Определение № 564 от 10.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2826/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение по ортопедия "Професор Бойчо Бойчев" ЕАД, [населено място], срещу решение №1710 от 08.07.2019г. по т.д.№5820/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №1746 от 24.08.2018г. по т.д.№1873/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу "Национален център за социални услуги - НЦСУ -Горна баня" АД, иск с правно основание чл.71 от ТЗ, вр. чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване наличието на членствено правоотношение, по силата на което касаторът има качеството на акционер в ответното дружество, притежаващ правата върху 4170 броя поименни акции от общия брой от 5 636 поименни акции. В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Касаторът твърди, че неправилно въззивният съд, без да съобрази признанието на ответника относно акционерните права на преобразуваното по реда на чл.262 от ТЗ дружество "Специализирана ортопедична болница за активно лечение - БУЛ - ПРО" ЕАД, е приел за недоказани правата на касатора като него правоприемник. Счита, че след като по делото са безспорно установени акционерните права на преобразуваното по реда на чл.262 от ТЗ дружество, поради формата на преобразуване - вливане без ликвидация, тези права следва да бъдат признати и на приемащото дружество. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил доказателства във връзка с представеното и впоследствие изключено от доказателствения материал временно удостоверение, от които се установява, че оригиналите на временните удостоверения са в държане на Съвета на директорите на "Национален център за социални услуги - НЦСУ -Горна баня" АД. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният от него иск за защита на акционерни права да бъде уважен. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производството по иск с правно основание чл.71 от ТЗ, и представлява ли признанието на ответника, че праводателят на ищеца - търговско дружество, което е преобразувано по реда на чл.262 от ТЗ чрез вливане без ликвидация в дружеството - ищец, е акционер - учредител на ответното дружество и притежава 4 170 броя поименни акции от общия брой от 5 636 поименни акции, формиращи акционерния капитал на ответното дружество, доказателство за преминаване на акционерните права от влялото се дружество в приемащото? 2. Въпрос относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения и мотивира решението си по съществото на правния спор, както и въпрос относно съдържанието на мотивите на въззивното решение и следва ли същите да съдържат правни изводи по възраженията и доводите на страните? 3. Притежават ли и каква е доказателствената стойност на заверени от изпълнителния директор на "НЦСУ -Горна баня" АД за вярност с оригинала и депозирани от него в Търговския регистър по партидата на дружеството копия на временни удостоверения №1 за притежаваните от праводателя на ищеца поименни акции и книга на акционерите, от които категорично се доказва, че оригиналите им са в държане в дружеството - ответник? Посочва, че първите два въпроса са разрешени в противоречие със задължителните разяснения в ТР №3 от 22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГТК на ВКС, а също и в противоречие с трайната практика на ВКС и в частност – решение №69 от 24.06.2011г. по гр.д.№584/2010г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №202 от 21.12.2013г. по т.д.№866/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №212 от 01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №230 от 11.02.2013г. по т.д.№1090/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По трети въпрос се позовава на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл.280 ал.2 предл.3-то от ГПК, като обосновава очевидната неправилност на обжалваното решение с това, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са осуетили изпълнението на задължението му да установи безспорната обективна истина. Ответникът "Национален център за социални услуги - НЦСУ -Горна баня" АД, не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът има интерес от търсената защита чрез иска по чл. 71 от ТЗ, тъй като твърди, че е универсален правоприемник на своя праводател, притежавал акции в ответното дружество, а последното оспорва правата му на акционер. Посочил е, че правата на акционера се материализират само с цената книга – акция, ако е издадена или временно удостоверение, ако не са издадени акции и акциите са поименни, което следва от легитимиращата функция на акцията като ценна книга. Само издадените от дружеството акции го задължават да приеме твърдения акционер за наистина такъв, а в случаите когато дружеството не е издало акции тази функция изпълнява временното удостоверение. Изтъкнал е, че при изпълнение на изискванията на чл.183 от ГПК и непредставяне на временното удостоверение, същото е изключено от писмените доказателства по делото. Поради това е приел за недоказан факта, че ищецът има временно удостоверение, издадено на името на неговия праводател – влялото се дружество. Посочил е, че липсата на легитимация чрез ценната книга като легитимиращ документ изключва установяването на правата на ищеца като акционер. Изложил е доводи, че участието в учредяването на акционерното дружество е само косвено доказателство, че праводателят на ищеца е бил акционер, но това не е достатъчно да обуслови извод за установяване членствените права на ищеца. