Определение № 4562 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5101/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. Н. Д., чрез адв. Р. К. от АК-София срещу решение № 644/16.05.2023 г. по в.гр.д.№ 618/2023 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 3517/30.11.2022 г. по гр.д.№ 9734/2020 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени искове на И. Н. Д. против „Групова практика за първична дентална помощ ЕО ДЕНТ-2“ ООД и В. Л. П., на основание чл.55, ал.1 и чл.82 ЗЗД, да заплатят солидарно сумата 20 000 лева обезщетение за имуществени вреди и 30 000 лева за неимуществени вреди от некачествено изпълнение на договор за дентално лечение от 29.01.2013 г., ведно със законната лихва от 15.07.2015 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразност и неправилно поради нарушение на материалния закон, а в изложение към нея се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1.„Допустимо ли е съобразно чл.6 ГПК разглеждането на спор по непредявен иск /неиндивидуализирано основание/, неиндивидуализирани вреди, причинна връзка и цени на исковете?“; 2.„Допустимо ли е съдът да откаже да изпълни задължението си по чл.51, ал.2 ЗЗД при наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, когато това поведение е предизвикало негативното отношение на делинквента; приложими ли са правилата на чл.51, ал.2 ЗЗД в случаите на реализиране на отговорност по чл.49 ЗЗД?“; 3.„Какви са материалните и процесуални предпоставки, разграничаващи исковете за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт на искове за обезщетяване на причинен общ деликт като резултат на множество деяние с увреждащ характер и присъждане на обезщетение от исковете за вреди от всяко увреждащо деяние, имащо самостоятелно качество на деликт?“; 4.„Неосигуряването на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура на лечебното заведение съгласно изискванията на медицинските стандарти и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекарите, като предпоставка за отговорността по чл.49 ЗЗД?“; 5. „Следва ли при липсата на отразяване на факти в медицинската документация, когато за отразяването им е предвидена писмена форма, последното да се тълкува в ущърб на ищцовата страна?“; 6.„Налице ли е причинна връзка между неспазването на нормативно установена форма на отразяване на определени данни относно лечението на пациента и на определени данни относно лечението на пациента и настъпилите вреди?“; 7.„При решаване на делото следва ли решението да се изгради на медицинско заключение, даващо отговор за „най-вероятна причина“, без да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да съобрази кои от фактите, респ. връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални в случая медицински знания и по отношение на кои факти следва да изгради извод за причинно-следствената връзка по опитните правила и логика при преценка на доказателствения материал?“; 8.„Следва ли съдът да приложи принципа на адекватните очаквания при преценката относно противоправността на дадени действия/бездействия, и конкретно, следва ли съдът да обсъди само извършването/неизвършването на задължителния минимум от диагностично-лечебни дейности или е необходимо да установи какво е следвало да бъде най-адекватното лечение за конкретния пациент?“; 9.„При наличие на изисквания в нормативни актове /чл.90, ал.3 ЗЗ и чл.20,ал.3 1 от Наредба № 49/2010 г. за устройството, дейността и вътрешния ред в лечебните заведения за болнична помощ/ за начина на отразяване на факти и обстоятелства в медицинска документация, как следва съдът да формира изводите си по отношение на неотразените по този ред факти и може ли такива факти да се приемат за установени въз основа на свидетелски показания, ако не са отразени в изискуемата се форма и ред?“ Изложени са съображения, че тези въпроси в обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От ответниците по касационната жалба „Групова практика за първична дентална помощ ЕО ДЕНТ-2“ ООД и В. Л. П. не е подаден писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд е приел за безспорно, че по договор за дентално лечение от 29.01.2013 г., с план за лечение от същата дата, одобрен от ищцата, е поето задължение да й бъдат поставени две протетични конструкции на горна и долна челюст, което фактически е било осъществено от д-р В. П. в клиника „Групова практика за първична дентална помощ ЕО ДЕНТ-2“ ООД. С оглед твърденията на ищцата, съдът е приел, че са предявени искове за обезщетение на вреди от неточно изпълнение на договора за дентално лечение в размер на заплатените 20 000 лева, както и 30 000 лева за неимуществени вреди. Съобразявайки съдебномедицинската експертиза, че лечението е изпълнено в пълния договорен обем – до етап на временно фиксиране на окончателните циркониеви конструкции /на 12.09.2013 г./, според съда, следва да се приеме извод за липса на основание за разваляне на договора поради виновно неизпълнение, а претенцията за връщане на сумата от 20 000 лева за лечението не се дължи на отпаднало основание. При липсата на безспорни доказателства за причинени вреди /болки и страдания/, в причинно-следствена връзка с проведеното дентално лечение на ищцата, предявеният иск за неимуществените вреди от неточно изпълнение на договора е неоснователен и също следва да бъде отхвърлен. Съгласно разясненията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, допускането на касационно обжалване на въззивното решение се преценява с оглед на конкретните разрешения, обусловили изхода на делото, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая, въпросите са поставени теоретично, без да се аргументира връзката им с решаващите изводи на съда за установените въз основа на събраните доказателства правнорелевантни факти. Формулиране на въпросите, без позоваване на практика на Върховния касационен съд, в този смисъл, също не дава основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие със съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По своята същност, поставените въпроси представляват доводи за неправилност на обжалваното решение, относно възприетата от съда фактическата обстановка и неговата преценка за събраните доказателства /чл.281, т.3 ГПК/, с оглед на което не може да се приеме, че по отношение на тях са налице общата и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Въпросът за задължението на съда, съгласно чл.6 ГПК, да се произнесе въз основа на твърденията на страните и съобразно очертания предмет на спора обуславя допустимостта на постановеното решение, но не дава основание за допускане до касация. Исковата претенция е била заявена като обезщетение от неизпълнение по договор и за причинени неимуществените вреди, вследствие некачественото изпълнение на договора за дентално лечение, който се твърди, че е развален поради виновното му неизпълнение. Съдът в случая се е произнесъл изцяло по предмета на делото, с оглед твърденията на страните, поради което не може да се приеме, че е допуснал нарушение, засягащо вида или обема на търсената защита. Повдигнатите въпроси по т.2, 3 и 4 в изложението, относно гражданската отговорност за чужди действия при възлагане на работата, на основание чл.49 ЗЗД и предпоставките за намаляване на обезщетението при съпричиняване от страна на пострадалия /чл.51, ал.2 ЗЗД/, не са били разглеждани в обжалваното решение, поради което са неотносими. Мотивите на съда за отхвърляне на исковете са различни - липсват доказателства, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.55, ал.1 и чл.82 ЗЗД, т.е. не се доказва развалянето на договора за дентално лечение поради виновно неизпълнение, вследствие на което да са причинени вреди на ищцата. По т.5, т.6 и т.9 са формулирани въпроси, които не покриват изискванията за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът им е поставен изцяло в зависимост от установените по делото факти. Отделно от това, в мотивите на решението липсват съображения за неправилно отразени данни в медицинската документация, относно лечението на пациента, поради което тези въпроси не са обуславящи. Фактическите изводи на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само при решаване на спора след допускане на решението до касация по конкретно поставен правен въпрос. Ето защо, въпросите във връзка с преценката на фактическите обстоятелства по спора също не дават основание за допускане на касационно обжалване. Не се обосновава допускане на касационно обжалване и по отношение задължението на въззивния съд в мотивите на решението си да обсъди приетото експертно заключение на вещо лице, като изложи свои съображения кои действия или бездействия са противоправни, при преценката му за адекватното лечение на конкретния пациент. Въпросите по т.7 и т.8 от изложението в този смисъл по същността си представляват оспорване на фактическите констатации за недоказаност на твърденията за некачествено изпълнение при осъществяване на дентално лечение, както и липсата на причинно-следствената връзка между изпълнението на сключения договор и вредите на ищцата. Въззивният съд е обсъдил изводите в заключението на съдебномедицинската експертиза, заедно с останалите доказателства по делото и е изложил съображения защо приема, че е изпълнен обема от дейности по договора за дентално лечение, които са били договорени. Мотивите на съда са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с установените по делото факти и го преценява по свое вътрешно убеждение /в същия смисъл решение № 622/04.08.2006 г. на ВКС по гр.д. № 298/2005 г., IV г.о., решение № 108/16.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1814/2009 г., IV г.о./. Предвид изложените съображения, поставените от касатора въпроси в изложението към касационната му жалба не дават основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение