Определение № 3327 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1595/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Алианц България” АД, чрез пълномощника му адв. Я. А.-К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 514/30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 553/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 5630/06.11.2023 г., постановено по гр. д. № 8251/2022 г. по описа на СГС, е уважен предявеният от К. В. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 35000 лв. (допълнително 20000 лв. над присъдения от първоинстанционния съд размер от 15000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на настъпило на 27.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 21.04.2022 г. до окончателното му заплащане. Въззивното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която този осъдителен иск е отхвърлен за разликата от 35000 лв. до обжалвания пред въззивния съд размер от 50000 лв. Касаторът навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. Счита, че при осъществяване на тази преценка не е следвало да се взимат предвид установените дегенеративни промени на гръбначния стълб, които представляват предхождащи заболявания на ищеца – те не са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1. „Как се прилага визираният в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост?”; 2. „При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва ли съдът да прецени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД, в това число и наличието на заболявания при пострадалото лице?”; 3. „Какво е значението на понятията „преки” и „непосредствени” вреди, подлежащи на обезщетяване в контекста на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД?” (по тези три материалноправни въпроси се твърди противоречие както със задължителната практика – т. 11 от ППВС № 4/1968 г., така и с казуалната практика, намерила израз в решение № 3/28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г.); 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди изводите на повторната експертиза относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и получените увреждания?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о.); 5. „Допустимо ли е съдът да се произнесе по наличието на определен факт при липса на доказателства на база опитните правила при наличие конкретни доказателства, опровергаващи този факт?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с Решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о.) и 6. „При определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва ли съдът не само формално да изброи, но и да анализира и да се аргументира как и по какъв начин общи обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД влияят при неговата преценка за определяне на справедливо обезщетение?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 3/28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г.; решение № 83/6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК; решение № 66/3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г., II т. о.; решение № 242/12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3319/2015 г., II т. о., ТК и решение № 23/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1154/2013 г., II т. о., ТК). Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор (приложен е към ч. т. д. № 1594/2024 г. по описа на ВКС), в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която искът е уважен до сумата от 15000 лв., както и в частта, в която то е отхвърлен над сумата от 50000 лв. до пълния му предявен размер от 150000 лв., поради което в тези части и въззивният съд не дължи произнасяне. С оглед на това обстоятелство е приел, че основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът, пренесен пред апелативния съд с въззивната жалба, подадена от ищеца, се съсредоточава върху вида и тежестта на причините на пострадалия травми от увреждането и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счел е, че при определяне на размера на заместващото обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - първата половина на 2022 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Съобразил е тълкувателните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съобразно тези принципни правни съждения е преценявал механизма (динамиката) на настъпване на процесното ПТП - водачът на товарния автомобил, приближавайки към регулираното със светофарна уредба кръстовище, при мокра пътна настилка, не е съобразил скоростта си на движение (35 км/ч) с пътните условия и е станал причина за верижната катастрофа. Лекият автомобил, управляван от ищеца К. В. Г., е престоявал на кръстовището - поради червен сигнал на светофара, а пред него и като първа кола е спрял друг лек автомобил. Водачът на товарния автомобил, приближавайки спрелите автомобили, не е могъл да спре своевременно и ударил в задната част лек автомобил, който от своя страна ударил престояващия пред него на светофара автомобил, управляван от ищеца. Анализирайки фактическите съждения, до които е достигнала приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена повторна комплексна СМЕ, въззивният съд е приел за установено, че констатираното от единична СМЕ миелопатично огнище е резултат на грешка в образа, като този извод се подкрепял от данните от магнитния резонанс - поради липса на съпътстващи едно такова огнище отражения в други зони на шийните прешлени, както и поради липса на данни за херния при първичното рентгеново изследване, извършено в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. В случая дисковата херния е в зоната на най-голяма мобилност на шията, поради което това изменение е често срещано с напредване на възрастта, но не е резултат от удара от процесното ПТП - като цяло характерът на уврежданията сочил на ниска степен на кинетична енергия на удара. Счел е за доказан правнорелевантния факт, че търпените болки са в резултат на травматичното увреждане от камшичното движение на шията и главата, а продължителността на оздравителния процес е резултат от причинената травма на фона на вече съществуващи дегенеративни изменения. Вследствие на камшичния удар е бил разтегнат шийният отдел на гръбначния стълб на пострадалия. Търпените болки са били интензивни в първите шест месеца, като е налице леко намалена мускулна сила на ръцете, макар и дисковите протрузии на ниво С3-С4 и дисковите хернии на ниво С6-С7 да не са причинени от произшествието. Въззивният съд е съобразил и показанията на свидетеля М. Т., живуща на семейни начала с пострадалия, която установява, че поради навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб ищецът е следвало да носи яка и да приема обезболяващи медикаменти. К. В. Г. носил предписаната яка шест месеца, като през цялото време е търсил медицинска помощ, тъй като не е чувствал подобрение. Това състояние му причинило тревожност, чувство на безизходица, че не би могъл да работи и да се издържа. При така изяснените правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правно съждение, че заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 35000 лв. Съобразил е, че законодателят е определил висок нормативен максимум на обезщетението за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица - арг. от чл. 492, т. 1 КЗ, като по този начин е целял то да отговаря на действително претъпените болки и страдания. В този смисъл, е заключил, че съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - първата половина на 2022 г., и наложилите се морални норми в обществото, механизмът на причиняване на увреждането, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, довело до интензивни болки през първите шест месеца и затруднен оздравителен процес, предвид причиняването на травма в област, засегната от дегенеративни изменения) на пострадалия на възраст - 43 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, заместващото обезщетение за преживените от него болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 35000 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, е взел предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха. От друга страна, релевантен бил и продължителният период на възстановяване - повече от шест месеца, както и обстоятелството, че поради наличната дисковата херния в зоната на увреждането, то е предизвикало по-съществени болки и страдания у пострадалия. Приел е, че в процеса на доказване не е установено по категоричен начин, че поради инцидента ищецът е престанал да шофира и работи. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият, вторият, третият и шестият материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за установяване на действителните правнорелевантните факти по делото, които обосновават справедливия размер на заместващото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, съобразно нормативно установените критерии в чл. 52 ЗЗД. Изрично въззивният съд е изяснил, че при осъществяване на тази преценка трябва да се вземат предвид задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. – „Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението”. Прилагайки тези изисквания, въззивният съд е съобразил механизма (динамиката) на настъпване на процесното ПТП – ищецът, който е бил водач на правомерно спрял на кръстовището лек автомобил, е бил участник във верижна катастрофа, вследствие на което е получил травматично увреждане от камшичното движение на шията и главата, причинило навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, съпроводено с интензивни болки в един сравнително дълъг период - шест месеца, и със затруднен оздравителен процес, съобразно областта на травмата, която е била вече засегната от дегенеративни изменения (при наличната дискова херния в зоната на увреждането то е предизвикало по-съществени болки и страдания у пострадалия); възрастта на ищеца към момента на настъпване на релевантното застрахователно събитие – 43 години; опитните правила, съгласно които при осъществяване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха. Приел е за установено, че е налице леко намалена мускулна сила на ръцете, като изрично е изяснил, че дисковите протрузии на ниво С3-С4 и дисковите хернии на ниво С6-С7 не са причинени от произшествието, поради което не е придал самостоятелно значение на тези вече настъпили дегенеративни изменения в същата област. Обстоятелството дали при изследване на справедливия размер на присъденото заместващо обезщетение – съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, апелативният съд конкретно е съобразил значението на всяко едно от тези обстоятелства, обуславя правилността на въззивното решение. Но дали при осъществения от него анализ на събраните по делото доказателства той е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Четвъртият (процесуалноправният) въпрос отговаря на общата (по чл. 280, ал. 1 ГПК), но не и на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Както бе изяснено, апелативният съд е обсъдил изводите на повторната СМЕ, като е приел за установено, че констатираното от единична СМЕ миелопатично огнище е резултат на грешка в образа, като този извод се подкрепя от данните от магнитния резонанс - поради липса на съпътстващи едно такова огнище отражения в други зони на шийните прешлени, както и поради липса на данни за херния при първичното рентгеново изследване, извършено в съответното лечебно заведение. Съобразил е правнорелевантното обстоятелство, че в случая дисковата херния е в зоната на най-голяма мобилност на шията, поради което това изменение е често срещано с напредване на възрастта, но не е резултат от удара от процесното ПТП. Следователно, той е постановил своя краен съдебен акт не в противоречие, а в съзвучие с константната съдебна практика, включително и тази, която е формирана с цитираното от касатора решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Петият (процесуалноправният) въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не е обусловил решаващите съждения на апелативния съд при определяне на размера на дължимото заместващо обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди – съобразно уредените в правната норма на чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. Позовавайки се на опитните правила, които представляват съществен източник на информация за обичайно повтарящите се факти в обективната действителност, въззивният съд е приел, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха, но не обосновал по-високия интензитет на преживените болки и страдания при настъпване на процесните травматични увреждания единствено с този факт, а в съвкупност с останалите приети за установени правнорелевантни обстоятелства – съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, реално извършените процесуални действия, размера на защитавания материален интерес, положените усилия от процесуалния представител на ищеца адв. В. В. О. от САК - при изготвяне и подаване на отговора на касационната жалба от ответното застрахователно дружество, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВКС в размер на сумата от 1500 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд