Определение № 668 от 10.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 686/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. срещу решение №.485/14.11.17 по г.д.№.672/17 на Окръжен съд Русе. Със същото, след частична отмяна на решение №.775/16.06.17 по г.д.№.3798/15 на Районен съд Русе, Д. И. И. е осъден да плати на Д. А. Д. 12125,75лв. - половината от платена цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нот. акт №.37 от 2013, 440,70лв. - половината от извършените разноски по прехвърляне на правото на собственост, и законната лихва върху същите считано от 10.03.17г. до окончателното изплащане – като искът е отхвърлен в частта, с която се претендира солидарното осъждане за горните суми и на ответниците С. С. и К. Н. С.. В касационната жалба се твърди, че решението в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС и очевидно неправилно. Ответните страни С. С. и К. Н. С. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД в частта им за солидарно осъждане на втория и третия ответник – за плащане на процесната сума наред с първия осъден ответник – за неоснователни, тъй като същите не са обвързани със задължения по сделката и не е налице твърдяната хипотеза на чл.101 ЗЗД. От фактическа страна е приел, че касаторът, действащ лично за себе си и като пълномощник на съпругата си, е закупил от ответниците два земеделски имота, продажната цена за които /по тяхно изрично съгласие/ е била преведена по сметка на трето лице /също подписало нотариалния акт/; в нотариалния акт /т.6 и т.7/ изрично е предвидено, че в случай на отстраняване на купувача от имотите, продавачите Д. И., действащ лично за себе си и като пълномощник на С. С., и третото лице, получило цената - К. С., се задължават да възстановят платената от купувача продажна цена, извършените разходи по прехвърлянето и лихвите; впоследствие имотът е бил дарен на дъщерята на купувачите, спрямо която с влязло в сила съдебно решение е бил уважен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС - било признато за установено, че Д. И. - брат на единия продавач, е собственик на 1/2 ид.ч. от имотите /за същата сделката не е породила правно действие/ и ответницата е била осъдена да предаде владението им. При така установените факти е прието, че, макар ищецът да не е бил страна в това производство, действителният собственик винаги може да установи и защити правото си на собственост, респективно продавачът отговаря винаги, когато трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача - независимо дали се касае за предстояща или реализирана евикция /реш.№.162/17.06.13 по г.д.№.1317/12, III ГО/. При тези обстоятелства, тъй като е престирал по посочената сделка уговорената продажна цена, купувачът следва да бъде обезщетен. Налице е неоснователно обогатяване при условията на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД – отношенията между двете страни са възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила – и полученото на отпаднало основание следва да бъде върнато. Поради това исковете за връщане на част от продажната цена /за Ѕ ид.ч. от имота/и част от разноските по договора следва да се уважат -като сумите се дължат ведно със законната лихва от предявяването на иска. Съдът е отрекъл твърдяното наличие на солидарно задължение за заплащането им от втория и третия ответник. Посочил е, че съпругата на продавача /втори ответник/ не следва да отговаря към кредитора и възражението за нищожност на сделката поради обстоятелството, че неин предмет са земеделски земи, които ответницата като украинска гражданка не може да притежава, е неоснователно - тъй като в случая тя не е следвало да участва като продавач по сделката и от тази сделка за нея не възниква валидно облигационно задължение. Не е налице хипотеза на чл.101 ЗЗД за встъпване на трето лице като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, респективно хипотеза на солидарна отговорност в тази връзка. Това важи и за третия ответник, който се явява само трето надарено с продажната цена лице - то има само отношения с продавачите, които са вътрешни, и не е обвързано със задължения по процесната сделка – задължен да върне половината продажната цена, съответно част от разноските по сключването на сделката, е само продавачът Д. И.. Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице условията по т.1-т.3 на ал.1 за всеки отделен случай или ако решението е очевидно неправилно. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС / реш. № .504/26.07.10 по г. д. № .420 / 09, IV ГО, реш. № .169/21.02.11 по т. д. № .27/10, I ТО, реш. № .333/ 19.10.12 по г. д. № .955/12, IV ГО, реш. № .34/17.02.14 по г. д. № .2597/13, IV ГО, реш. № .213/6.01.17 по г. д. № .5864/15, IV ГО / по въпроси, вкл. във връзка с предпоставките и отговорността при встъпване в дълг, както и че решението е очевидно неправилно. Съгласно цитираната от касатора практика трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника; независимо от това с кого е сключено съглашението; встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението; с кого е сключено съглашението има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение – като той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Обосновани са твърденията на касатора, че като е приел, че липсва встъпване в дълг и солидарна отговорност независимо от наличието на съглашение за поемане на задължение от ответниците за връщане на платената цена в случай на отстраняване на купувач, въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. К. следва да внасе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 277,22лв. и да представи по делото вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,