Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1815/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД срещу въззивно решение № 1011 от 03. 06. 2021 г., постановено от Варненски окръжен съд, Търговско отделение, Пети състав по в.гр.д. 727 по описа на съда за 2021 г., в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 260171 от 25. 01. 2021 г., постановено от Варненски районен съд, Гражданско отделение, 46-ти състав по гр. д. № 9306 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. И. В. срещу касатора иск с правно основание чл. 405 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение, касаторът е осъден да заплати на В. И. В. сумата 19 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 335И КУПЕ“ с peг. [рег.номер на МПС] в резултат на ПТП, настъпило на 11. 05. 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба - 07. 08. 2020 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение с твърдения, че при постановяването му въззивният съд е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано, предвид което са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че решаващият състав е формирал изводи, които не са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства, като неправилно е квалифицирал действията на водача на застрахованото моторно превозно средство, приемайки, че същите не представляват „груба небрежност“ – поведение, което представлява изрично изключен от предоставяното по застрахователния договор покритие от страна на застрахователя, респективно неправилно и необосновано решаващият съд е приел, че ЗАД „Армеец“ дължи плащане на застрахователно обезщетение. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице /ВЛ/ по изслушаната съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява, че несъобразената скорост, с която водачът е управлявал автомобила е единствената причина за ПТП, като това именно негово поведение следва да се квалифицира като груба небрежност, доколкото в конкретните условия не е проявил грижата, включително за намаляване рисковете за застрахованото имущество, която би проявил и най-небрежният водач. Прави се оплакване и за неправилно тълкуване от страна на въззивния съд на волята на страните, обективирана в застрахователния договор и приложимите към същия Общи условия, довело до постановяването на неправилно и необосновано решение. Иска се доп ускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен в цялост, със законните последици, при условията на евентуалност – намаляване на застрахователното обезщетение, претендират се разноски за трите съдебни инстанции. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди общо и бланкетно наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като формулира следните, обуславящи допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпроси: Следва ли поведението на водач на моторно превозно средство, изразяващо се в управление на същото със скорост, надвишаваща критичната за преодоляване на завой, който водачът е знаел, че ще предприеме и към кривата на който е имал видимост на достатъчно разстояние, за да съобрази скоростта си на движение, така че автомобилът да не загуби устойчивост върху пътното платно, да се счита за проява на груба небрежност? Следва ли поведението на правоспособен водач на моторно превозно средство, изразяващо в управление на моторно превозно средство по път с множество завои през тъмната част на денонощието, със скорост, надвишаваща критичната такава за преодоляване на кривата на завоя, да се счита за проявена груба небрежност? Следва ли съдът, при постановяване на своето решение, да се съобрази със заключението на вещото лице по допусната и приета съдебна автотехническа експертиза относно причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, довело до реализиране на вредите, чието обезщетяване се търси с предявения иск? Следва ли съдът, при постановяване на своето решение и несъобразяване със заключението на вещото лице, изготвило допусната по делото съдебна автотехническа експертиза, да изложи подробни мотиви защо не кредитира приетото експертно заключение досежно причините за настъпване на пътнотранспортното събитие, за вредите от които се търси обезщетение с предявения иск? Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски за касационното производство - адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. За да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният иск е изцяло отхвърлен и да уважи частично същия до размера, обжалван от касатора въззивният съд, основавайки се на заключението на ВЛ по САТЕ, което е обсъждал съвкупно със съставен на водача – ищец, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е приел, че процесното ПТП е реализирано в тъмния отрязък от денонощието по път с множество завои, като при навлизане в предстоящ десен завой с несъобразената с пътните условия скорост застрахованият автомобил е излязъл от траекторията си поради нарасналите центробежни сили, водачът е изгубил контрол и се е блъснал в крайпътните дървета в ляво от пътя. Посочвайки, че според съдебната практика груба небрежност при управлението на МПС е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество, въззивният съд е изтъкнал в мотивите си, че изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Според въззивния състав в случая фактът, че водачът е наказан по административен ред за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че при управлението на автомобила същият е действал с груба небрежност, тъй като конкретното нарушение не се свързва с лимита на скоростта, а с конкретни пътни условия, които водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази. Съдът е намерил твърденията на ответното дружество, че ищецът е управлявал автомобила с превишена скорост спрямо максимално разрешената за пътния участък за общи и неконкретни в частта им относно скоростта, с която се е движил автомобила, наличието на пътни знаци и/или маркировка сигнализиращи за наличието на опасен завой след сравнително дългия прав участък от пътя, както и за неподкрепени с доказателства. Според въззивния съд първоинстанционният такъв е допуснал съществено процесуално нарушение, като без да уведоми страните предварително е извършил служебна справка в приложението Google maps, въз основа на която е установил ограничения на скоростта по пътя, на който е настъпило ПТП, като въззивният състав е изложил още и че въз основа на съдържащата се в същото приложение информация не може обосновано да се приеме каква е била разрешената скорост към датата на ПТП, респ. дали е имало поставени пътни знаци, установяващи ограничения на скоростта. При това положение съдът е посочил, че не може еднозначно обосновано да се приеме, че избраната от водача скорост на движение в конкретния случай е проява на груба небрежност и/или нарушение на установените правила за движение по пътищата, или за техническа експлоатация на автомобила, а установените в случая данни за пътните условия в участъка на движение (участък с минимално движение с оглед часа от денонощието) не налагат извод, че движението на застрахования автомобил е било прекомерен и неоправдан риск, застрашаващ сериозно неговото увреждане. Съществуването на други, екстремни условия към този момент не е установено по делото от ответника като носител на доказателствената тежест за това. Не са установени и други конкретни действия на водача при управлението на автомобила, които и най-небрежният шофьор не би предприел при конкретната пътна обстановка, които именно да са довели като резултат или поне да са допринесли в значителна степен за увреждането на автомобила. При изложеното съдът е приел оплакването на ответника за допусната груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил към момента на ПТП за неоснователно, съответно твърденията на застрахователя, на които същият основава отказа си да плати обезщетение за наличието в случая на изключен риск – за недоказани по делото. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Първите два въпроса, формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на първите два поставени от касатора въпроси тези изисквания не са налице, тъй като същите са изцяло изведени от конкретните факти по делото. Съответно - отговорите на тези въпроси също биха били изцяло обусловени от преценката за правилността или неправилността на направения от решаващия въззивен състав извод относно наличието или неналичието в конкретния процесен случай на проявена от водача на увреденото МПС груба небрежност, като предпоставка за изключване отговорността на застрахователя, каквато преценка е възможна единствено и само с оглед на конкретните, установени по делото обстоятелства и при вече допуснат касационен контрол, но не и на тази фаза от производството по селектиране на касационната жалба. Третият и четвъртият въпроси също не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Начинът на поставянето им предпоставя при формирането на решаващите си изводи по делото, обусловили изхода на правния спор във въззивната инстанция, въззивният съд от една страна да не е съобразил приетото по делото заключение на ВЛ по САТЕ относно причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, довело до реализиране на вредите, чието обезщетяване се търси с предявения иск /трети въпрос/, или при такова едно несъобразяване, да не е изложил подробни мотиви защо не кредитира приетото експертно заключение досежно причините за настъпване на пътнотранспортното събитие /четвърти въпрос/. Нищо такова не се установява от мотивите към въззивното решение, от които ясно е видно, че въззивният състав освен че изцяло е кредитирал изводите на ВЛ по САТЕ в заключението му, но независимо от това е изложил и мотиви по всеки от релевантните за отговорността на застрахователя факти, по които от касатора се претендира такива да не са изложени. Поради изложеното същите два въпроса не са от значение за формирането на действителната воля на съда, обусловила изхода на делото във въззивната инстанция, съответно - и не са годни да обосноват допускане на касационно обжалване. По-натам, в изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касаторът въобще не е обосновал съществуването на заявените от него само общо, чрез посочване на уреждащите ги законови текстове, допълнителни критерии за допускане на такова обжалване по т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. По отношение на първия такъв – по т. 1 от сочения законов текст нито се излагат твърдения на каква и коя конкретно практика на ВКС и/или ВС, и обективирана в какви и кои конкретно техни актове обжалваното въззивно решение противоречи, нито такава практика въобще е посочена. По отношение на допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК също не се излагат каквито и да било конкретни твърдения за необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване и при условията на каква, и коя законоуредена в същата законова разпоредба хипотеза такова допускане се претендира, а отново и само е посочена номерацията на текста от процесуалния закон, който я урежда. При изложеното освен че формулираните от касатора въпроси не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване, по делото не се обосновава наличието и на който и да било от допълнителните критерии за такова допускане. По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение в случая не следва да бъде допуснато. При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение