Определение № 50188 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3223/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. А. К. срещу решение № 465 от 09.03.2022 г. по в. гр. д. № 12516/2021 г. на Софийски градски съд (СГС), втори "а" въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20145125 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 30273/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 138 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Карго Партнер“ ЕООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 29/08.04.2020 г. на управителя на ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор административни длъжности“ и за заплащане на сумата 24 443. 25 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 11.05.2020 г. – 11.10.2020 г.. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички негови възражения и доводи, относими към предмета на спора. Поддържа, че е неправилен изведеният извод, че длъжността на С. К. е била ръководна по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ, тъй като последният не е вземал самостоятелни решения, без да съгласува действията си с конкретни служители от конкретни звена и отдели на дружеството. Поради това ищецът не е бил ръководител, от който са зависели политиката и резултатите на предприятието, и с оглед на това не се явява част от ръководството на предприятието. Твърди, че никъде в трудовия договор не са разписани каквито и да било ръководни задължения, по делото не е представена и длъжностната характеристика на уволнения служител, а трудови задължения и функции биха могли да се вменяват само от трудовия договор и длъжностната характеристика за съответната длъжност. Излага доводи, че процесната заповед за уволнение е немотивирана, тъй като липсват индивидуализиращите белези на конкретния трудов договор, а именно: номер и дата на трудовия договор, място на сключване и в какво качество служителят е сключил трудовия договор, което води до опорочаването на същата. Посочва още, че процесният договор за възлагане на управление с новия управител на ответното дружество не съдържа нито бизнес задача, нито бизнес програма. Представеният „бонус агриймънт“ не притежава характеристиките на бизнес програма, с него не са поставени бизнес задачи и това рефлектира върху законността на уволнението. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II ТО; решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II ТО; ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д № 1106/2010 г. на ВКС, II ТО; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО; решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, II ТО; решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, и решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II ТО; 2. „Налице ли е т. нар. „опосреденост на длъжността“ на работника / служителя, в хипотезата, когато той от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, на част от служителите от дирекциите и ръководителите на самостоятелните отдели, служби и звена в съответното предприятие?“, за който поддържа противоречие с решение № 249/4.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на ВКС, IV ГО; 3. „В хипотезата, при която договорът за възлагане на управление не съдържа нито бизнес задача, нито бизнес програма, и такива няма и в отделен документ, който да е свързан с договора за управление на новия управител на предприятието, следва ли да се приеме, че същият този договор е изпълнен със съдържание, което да налага и да е дало основание за пристъпване към прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ?“, за който навежда противоречие с решение № 237 от 10.01.2017 г. по гр. д. № 919/2016 г. на ВКС, III ГО; решение по гр. дело № 168/2011 г. на ВКС, IV ГО; решение по гр. дело № 819/2011 г. на ВКС, IV ГО; решение по гр. дело № 1484/2009 г. на ВКС, III ГО; решение по гр. дело № 937/2011 г. на ВКС, III ГО; решение по гр. дело № 1358/2012 г. на ВКС, IV ГО; 4. „Каква е целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 КТ и трябва ли да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата на които постигането на тези резултати не зависят?“, за който твърди противоречие с решение № 117 от 30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г. на ВКС, IV ГО; 5. „Незаконосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение с лице по § 1, т. 3 ДР КТ, когато към момента на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, не е налице бизнес задача и бизнес програма към договора за управление? Липсата на бизнес задача и бизнес програма сочи ли на липса на валидно правоотношение по договор за управление с оглед нормата, визираща правото на управителя да приложи нормата на чл. 328, ал. 2 КТ?“, за който релевира противоречие с решение № 230 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 346/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 718/21.12.2010 г. по гр. д. № 67/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на ВКС, IV ГО, и 6. „За да е правомерно упражняването на потестативното право на работодателя на уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, следва ли да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати?“, за който твърди противоречие с решение № 78 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 2493/2018 г. на ВКС, III ГО; решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 230/08.06.2015 г. по гр. д. № 346/2015 г. на ВКС, IV ГО. Касаторът навежда и основанията по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото по следните въпроси: 7. „При изрично релевирано оплакване във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, анализирал и кредитирал едни показания, а други показания е игнорирал, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по това оплакване и да даде яснота относно това какви факти и обстоятелства се доказват с конкретните свидетелски показания при извършените разпити на свидетелите?“; 8. „В хипотезата на предявен иск от работника / служителя срещу работодателя за признаване за незаконно уволнението на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ във вр. с чл. 328, ал. 2 КТ, от значение ли е дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието?“; 9. „Какви са критериите, респективно дейностите, от които зависят пряко стопанските резултати на предприятието, чийто основен предмет на дейност е „спедицията“?“; 10. „В случай, че длъжността на работника / служителя е опосредена, т.е. съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно -йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, явява ли се „ръководна“ длъжността на този служител по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ във вр. § 1, т. 3 ДРКТ?“, и 11. „В хипотезата на предявен иск от работника / служителя срещу работодателя за признаване за незаконно уволнението на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ вр. с чл. 328, ал. 2 КТ, какви следва да са трудовите функции, възложени на работника / служителя, респективно на какви критерии следва да отговарят трудовите задължения на работника / служителя, за да се приеме от съда, че работникът / служителят е бил на ръководна длъжност?“. Ответникът по касационната жалба – „Карго Партнер“ ЕООД подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебно – деловодните разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче релевираните от касатора основания за допускане на касационния контрол. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „директор административни дейности“, което е прекратено със заповед № 29/08.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на нов договор за управление между „Карго Партнер“ ЕООД и Д. Д., влязъл в сила на 02.01.2020 г. и поставените на последния бизнес цели и задачи от едноличния собственик на капитала на дружеството, обективирани в приет бизнес план, възложен за изпълнение на новия управител. СГС е намерил, че непосочването на номера и датата на сключване на трудовия договор, който се прекратява, не е порок на уволнителната заповед, обосноваващ нейната незаконосъобразност, доколкото липсват твърдения между страните да е съществувал повече от един трудов договор, които да обосноват съществуването на неяснота относно правоотношението, което се прекратява. За да установи дали заеманата от жалбоподателя длъжност e била част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ вр. с чл. 328, ал. 2 КТ и с оглед липсата на длъжностна характеристика за заеманата длъжност, въззивният съд e приел, че е допустимо събирането на писмени и гласни доказателства. От представените по делото финансова политика на „Карго Партнер“ ЕООД от 11.07.2019 г. и пълномощни от 27.08.2012 г., от 11.03.2016 г. и от 14.10.2019 г., е намерил за установено, че трудовите функции на служителя са били свързани с упражняване на контрол върху разходването на средства в дружеството (давал е одобрение за разходи над 500 лева до 10 000 лева), като тази дейност не е била ограничена от вида на разходите; упражнявал е контрол върху стоково-материалните активи; одобрявал е плащания за ДДС и мито на клиенти; извършвал е всякакви правни и фактически действия във връзка с дейността на дружеството при отсъствие на управителя на дружеството, включително подписването и прекратяването на граждански, търговски и трудови договори и анекси към тях, договори и споразумения с клиенти на дружеството, предварителни и окончателни договори за покупко-продажба на МПС. От събраните по делото свидетелски показания на свидетелите А. Д. – „директор бизнес развитие“ в периода от 2003 г. до 2011 г.; Т. М. – „оперативен мениджър“, А. И. –„финансов директор“; Г. Т. – „национален продуктов мениджър“; О. Ф. З. –„регионален директор на регионално управление Югоизточна Европа и управител за България“ е счел за установено, че ищецът е работел на пряко подчинение на управителя на дружеството, като освен спомагателни дейности (по осигуряване на техническа поддръжка на сградите и обезпечаване на работния процес с консумативи и материали), е осъществявал и такива, от които зависят пряко стопанските резултати на предприятието – организиране и контрол на процеса по събиране на просрочени задължения на клиенти на дружеството, управление и контрол върху разходването на средства в предприятието, както и осъществяването на ръководни и представителни функции при отсъствие на управителя на дружеството. Поради гореизложеното е заключил, че безсрочното възлагане на права на служителя по отношение на сключването и прекратяването на трудови договори и координирането и контрола върху работата на поверените му звена е безспорно дейност, която представлява по своята същност ръководство на трудовия процес. СГС е приел за установено и наличието на сключен договор за управление на предприятието от 20.01.2020 г., по силата на който „Карго Партнер“ ЕООД е възложило, а Д. Д. се е съгласил да изпълнява еднолично функциите на управител на дружеството. По делото е прието като доказателство и споразумение от 14.02.2020 г. за целите за 2020 г. на новия управител, от което е намерил за установено поставянето на конкретни цели на управляващия директор, а именно: повишаване на ефективността на използване на складовата база, намаляване на непреките разходи, повишаване събираемостта на вземанията. С оглед така формулираните цели, е заключил, че възложените на касатора дейности имат пряко отношение към тяхното постигане – по отношение намаляването на непреките разходи и повишаване събираемостта на вземанията. Предвид предоставената в чл. 328, ал. 2 КТ възможност за новия ръководител, на който е възложено управлението на дружеството, да променя членствения състав на своя управленски екип, решаващият съд е счел, че процесното уволнение е законно като осъществено от новия управител на дружеството в рамките на законния 9 – месечен срок и на поставените конкретни стопански задачи касателно заеманата от ищеца ръководна длъжност. По релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Първият поставен въпрос е обуславящ, но не се установява противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си всички възражения и доводи на ищцовата страна. Съобразил е въведеното възражение, че осъществяваната дейност не е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Приел е, че в хипотезата на липсваща длъжностна характеристика, няма пречка за установяване на трудовите задължения на уволнения служител с всички допустими от процесуалния закон доказателства. Намерил е за установено от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че касаторът е работел на пряко подчинение на управителя на дружеството, като от неговата дейност са зависели пряко стопанските резултати на предприятието. Обсъдил е и наведеното възражение за недействителност на процесната заповед за уволнение, предвид липсата на посочване на индивидуализиращите белези на трудовия договор, като същото е счел за неоснователно. Оставил е без уважение и възражението за липса на бизнес програма на новия управител, съдържаща поставени бизнес задачи, приемайки, че със споразумение за целите за 2020 г. на новия управител, такива конкретни цели са били формулирани. Горепосоченото процесуално поведение на въззивния съд е изцяло в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната от касатора в касационната му жалба. Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е взел становище по наличието на „опосреденост на длъжността“ на жалбоподателя. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е приел, че служителят е работел на пряка подчиненост на управителя на дружеството, но не е установил такава на част от служителите от дирекциите и ръководителите на самостоятелните отдели. Затова не е налице общото основание за допускане на касационния контрол. Само за пълнота следва да се посочи, че за да приеме, че заеманата длъжност е била ръководна, СГС е приел, че безсрочното възлагане на права по отношение на сключването и прекратяването на трудови договори и координирането и контрола върху работата на поверените му звена е безспорно дейност, която представлява по своята същност ръководство на трудовия процес. Така изведените изводи не са в противоречие, а в съответствие със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият, четвъртият и петият въпроси също не са обуславящи, тъй като от мотивите на обжалвания акт не се установява да е налице описаната във въпросите хипотеза. Въззивният съд е счел за установено, че в представеното по делото споразумение за целите за 2020 г. на Д. Д. са формулирани поставените пред новия изпълнителен директор стопански програма и цели, за чието изпълнение е предвиден допълнителен бонус - възнаграждение. Възложените на ищеца ръководни трудови дейности според решаващият съд имат пряко отношение към постигането на горепосочените цели – по отношение намаляването на непреките разходи и повишаване събираемостта на вземанията, като същевременно от тях зависят пряко стопанските резултати на предприятието. Шестият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с практиката на ВКС, включително тази, цитирана от касатора. Съгласно същата, за правомерното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение в разглежданата хипотеза следва да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, и за реализирането на която е предоставено правото на избор на ръководен екип. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд се е съобразил с така формираната практика. Съобразил е, че по делото е представено споразумение за целите за 2020 г. на Д. Д., в което са формулирани поставените пред новия изпълнителен директор цели, а именно: повишаване на ефективността на използване на складовата база, намаляване на непреките разходи, повишаване събираемостта на вземанията. С оглед установените трудови функции на ищеца по организиране и контрол на процеса по събиране на просрочени задължения на клиенти на дружеството, управление и контрол върху разходването на средства в предприятието, както и осъществяването на ръководни и представителни функции при отсъствие на управителя на дружеството, решаващият съд е приел, че възложените му дейности имат пряко отношение към постигането на поставените на новия управител конкретни цели – по отношение намаляването на непреките разходи и повишаване събираемостта на вземанията. Като е процедирал по този начин, въззивният съд е съобразил изцяло цитираната от касатора практика на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По релевираните основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, във връзка с които са формулирани останалите въпроси (№ 7- № 11): В по – голямата си част тези въпроси преповтарят въпросите, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обсъдени по – горе, които или не осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол или при тях отсъства допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дори да се приеме, че въпроси № 7 - № 11 са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, спрямо тях не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касатора, така, както е предвидено в т. 4 TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито е обосновал настъпили изменения в законодателството или обществените условия, налагащи осъвременяване или корективно тълкуване. С оглед липсата на изложени мотиви, обосноваващи с какво поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото, следва да се приеме, че по същите е налице единствено бланкетно позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което не е в състояние да обоснове допускането на касационен контрол. Освен това по всички тези въпроси е формирана константна съвременна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил в атакуваното решение, както беше посочено по – горе в изложението досежно въпроси № 1 - № 6, изключваща осъществяването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не са налице и служебно проверяваните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 872 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение