Определение № 767 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 537/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

С решение № 160 от 06.06.2023 г. по в. гр.д.№ 203/2023 г. на Окръжен съд-Добрич е потвърдено решение № 658 от 01.07.2022 г. по гр.д.№ 2728/2021 г. на Районен съд-Добрич, с което е отхвърлен предявеният от Г. И. З. срещу “София комерс кредит груп”АД установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата Г. И. З. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], целият с площ от 325 кв.м. по нотариален акт за собственост и 328 кв.м. по скица, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.*.* по кадастралната карта на [населено място], съставляващ парцел – им. **, в квартал по регулационния план на [населено място], ведно с 1/ 2 идеална част от построена в имота къща и пристройка с обща площ от 41 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 52 кв.м., нанесена като обект с идентификатор ***.*.****.* по КККР, на основание чл. 79 ЗС – придобивна давност. С решение № 247 от 29.08.2023 г. по в.гр.д.№ 203/2023 г. на Окръжен съд-Добрич е оставена без уважение подадената от З. З. И. молба по чл. 247 ГПК за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в мотивите на решение № 160 от 06.06.2013 г. по в.гр.д.№ 203/2023 г. на Окръжен съд-Добрич.

И двете решения са обжалвани от З. З. И., конституирана като ищца на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата ищца Г. И. З., с касационни жалби вх. № № 4410/06.07.2023 г. и вх.№ 6132 от 02.10.2023 г. Иска се допускане до касационно обжалване на двете решения на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната им и уважаване на предявения установителен иск за собственост и на молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите към въззивното решение.

Подаден е отговор от ответника по касационната жалба и по иска „С. комерс кредит груп“ АД, чрез адв. Н. П., с който се поддържа правилност на обжалваните решения и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането им до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, съобрази следното:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, за собственост върху идеална част от поземлен имот и от построената в него жилищна сграда с пристройка, основан на придобивна давност, с твърдения за упражнявано владение върху имота от 01.09.2003 г. (смъртта на съпруга на ищцата З. Д. З.) до предявяване на иска и придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 2 ЗС – добросъвестно владение, евентуално – на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, ако се приеме недобросъвестност на владението.

Ответното дружество е оспорило иска като неоснователен, с твърдения, че ищцата не е владяла процесния имот.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № **/19.07.199* г. на нотариус при Добрички районен съд З. Д. З., Д. Г. Д., В. Г. Д. и Г. М. Т. са признати за собственици по давност на реална част от 25 кв.м., включена в имот пл. № ****, в кв. * по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], при дялове: 1/2 идеална част за З. Д. З. и по 1/6 идеална част за Д. Г. Д., В. Г. Д. и Г. М. Т.. С договор от 19.07.1991 г. З. Д. З., Д. Г. Д., В. Г. Д. и Г. М. Т. са си разпределили ползването на дворно място от 325 кв.м. в [населено място], [улица], съставляващо имот с пл.№ ** по регулационния план на [населено място], като З. Д. З. е получил в дял реална част от 151 кв.м., с отделен вход откъм [улица]и стая и кухня от къщата. С разрешение за строеж № 675 от 01.09.1991 г. на З. Д. З. е разрешено изграждането на пристройка от 16 кв.м. към съществуващата къща в парцел ** в кв.*.

С нотариален акт ***/ 17.12.199* г. З. Д. З. и съпругата му Г. И. З. са дарили на дъщеря си З. З. Д. 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 325 кв.м., парцел , пл.№ , кв. по плана на града, ведно с 1/2 идеална част от построена в него къща и пристройка с обща площ от 41 кв.м. З. Д. З. е починал на 01.09.2003 г. и оставил за законни наследници съпругата си Г. И. З. и дъщеря си З. З. И..

С н.а. № **/11. 06. 201* г. З. З. И. учредила в полза на “София комерс кредит груп”АД договорна ипотека върху дарената й 1/2 идеална част от имота и къщата с пристройка за обезпечаване на договор за кредит. По отношение на ипотекираната идеална част от имота (земя и сграда) е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 1916/2023 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие Добрички окръжен съд, образувано за събиране на обезпеченото с ипотека вземане на заемодателя “София комерс кредит груп”АД, въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2013г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№2931/2013 г. на Добрички районен съд. Възбрана върху имота е вписана на 09.10.2013 г. В резултат на проведена публична продан с времетраене 12.11.2013 г.-12.12.2013 г., с протокол от 13.12.2013 г. за купувач е обявен взискателят “София комерс кредит груп”АД. След изпълнение на условията по чл. 495 ГПК, с постановление от 23.06.2017 г. имотът е възложен на взискателя. Постановлението е влязло в сила на 03.04.2018 г.

След образуване на изпълнителното дело, с искова молба вх.№ 35003/06.12.2013 г., вписана на 09.12.2013 г., ищцата Г. И. З. е предявила срещу дъщеря си З. З. И. иск за установяване нищожността на договора за дарение. С влязло в сила на 24.04.2014 г. решение по гр.д.№ 5130/2013 г. на Добрички районен съд, постановено при условията на чл. 237 ГПК, при признание на иска от ответницата З. З. И., е прието за установено в отношенията между страните по делото – Г. И. З. и З. З. И., че договорът за дарение от 17.12.199* г., обективиран в нотариален акт № ***/199* г., е нищожен поради неспазване на предписаната от закона форма, тъй като бил сключен пред лице, което не е било оправомощено да извършва нотариални удостоверявания. Дружеството-заемодател, в чиято полза е учредена ипотеката, не е било страна по делото.

След влизане в сила на решението за прогласяване нищожността на договора за дарение, Г. И. З. е подала искова молба вх.№ 17517 от 29.10.2014 г. срещу “София комерс кредит груп”АД и дъщеря й З. З. И., за прогласяване на нищожността на договора за ипотека, като сключен в противоречие с разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД. С влязло в сила на 22.04.2016 г. решение № 5 от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 3073/2014 г. на Районен съд-Добрич е отхвърлен предявеният от Г. И. З. срещу “София комерс кредит груп”АД и З. З. И. иск за прогласяване нищожността на ипотечния договор от 11.06.2012г., като противоречащ на закона поради учредяване на ипотеката върху чужд имот за 3/4 идеална част от 1/2 идеална част. За разликата над 3/4 идеални части до 1/2 идеална част производството по делото е прекратено като недопустимо поради настъпило сливане на качеството на кредитор и длъжник в лицето на З. З. И..

Въз основа на показанията на З. З. И., дадени в качеството й на свидетел, преди смъртта на ищцата и конституирането й като страна на основание чл. 227 ГПК, и на свидетеля П. М. И., неин съпруг, е прието за установено, че З. И., със семейството си, живее в имота от 1992 г. до настоящия момент. Имотът бил предоставен за ползване от родителите й да го ползва, за да не плаща наем. Майка й Г. И. З. живяла в имота до 1984 г. (смъртта на свекърва си), след което заживяла в [населено място], на [улица], ет.*. Идвала в имота 5-6 пъти годишно. Бащата на З. И. живеел в пристройката от 16 кв.м., включваща две стаи и кухня, до смъртта си, настъпила на 1. 09. 2003 г. Според свидетелите, ищцата казвала какви ремонти да се правят в имота казвала какви ремонти да се правят, давала пари за тях, плащала данъците.

От правна страна въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищцата Г. И. З., в резултат на упражнявано владение върху имота, считано от 01.09.2003 г., да е придобила права на оригинерно основание, при условията на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, в претендирания или по-малък обем, върху процесния имот и да е притежавала такива към датата на учредяване на договорната ипотека, към датата на вписване на възбраната или към който и да е момент след това.

Валидността на договорната ипотека в полза на ответника върху 3/4 идеални части от спорната идеалната част от имота е призната с влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен искът на Г. И. З. за прогласяване нищожност на договора за учредяване на ипотека поради противоречие с разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Между страните по делото със сила на пресъдено нещо е признато ипотечното право на ответника, придобито преди вписване на исковата молба за прогласяване нищожността на договора за дарение и противопоставимо на ищцата. Кредиторът има право да иска и да се удовлетвори чрез публична продан на ипотекираната идеална част от процесния имот.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че при непротивопоставил се по какъвто и да било начин наследник, включително и без грубо отблъскване срещу едноличното владение на преживелия съпруг и при засвидетелствано пред съда знание и непротивопоставяне от него срещу едноличното владение на имота да бъде признато придобиването по давност на правото на собственост от преживелия съпруг върху целия имот, както и би ли могло да се приеме, че е налице трансформация на държането на идеални части на наследника в еднолично владение от ищцата по силата на техните вътрешни отношения на майка и дъщеря.

2. Би ли следвало съпругата-ищца, която е придобила заедно със съпруга си по наследство и давностно владение имота да присъедини, на основание чл. 82 ЗС, към упражняваното от съпруга й владение и своето владение след неговата смърт или следва да го придобие на основание лично владение върху имота.

3. При липсата на реално осъществяване по какъвто и да било начин на фактическа власт върху имота от невладеещия ответник следва ли да бъде уважен предявен от владеещия собственик иск за придобиването на правото на собственост по давност на основание чл. 79, ал.2 ЗС или по чл. 79, ал.1 ЗС.

4. Равнопоставени ли са правата на придобилия имота на публична продан и придобилия по-рано имота на основание договор за покупко-продажба.

5. Следва ли да се приеме, че е отпаднал или не е отпаднал правният интерес на ответника, при липсата на противопоставяне от него на прекратяването на изпълнително дело № 1916/2013 г. съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, по което е взискател, след влизането в сила на постановлението за възлагане на имота на купувача поради непоискан в продължение на 2 години въвод в имота и неизвършването на каквито и да било изпълнителни действия по делото, както и поради липсата на каквато и да било реакция при заличаването на договорната ипотека и следва ли тези действия да се приемат за фактическо упражняване на власт върху имота от него или би следвало да се уважи предявеният положителен установителен иск на ищцата.

6. Прекъсва ли придобивния давностен срок влязлото в сила постановление за възлагане на имота, но без поискан и извършен въвод във владение и налице ли са основания да се приеме, че след придобиване на правото на собственост от ищцата е допустимо спрямо нея да тече втори давностен срок.

7. Допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебен акт по съдебен спор, в който не са били конституирани всички съсобственици.

8. Разпростират ли се субективните предели на съдебните актове, които са вписани по надлежния ред в Агенция по вписванията върху трети лица –купувачи на публична продан.

9. Допустимо ли е, след поправка на очевидна фактическа грешка от въззивната инстанция по отношение на номер и година на делото в съдебния акт, да не се поправят в мотивите му имената на ответницата.

Поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Решаващите съображения на въззивния съд са за неупражнявано от ищцата владение за периода след 01.09.2003 г., което да е довело до изтекъл в нейна полза придобивен давностен срок нито към датата на учредяване на договорната ипотека или към датата на вписване на възбраната, нито към който и да е момент след това. Преценката дали ангажираните доказателства установяват владение и за какъв период е изцяло правна, извършва се от съда и изисква обсъждане на събраните доказателства и установените с тях факти. Оплакванията за необоснованост на фактическите изводи в обжалваното решение по съществото си представляват касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане във фазата по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е недопустимо.

Другият решаващ извод е, че между страните по делото е признато със сила на пресъдено нещо, че договорът за ипотека не е нищожен и ответното дружество има ипотечното право, противопоставимо на ищцата и реализирано с насочване на публичната продан върху ипотекирания имот и придобиването му чрез възлагане на взискателя с постановление, влязло в сила на 3. 04. 2018 г. Дори да се приеме, че ищцата е започнала да владее имота след 3. 04. 2018 г. (когато обявеният за купувач взискател е придобил собствеността върху имота и би могъл да защитава собствеността си чрез предявяване на иск за собственост, както и да прекъсне владението чрез въвод във владение на имота от съдебния изпълнител), то до предявяване на иска на 25. 08. 2021 г. не би могъл да изтече придобивният давностен срок нито по чл. 79, ал. 1 ЗС, нито по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Във връзка с тези решаващи изводи няма поставени въпроси.

Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на настоящото дело по същество от ВКС и обсъждането на поставените въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Във връзка с решението по чл. 247 ГПК следва да се посочи, че изводите на съда, според които е налице правен интерес от допускане поправка на очевидна фактическа грешка само в решението (диспозитива), формиращо и силата на пресъдено нещо, а не в мотивите към решението, съответстват напълно на формираната по този въпрос непротиворечива практика на ВКС.

С оглед изхода на делото, жалбоподателката З. З. И. следва да поеме отговорността за разноските, направени от ответника “София комерс кредит груп”АД за разглеждане на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но по делото не са представени доказателства такива да са направени, нито е установен размерът им.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,