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Поставените в изложението първи и трети въпроси са свързани с оплакването на касатора за неправилна преценка на значението на признанието на ответника, че праводателят на ищеца е бил акционер -учредител на ответното дружество и притежател на 4 170 броя поименни акции от капитала на дружеството, съответно за неправилна преценка относно доказателствената стойност на заверката за вярност с оригинала на предоставеното копие от временно удостоверение №1. Изводите на съда относно това дали признанието на правата на "Специализирана ортопедична болница за активно лечение - БУЛ - ПРО" ЕАД като акционер - учредител на ответното дружество, е равнозначно на признание на правата на касатора като негов правоприемник, както и дали заверката на даден документ за вярност с оригинала, означава, че заверилият преписа упражнява фактическа власт върху оригинала, са резултат от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на този анализ, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Наред с това следва да се отбележи, че въззивният съд е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск поради липсата на представено по делото временно удостоверение, материализиращо правата на ищеца като акционер в ответното дружество / след изключване на представеното по делото копие от временното удостоверение по реда на чл.183 от ГПК/. Изводът на съда, че за упражняването на правата върху акциите се изисква наличие на фактическа власт върху самите акции или заместващото ги временно удостоверение е изцяло съобразен с постоянната практика на ВКС. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №43/15.04.2015г. по т.д.№892/2014г. на ВКС, II т.о., се приема, че членствените права на акционера се материализират в акции. Последните са ценни книги и като такива са неразривно свързани с упражняването, съответно разпореждането с материализираните в тях права. Законодателят е предвидил издаването на временни удостоверения, издадени и подписани от учредителите, съответно от упълномощени от тях лица, което по правило предхожда учредяването на самото дружество и удостоверява направените имуществени вноски. Временните удостоверения заместват акциите до издаването на последните и представляват по естеството си и способа на прехвърляне също ценни книги. Съгласно чл.187 ал.2 от ТЗ временните удостоверения, било то заместващи поименни акции, било то заместващи такива на приносител се прехвърлят чрез джиро и вписване в книга на акционерите. Следователно членствените права на акционерите - учредители на АД, които възникват за тях от учредяването на самото акционерно дружество могат да бъдат предмет на прехвърляне само чрез разпореждането със самата ценна книга / акция или заместващо я временно удостоверение/, в която следва да са инкорпорирани и чрез способите за прехвърляне, уредени в чл. 185 ал.1 и ал.2 от ТЗ, съответно чл.187 ал.2 от ТЗ - за временни удостоверения. В решение №72/08.07.2020г. по т.д.№500/2019г. на ВКС, II т.о., е прието, че временното удостоверение представлява ценна книга, която материализира правото да се получат записаните от притежателя на удостоверението акции съгласно чл. 167 ал.2 от ТЗ, както и всички членствени права на акционера по аргумент от чл.187 ал.2 и ал.3 от ТЗ. В същото решение се посочва, че ако временното удостоверение на приносител е унищожено или лицето, което има право върху него е лишено от владението върху него въпреки волята му, може да бъде осъществено обезсилване на временно удостоверение на приносител по реда на чл.560 – чл.568 от ГПК. По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да извърши собствена преценка на събраните доказателства следва да се съобрази практиката в решение №221/08.02.2016г. по гр.д. №1453/2015г. на ВКС, I г.о., решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение №92/16.03.2012г. по гр.д. №980/2011г.на ВКС, II г.о., решение №323/27.09.2012г. по гр.д. №408/2011г. на ВКС, I г.о., решение №480/07.11.2011г. по гр.д. №1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., която приема, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269 ал.2 от ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266 ал.1 от ГПК. По отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Въпросът е поставен от касатора с оглед на доводите за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се зачете извършеното от ответника признание на акционерните права на преобразуваното по чл.262 от ТЗ "Специализирана ортопедична болница за активно лечение - БУЛ - ПРО" ЕАД. Въззивният съд е обсъдил в мотивите си представените доказателства относно правата на влялото се дружество, но е изтъкнал като довод, че доказателствата относно участието на праводателя в учредяването на акционерното дружество не са достатъчни да обусловят извод за установяване на членствените права на ищеца без легитимиращия ефект на временното удостоверение. Произнасяйки се по всички наведени във въззивната жалба доводи, съставът на САС не е допуснал отклонение от цитираната от касатора на практика на ВКС, а правилността на констатациите му не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Аргументите на касатора възпроизвеждат оплакванията изложени в касационната жалба, като основният му довод е, че съдът е допуснал процесуални нарушения, осуетили установяването на обективната истина. Посочените доводи не насочват към очевидна неправилност на въззивното решение, а представляват оплакване по чл.281 т.3 от ГПК, чиято основателност може да бъде проверена само по реда на чл.290 от ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и чл.280 ал.2 и пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд