5 бр. анекси към него, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба - 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 3 130,51 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди за времето на забавата в размер на законната лихва. Спорно, според въззивния съд, по делото е дали за процесния период ответникът е ползвал имота, респективно дължи ли обезщетение на ищеца за срока на ползване, както и размера на същото. Възраженията на ответника, че фактически не е ползвал имота и че от 2000г. същият се ползва като паркинг от трето за спора лице -„БПИ“ АД, респективно, че е напуснал наетия имот след прекратяване на договора за наем / 25.07.2019г./, както и че в същия за процесния период не са се намирали негови вещи, съдът е счел за неоснователни, по следните съображения: Ответникът не оспорва, че в качеството си на наемател е обвързан от сключения с „Еврокапитал България" ЕАД на 19.06.2005 г. договор за наем на процесния имот, както и ,че съгласно анекс от 25.07.2014 година, договорът е прекратен на 25.07.2019г. В чл.9 от същия, изрично е уредено задължението на наемателя, при прекратяване на договора, да върне на наемодателя наетия имот в състоянието, в което му е предаден. Съдът се е позовал на трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 5605/03.12.2024г. на ВКС ,III г.д. Решение № 214/23.01.2017г. по т. д. № 1642/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение №73/08.04.2016г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, ГК, IV т. о., Решение № 97/23.07.2013г. по т. д. № 73/2012 г. на ВКС, I т. о. и др., за това,че доказателсвената тежест, че е изпълнил задължението си за връщане на наетата вещ на наемодателя е в тежест на наемателя. В хода на производството, ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на задълженията си по посочената разпоредба от процесния договор за наем. Ето защо, съдът е приел, че при липса на доказателства за предаване на вещта обратно на наемодателя, наемателят дължи обезщетение съгласно чл.236 ал.2 от ЗЗД, независимо дали фактически я използва или не. Фактическото държане на наетата вещ, начина и други обстоятелства относно ползването биха имали значение относно правото на наемателя да прекрати или развали договора, но са ирелевантни за отговорността му за заплащане на наемната цена, когато облигационното отношение не е прекратено. С оглед влезлите в сила решения по водени между страните съдебни спорове,както и приетите по делото писмени доказателства, ищецът - въззиваем пълно и главно е установил твърденията си, че за процесния период 23.05.2020г. до 16.06.2021г. „ Петрол“ АД е ползвал имота. Противно на твърденията на въззвиника това не са опровергава, а се установява от Протокола за въвод от 16.06.2021г. по изп.дело № 24/ 2021 година по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 в КЧСИ. Съгласно императивната разпоредба на чл.21, ал.1 ЗЗД договорът поражда действие само между страните по него. Ето защо твърденията на трети за спора лица, в конкретика „БПИ“АД в хода на извършения въвод, че владее процесния имот от 2000г., при липса на ангажирани от въззивника доказателства за предаване на наетия от него имот на наемодателя, са ирелевантни за отговорността на „Петрол“ АД по чл. 236 ал.2 от ЗЗД. За горното съдът се е позовал и на влязлото в сила решение № 264924/ 21.07.2021 година, постановено по гр.д. № 1651/ 2020 година по описа на СГС, с което е отхвърлен предявения от „БПИ“ АД против „Еврокапитал- България“ ЕАД /н/иск за собственост на процесния имот. В подкрепа на обсъдените писмени доказателства съдът е преценил и събраните в хода на производството гласни такива чрез разпит на свидетелите ангажирани от ищцовата страна: Н. Г. В.,чиито показания са кредитирани като обективни и базиращи се на лични впечатления и на Д. П. Д.,чиито показания съдът е преценир в условията на чл.172 от ГПК, като обективни и непосредствени и от които е счел, че може да се направи обоснован извод, че през период 23.05.2020г. до 16.06.2021г. процесният имот е ползван от дружеството ответник. Съвкупно от показанията на свидетелите, според въззивния съд, се установявало, че за периода м.май 2000г. - 16.07.2021г. свидетелите са ходили да гледат процесния паркинг, т.к. св.В. имал интерес да го наеме. Било му обяснено от Д., че в момента водят съдебни спорове с „Петрол“ и когато влязат в собственост, ще му го дадат под наем. При посещенията им паркингът бил пълен с автомобили, на оградата имало надписи „Петрол“, както и били надписани номера на автомобили. В първите месеци след като В. наел имота /16.07.2021г. /, там идвали представители на „Петрол“ АД, искали да паркират, т.к. отивали в ръководството на дружеството ответник, заплашвали, че ще го уволнят. Св.Д. излага, че имотът е предаден на несъстоятелното дружество едва с въвода на 16.06.2021г.,като до тогава е ползван от „Петрол“АД, за което обаче не бил заплащан наем, за което той е уведомил синдика на дружеството и са водени съдебни производства. Излага, че никой друг не е бил наемател. Възраженията на жалбподателя, че показанията на св. Д. Д. не следва да се кредитират, т.к. същият е заемал длъжността изп.директор на дружеството са приети от въззивния съд за неоснователни. От една страна, считано от 31.03.2000г.,правомощията на органите на дружеството - ищец са прекратени въз основа решение на съда, с което е открито производство по несъстоятелност, а Д. е свидетелствал в открито съдебно заседание на 14.11.2023г. От друга, показанията на Д., съдът е кредитирал наред с останалите събрани по делото доказателства при условията на чл.172 от ГПК, а не се базира единствено тях. Обстоятелството, че дружеството- ответник е ползвало процесния имот след прекратяване на договора за наем, според изложеното от съда, се установя и от показанията на водените от ответника свидетели К. А. Н. и А. П. Т. - които съдът кредитира доколкото се базират на лични впечатления и които „Петрол“ АД е ангажирал за оборване твърденията от исковата молба. Съвкупно от тях се установява, че до лятото на 2021г., свидетелите в качеството си на служители на „Петрол Техника“ ЕООД /преименувано „Техникъл Сървисис Съпорт“ ЕООД са спирали личните и служебните си автомобили на процесния паркинг. Същите не са запознати с конкретни обстоятелства по сключени договори, но т.к. офисите им се намирали в административната сграда на „Петрол“ АД, те са ползвали и служебния на „Петрол“ паркинг към нея. През лятото на 2021г. един ден им било казано да махнат автомобилите си и след като паркинга бил опразнен, били сложени бариери. За неоснователно е счетено и възражението на „Петрол“ АД ,че претендираната от ищеца сума, като наем за ползване на имота през процесния период е завишена. Относно размера на исковата претенция, съдът изцяло се е обосновал на съдържанието на заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство СИЕ и на това, че последното не е оспорено от страните. В него се установява, че за периода 23.05.2020г. до 16.06.2021г. пазарната наемна цена на процесния имот в размер на 37 528.50лева. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Възможно ли е физическо лице, което е вписано като изпълнителен директор на акционерно дружество, правомощията на което са прекратени с решение на съда в производството по несъстоятелност, да бъде разпитвано като свидетел в исково производство? 2/ Дльжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи за неправилност на първоинстанционното решение, наведени във въззивната э/салба и да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относыми към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност? Касаторътсе е основал на следните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първи въпрос, а по втория въпрос – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл.290 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Първият въпрос не отговаря на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Същият касае оспорването на възможността бивш изпълнителен директор на акционерно дружество, правомощията на което са прекратени с решение на съда в производството по несъстоятелност, да бъде разпитвано като свидетел в исково производство. Този въпрос не е обуславящ изхода по спора, най-малкото за това, че съдът е приел доказването на факта на упражняването на фактическата власт върху имота от страна на дружеството-ответник в съоветния период не само на тези показания, но и на множество писмени доказателства и показанията на посочени други свидетели. Следователно, дали е следвало да се изслушва като свидетел точно това лице е абсолютно без значение за изхода по конкретния спор. Същото се отнася и за втория въпрос. Последният предполага наличие на процесуално нарушение на съда, каквото видно от съдържанието на самите мотиви на обжалвания акт не е било изобщо допуснато: въззивният съд е изложил ясни съображения за това, защо кредитира съдържанието на заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство СИЕ, като е посочил изрично, че последното не е било и оспорено от страните своевременно. По така изложените съображения не е налице и твърдяната очевидна неправилност, обоснована в изложението на наличието на същия процесуален пропуск на въззивния съд. С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение