Определение № 2480 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 783/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез К. Г.- прокурор в Апелативна прокуратура- София, против Решение №40 от 11.01.2024г. по в. гр. д. №1598/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е било отменено Решение №1706 от 04.04.2023г. по гр. дело № 5115/2022г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, в частта му, с която предявеният от Ц. П. П. против Прокуратура на РБ осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е отхвърлен за сумата от 15000 лв., представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 5000 лв. и приетото за дължимо обезщетение от 20000 лв., като вместо това Прокуратурата на РБ е била осъдена да заплати Ц. П. П., ЕГН[ЕИК], допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., представляваща разликата между присъденото обезщетение от 5000 лв. и установеното за дължимо от 20000 лв., търпени в следствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2020г. до окончателното изплащане, и е било потвърдено Решение №1706 от 04.04.2023г. по гр. дело № 5115/2022г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ц. П. П. сумата от 5000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2020г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваната част и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Ц. П. П., ЕГН[ЕИК], чрез пълномощника му адв. М. С., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 08.06.2018г. ищецът Ц. П. П. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 08.04.2018г., около 22.35 ч. в [населено място], при управление на л.а. Хюндай Соната с рег.№ СА 0445, нарушил правилата за движение- чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е предприел аварийно спиране за избягване на ПТП с пресичащ пътното платно пешеходец, в резултат на което му причинил средна телесна повреда- престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК. Въз основа на внесен от прокуратурата обвинителен акт срещу ищеца било образувано НОХД № 13759/2018г. на СРС, приключило на първа инстанция с решение от 30.01.2019г., с което ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност и са му наложени административни наказания- глоба в размер на 1300лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Решението е било обжалвано от ищеца, като с влязла в сила присъда от 12.10.2020г. по ВНОХД № 1071/2019г. на СГС ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. По време на наказателното производство спрямо ищеца не са били взети мерки за неотклонение. От представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че съгласно ЕР на ТЕЛК от 24.02.2015г. на ищеца е била определена 76 % трайно намалена работоспособност, поради инсулинозависим захарен диабет, диабетна полиневропатия и ретинопатия, артериална хипертония II степен умерена, дискова херния и радикулопатия, а съгласно ЕР на ТЕЛК от 30.11.2021г. му е била определена 100 % трайно намалена работоспособност, наложена от ампутация на лява подбедрица, поради диабетна гангрена, захарен диабет с инсулинови нужди, артериална хипертония, микроангиопатия и диабетна ретинопатия. През м.12.2019г. ищецът претърпял ампутация на половината от лявото стъпало след отстраняване на първи и втори пръст две години по-рано, а през м.02.2020г. поради незаздравяваща рана на левия долен крайник, същият бил ампутиран по-високо. Въз основа на изготвената по делото медицинска експертиза съдът е приел, че ищецът е бил на системно лечение с инсулин по повод заболяване- захарен диабет, диагностициран през 2002г., и с хипертонична болест с давност 5-6 години, възникнала след прекаран миокарден инфаркт; бъбречна недостатъчност с давност 2 години; с проблеми със зрението от 5-6 години, по повод на които е проведена лазерна коагулация през 2020г. заради диабетна ретинопатия. В периода 2016-2017г. многократно е лекуван в УМБАЛСМ Пирогов по повод флегмон на ляво ходило, като е извършена ампутация на четвърти пръст, а по-късно на палец. Част от лявото ходило е било ампутирано през м.12.2019г. в МБАЛ Св.София, а ампутация на ниво под коляно е била осъществена през м.02.2020г. във ВМА. Здравословното състояние на ищеца е било влошено преди 06.08.2018г. в резултат на захарен диабет с усложнения с давност от 20 години. В периода 08.06.2018г.- 12.10.2020г. е настъпило влошаване на здравословния статус, наложили две ампутации в кратък времеви интервал и е поставена диагноза тревожно разстройство на психиката. Според изводите на експерта влошаването се дължи на давността на заболяването, но също и на влошения контрол над него в резултат на преживения стрес по време на воденото срещу ищеца наказателно производство, който е скъсил при ищеца времето за изява на усложненията от захарния диабет. От психологическата експертиза, приета по делото, се установява, че ищецът страда от изразена тревожност, за овладяването на която се препоръчва медикаментозно лечение. В резултат на тревожността ищецът има депресивни изживявания, апатичен е и емоционално лабилен, със снижена концентрация. Психическото му състояние е последица от пътния инцидент от 08.04.2018г. и образуваното по повод на него наказателно производство, което възприел тежко и като стресогенен фактор се отразил трайно и неблагоприятно на психиката му. Във връзка с индивидуалните преживявания на пострадалото лице са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на двама свидетели. Свидетелката Касапска /семейна приятелка/ описва ищеца преди 2018г. като весел човек, събирали се често, пътували заедно. След случая с произшествието и по време на наказателното производство се променил, затворил се, не искал да контактува с хора. Когато го видяла, бил различен човек с влошено здраве. От съпругата му разбрала за стреса, на който е бил подложен, заради лишаване от правоуправление и невъзможността да упражнява професията си на таксиметров шофьор и за рязкото влошаване на заболяването диабет именно в резултат на всички тези негативни изживявания. В показанията си св.П. /съпруга на ищеца/ твърди, че повдигнатото обвинение е бил изключително силен стресогенен фактор за него, той рухнал психически след лишаването му от правоуправление, защото вече не бил полезен на семейството, затворил се и не искал да общува с хора, неконтролируемо се повишила кръвната му захар, започнали проблеми с бъбреците. Въпреки редовния прием на медикаменти, ищецът регистрирал критични стойности на кръвна захар, наложило операциите за ампутиране на крайника. Понастоящем бил нетрудоспособен и безпомощен, придвижвал се трудно, заради отстраняване на левия крайник, бил психически сринат и нямал общо с предишния човек. При определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд е отчел въздействието на наказателното производство и неговата продължителност върху начина на живот и физическото и психическо състояние ищеца. Посочил е, че повдигнатото обвинение за транспортно престъпление е засегнало професионалната дейност на ищеца- мъж на 62г., който до този момент е работел като таксиметров шофьор и с лишаването му от правоуправление фактически е бил в невъзможност да реализира доход за себе си и семейството. Посочените обстоятелства представлявали изключително силен стресогенен фактор за ищеца, оказал деструктивно въздействие върху психиката и физиката му съгласно заключенията на приетите експертизи. Съдът е посочил, че според изводите на психологическата експертиза претърпеният инцидент през 2018г. представлявал за ищеца сам по себе си сериозен психотравматичен източник, а повдигането на обвинение и последиците от него допълнително са засилили скалата на преживяванията и са станали фрустриращ фактор в ежедневното функциониране. Освен, че са довели до силен шок и тревога, посочените стресогенни събития са се отразили изключително тежко във физиологичен аспект предвид наличните заболявания и конкретно захарен диабет. В тази връзка от заключението на медицинската експертиза съдът е приел, че състоянието на силен стрес от травмиращите събития - пътен инцидент и повдигнатото за него обвинение, е скъсило при ищеца времето за изява на усложненията от захарния диабет в периода на наказателното производство, които са довели до ранна ампутация на ляв крак, до който изход евентуално би се наложил в доста по-късен етап на болестта. Настъпилата инвалидизация от своя страна и последиците от нея като загуба на работа и физическа активност трайно са повлияли неблагоприятно емоционалното и психическо състояние на пострадалия и са довели до нарушаване качеството му на живот в социален и личен аспект. По така изложените съображения съдът е приел, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 20000 лв., поради което отменил първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 5000 лв. до 20000 лв., и уважил същия за сумата от още 15000 лв., и потвърдил решението в частта му, с която ответната прокуратура е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ, позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, твърди, че по правния въпрос за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за точното прилагането на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, ТР № 3/22.04.2005 г. по гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, TP №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и на практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- Решение №44 от 28.02.2019г. на ВКС по гр.д.№3337/2018г., четвърто г.о; Решение №70 от 27.04.2012г. на ВКС по гр.д.№748/2011г., трето г.о., и Решение №480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д.№85/2012г., четвърто г.о. Според настоящия състав на съда е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите от изложението, уточнени от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: относно критериите и обстоятелствата, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, при предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Касационното обжалване следва да се допусне, за да бъде извършена проверка за съответствието на въззивното решение с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, ТР № 3/22.04.2005г. по гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и др./. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,