Определение № 151 от 18.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 307/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Г. П. от [населено място] против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 181 от 07.07.2014 год., по в.т.д.№ 4/2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд № 123 от 27.06.2013 год., по т.д.№ 385/2012 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу “БУЛТРЕЙД-ЧАСТНА К.” О. конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ - за отмяна, като незаконосъобразни, взетите решения от ОС на съдружниците, проведено на 30.06.2010 год. - за изключването на П. Г. П. като съдружник от дружеството, поради невнасяне на допълнителна парична вноска и неупражняване правото да напусне дружеството, за поемане на освободените от капитала на дружеството 250 дяла, след изключване на съдружника П. Г. П. от останалите трима съдружници, за отмяна на настоящия/ действащия/ текст на дружествения договор и приемане на нов дружествен договор. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са: 1. “ Към кой момент се преценява активната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ?”; 2 .”Допустимо ли е поканата за Общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник да бъде връчена едновременно с предупреждението за изключване?”; 3. „ Какъв е разумният срок за съдружника, на който се връчва предупреждение за изключване да вземе отношение и да предприеме съответни действия по него?”; 4.” Допустимо ли е един и същи съд да се произнесе по различен/ противоположен начин за идентични факти и искания между едни и същи страни ? ”; 5. “ Допустимо ли е въззивният съд да не се запознае с мотивите на същия съд, изложени в предходно решение и определение по същото дело ?”; 6. “ Възможно ли е различно кредитиране на факти и събрани доказателства по делото от един и същи съд”; 7. ” В какъв обем се възстановяват нарушението права на съдружника- в обема към датата на извършване на действието и/ или бездействието или към датата, когато е установено нарушението и правата са възстановени ?” Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд за отхвърляне, като неоснователен, на предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ, решаващият състав на Великотърновския апелативен съд е приел, че взетите решения от ОС на съдружниците, проведено на 30.06.2010 г., законосъобразността на които е оспорена от касатора, не страдат от твърдяните в исковата молба пороци – нарушаване на конкретно посочените разпоредби на ТЗ, поради което е отрекъл да е налице основание за тяхната отмяна. В тази насока въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, е счел за установено, че предупреждението по чл.126, ал.3, т.4 ТЗ е връчено на 10. 06.2010 г. на ищеца при отказ, който е удостоверен с подписите на двама свидетели, съдържа необходимото за известяване на последния описание на конкретното осъществено от него неправомерно действие – невнасяне на допълнителна парична вноска в размер на 10 500 лв., послужило като основание за предприемане на действия по изключването му от дружеството. Обстоятелството, че в отправеното до съдружника предупреждение за изключване се съдържа и предоставен 10 дневен срок /до 20.06.2010 г./ за внасяне на допълнителната парична вноска, за която е налице надлежно взето решение на предходно, неоспорено ОС на съдружниците, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод, че съдържанието на процесното предупреждение отговаря на всички изисквания на Търговския закон, поради което връчването му едновременно с поканата за процесното ОС не е в нарушение на закона. Анализирайки ангажираните в хода на делото гласни доказателства, Великотърновският апелативен съд е изградил правен извод, че поканата за това ОС на съдружниците, връчена на съдружника П. на 10. 06. 2010 год. отново при отказ, изключва да е осъществено и твърдяното от него нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ. С оглед на така приетите за установени факти въззивната инстанция е отрекла и ОС на съдружниците от 30.06.2010 год. да е свикано и проведено в нарушение на закона. Преценени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт налагат да се приеме, че първите два от формулираните от касатора материалноправни въпроси, като включващи се в предмета на спора и имащи обуславящо значение за постановения краен правен резултат по делото обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Неоснователно по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Възприетото от въззивния съд разрешение относно активната легитимация на ищеца, освен,че е било предпоставено от постановеното определение на Великотърновския апелативен съд № 136 от 02.11.2012 год., по в.ч.т.д.№ 260/2012 год. е и в пълно съгласие с приетото в цитираното, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 128 от 19.11.2009 год., по т.д.№269/2009 г. на І т.о. на ВКС. Според същото в производството по иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правни интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се притежаване на качеството на съдружник или акционер в дружеството, чиито решения се атакуват с иска за отмяна. Обстоятелството, че исковата претенция на настоящия касатор, заявена в качеството му на ищец по спора и основана на чл.74, ал.1 ТЗ, е била разгледана по същество на въведените с исковата молба основания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на дружеството, чийто съдружник е бил същият към момента на вземането им, изключва да е налице твърдяното в изложеното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отклонение от задължителната съдебна практика по първия от поставените правни въпроси. Задължителна практика на ВКС е формирана и по поставения от жалбоподателя втори въпрос, свързан с допустимостта едновременно да бъдат изпратени предупреждението за изключване на съдружник в дружество, правно и структурно обособено в О. и поканата за същото ОС, взело решение за изключването. Тази практика, намерила израз в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 160/ 26. 