Определение № 4625 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 224/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. С., чрез адв. Св. П., против въззивно решение № 4112/20.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 10836/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20045028/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 12460/2021 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, че ответникът Н. И. С. дължи на Българска федерация на силовите атлети „Айрън мен“ сума в размер на 9500 лв., представляваща неотчетена и непредадена на ищеца, изтеглена от ответницата на 15.07.2013 г., по силата на неформален договор за поръчка с изрично издадено в нейна полза пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3867 от 31.10.2012 г. на нотариус Д. Н. с рег. № * на НК, която не е била отчетена на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.04.2018 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 25852/2018 г. на Софийски районен съд. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства да обоснове защо приема едни доказателства за относими, а други не, както и да обсъди събраните относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50084/30.11.2022 г. по гр. д. № 3966/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 327/03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 219/02.12.2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т, о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о. Ответната страна по касация Българска федерация на силовите атлети „Айрън мен“ не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. В обжалваното въззивно решение е установено, че ищецът Българска федерация на силовите атлети „Айрън мен“ е предоставил на ответницата Н. И. С. представителна власт по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3867/31.10.2012 г. на нотариус с рег. № * на НК, да представлява сдружението пред Централна кооперативна банка, като тегли и внася суми в неограничен размер по сметка с IBAN: BG * CECB *, както и да извършва всякакви действия, сделки, прехвърляния и всякакви други операции, без ограничение, по посочената сметка, както и да ги преобразува и закрива, да приема и извършва плащания в границите на наличните по сметките суми, да нарежда и получава плащания, да осребрява всякакви видове чекове, издадени на приносител, и да се разпорежда със сумите по сметките, да получава информация, разпечатки и извлечения от сметките, както и да ги преоформя. Безспорно е, че ответницата е упражнявала предоставената й представителна власт, като е внасяла и теглила суми от банковата сметка на ищеца на различни дати, което се установява от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца. Въззивният съд е приел, че по този начин ответницата не само е манифестирала волята си да извърши правните действия, посочени в пълномощното, която съвпада с изявената воля на упълномощителя, но и се е обвързала с договор за поръчка с ищеца /доколкото с конклудентните си действия е изявила воля, която съвпада с изявената воля на упълномощителя/. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Тежестта да докаже отчета по мандата е върху довереника. Възражението на ответницата, че изтеглената сума от банковата сметка на ищеца е нейна лична собственост, не е доказано по делото.За установяване на посоченото обстоятелство по делото са събрани гласни доказателствени средства от които е установено само, че през лятото на 2013 г. ответницата е била ангажирана с организиране на състезания от името на Българска федерация на силовите атлети „Айрън мен“, като е плащала за пътни разходи и за работници. Не е установено, че изтеглената от ответницата сума е била разходвана за състезанията, организирани от федерацията, т. е. че е имала мандат да извърши тези плащания в своя полза или в полза на трети лица, или че е имала право да задържи сумата на друго основание. Поставеният в изложението въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Действията на въззивния съд са в съответствие с константната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК /включително и цитираните от касатора решения/, съгласно която съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на всички събрани доказателства, като ги обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност, като преценява възраженията и доводите на страните. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение, за да достигне до крайните си изводи, съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца в първоинстанционното производство твърдения. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване е изложил конкретни доводи за необсъдени доказателства, което по същество представлява оспорване правилността на преценката и изводите на въззивния съд. Последните обаче подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не представляват основание за допускане до касационно обжалване. В обобщение не е формулиран въпрос, който да е обусловил правните изводи на съда. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че трайно в установената практиката на ВКС е прието, че овластяването на едно лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е най-често използвания способ за учредяване на представителна власт. По своето същество то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Чрез упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни действия и да упражнява представителната власт. Затова неговото бездействие не може да увреди упълномощителя. Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото представителство включва както вътрешни, така и външни отношения. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка, със съдържане според извършените в рамките на упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля. Самото упълномощаване обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема предложението за сключването на договор за поръчка. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение. В настоящият случай релевантен е въпросът за доказателствената тежест. От установеното процесуално правило в чл. 154, ал. 1 ГПК, следва, че всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици и когато това не е направено съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да се ползва от правните им последици. Доказателствената тежест не представлява задължение да се представят доказателства, а е свързана с последиците от недоказването на фактите, като се състои в право и задължение на съда да приеме за ненастъпили правните последици от недоказаните юридически факти, като задължава страната която се ползва от тях да понесе последиците от това. Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.