01. 2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на І т. о. и № 3/19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на І т. о. и др., е в смисъл, че писменото предупреждение по чл. 126, ал.3 ТЗ за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност може да бъде обективирана и в отправената поканата по чл.139, ал.1 ТЗ, с която съдружникът се уведомява за свиканото събрание за изключването му, като от значение за основателността на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е предупреждението да съдържа информация за констатираните нарушения, заради които е започната процедура за изключване, както и да е достигнало до съдружника в предхождащ подходящ спрямо събранието срок, за подготовката на защита му пред същото. Преценявайки, с оглед конкретните фактите по делото,че връчване на предупреждението за изключване на ищеца едновременно с връчената му покана за събранието, ОС на съдружниците, взело решение в този смисъл, не противоречи на закона, въззивният съд е съобразил решението си, предмет на подадената касационна жалба, със задължителната практика на касационната инстанция. Що се касае до обосноваността на правните и фактически изводи на въззивния съд и на тяхната процесуална законосъобразност, с оглед преценката на събраните гласни доказателства, които всъщност касаторът оспорва, то относими последните единствено към правилността на обжалваното решение, съобразно касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и към предпоставките за достъп до касация не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Останалите правни въпроси, дори и да са важи, касаят в едната си част -№ 4 ,№ 5 и № 6, процесуалната законосъобразност на обжалваното въззивно решение и могат да бъдат обсъждани само, ако касационната жалба е допусната до разглеждане по същество, т.е. ако касаторът е доказал предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, което в случая, по изложените по- горе съображения, не е налице. Отделен в тази вр. остава въпросът каква обвързваща сила притежават мотивите на постановено от друг съдебен състав съдебно решение, но като ирелевантен за производството по селектиране на касационните жалби, той не следва да бъде подробно обсъждан. В останалата част – въпрос № 7 е хипотетичен, тъй като по него въззивният съд въобще не се е произнасял – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос № 3 е фактологичен – обусловен от конкретните факти и обстоятелства по делото, поради което, според даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на заявеното пред настоящата инстанция особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз във вр. с тълкуване разпоредби на общностното право – Директива 77/91 Е. и Директива 68/151/ Е. – за установяване на съответствието или несъответствието на националното право с правото на Европейския съюз по отношение на корпоративното управление и правата на съдружниците и по отношение гаранцията или защитата на правата на съдружник от органа на управление в дружеството, аргументирано със значението на същото за правилното решаване на делото е и за създаване константна практика на съд за т.нар.” кражба на фирма”, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице нито една от предпоставките на чл.628 ГПК, поради което то е неоснователно. В този см. са и постановените от отделни състави на Н. определения: № 768/05.09.2012 год., по ч.т.д.№ 417/2012 г. на ІІ т.о. ,№ 243 от 23.04.2012 г., по ч.т.д. № 151/2012 г. на ІІ т.о. и № 155 от 29.02.2012 г., по гр.д.№ 702/2011 на ІІІ г.о., които са в смисъл, че в разпоредбата на чл.628 ГПК законодателят поставя като условие за отправяне на преюдициално запитване преценката дали разпоредба на правото на ЕС или акт на негов орган би бил от значение за решаване на делото. Следователно необходимо условие е наличие на преюдициалност и връзка с разглеждане на спора по съществото му. В този см. преюдициалното тълкувателно запитване не може да е хипотетично, както е в разглеждания случай, а трябва да има пряко отношение към предмета на делото. Горното разбиране се налага от обстоятелството, че преюдициалното тълкувателно запитване има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкува противоречието на националното право, а последица от същото е неприлагане на противоречащата националноправна уредба. Ето защо то при отсъствие на предпоставките за достъп до касационно обжалване, което изключва процесуална възможност настоящият съдебен състав да се произнесе по съществото на спора, то и условията, които законодателят свързва със задължението на ВКС да отправи преюдициално тълкувателно запитване до съда на Европейския съюз не са налице. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че нито един от поставените, във вр. с искането за отправяне на преюдициално запитване, въпроси на касатора няма каквото и да е отношение с предмета на процесния правен спор, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл. 288 ГПК и процесуалното правило на чл.288 ГПК, съставът на касационната инстанция не присъжда такива. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС