Определение № 177 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1292/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. С. и И. Ц. М. срещу въззивно решение № 260094 от 21.12.2020 г. по в.гр.д.№ 517 от 2019 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 19 от 28.01.2019 г. и допълнително решение № 158 от 24.06.2019 г. по гр.д.№ 1708 от 2017 г. на Районен съд- Козлодуй В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на предявените от И. Ц. М. и В. С. М. /починал в хода на процеса и с конституирани наследници по закон А. В. С. и И. Ц. М./ срещу А. В. Б. искове по чл.109 от Закона за собствеността.

Касаторите твърдят, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Спазването на нормативните изисквания при извършване на законно регламентирана дейност пречка ли е да бъде уважен иск по чл.109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване и миризми ? По този въпрос касаторите сочат противоречие на обжалваното решение № 14 от 09.05.2016 г. по гр.д.№ 4658 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 334 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС.

2. Необходимо ли е достигане на клони и корени от дървета от съседен двор до електропровод, за да бъде поискано тяхното премахване ? Касаторите считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа- установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответния дървесен вид ? По този въпрос касаторите сочат противоречие на обжалваното решение с решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.

В писмен отговор от 30.03.2021 г. ответникът по жалбата А. В. Б. оспорва същата. Моли решението на Врачанския окръжен съд в обжалваната част да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на исковете.

Не са налице обаче посочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от тези касатори въпроси, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Спазването на нормативните изисквания при извършване на законно регламентирана дейност пречка ли е да бъде уважен иск по чл.109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване и миризми ?/ в посочените от касаторите решение № 14 от 09.05.2016 г. по гр.д.№ 4658 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 334 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Тълкувателно решение № 31 от 1984 г. на ОСГК на ВС е прието, че иск по чл.109 ЗС за преустановяване на определена дейност на ответника може да бъде уважен и в случаите, при които дейността е законно регламентирана /законна/, но се осъществява неправомерно или по начин, който създава пречки на собственика на съседния имот да упражнява спокойно правото си на собственост. В обжалваното решение не е прието нещо различно. Напротив, напълно в съответствие с горепосочената практика на ВКС и ВС въззивният съд е приел, че макар и отглеждането на животни в двора на ответника да е правнорегламентирана дейност /тъй като той е регистрирал животновъден обект на основание чл.51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, с категория „лично стопанство“/, ищците биха могли да искат преустановяването на тази дейност, ако тя се упражнява неправомерно или ако създава пречки за необезпокояваното ползване на имота им. Искът обаче е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че в конкретния случай не е установено ответникът на упражнява разрешената му дейност неправомерно и с отглеждането на животните да създава пречки за необезпокояваното ползване на имота на ищците, по-големи от обикновените. За да достигне до този извод съдът е взел предвид, че броят на отглежданите от ответника животни съответства на изискванията на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и че при отглеждането на тези животни ответникът спазва всички основни изисквания, въведени за такъв вид обекти: животните се отглеждат не свободно, а в обособен черен двор, а обектът се почиства и дезинфекцира редовно. Обосновано е прието, че не може да се изисква от ответника да почиства ежечасно и да поддържа обекта без миризми на фекалии и урина, тъй като отделянето на същите е неизбежно при отглеждането на животни в обект „лично стопанство“- дейност, която е разрешена на ответника и правно регламентирана.

2. Вторият поставен въпрос / Необходимо ли е достигане на клони и корени от дървета от съседен двор до електропровод, за да бъде поискано тяхното премахване ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение- в мотивите си съдът не се е произнасял по този въпрос. Освен това, той няма отношение към конкретното дело, по което не е установено към настоящия момент клони или корени на дървета в имота на ответника да достигат или да са в близост до електроповод, преминаващ през мястото на ищците, и по този начин да пречат или да създават някаква опасност за ищците при ползването на собственото им дворно място. Напротив, установено е от заключението на експертизата на в.л.Л.З., че клоните на ореховите дървета се намират на 4,5 м. от намиращия се в имота на ищците електрически стълб. Възможността в бъдеще да възникнат пречки за ползването на имота на ищците /когато клони на дърветата в имота на ответника евентуално достигнат до електропровода в имота на ищците/ не е основание да уважаване на иск по чл.109 ЗС за премахване на тези дървета към настоящия момент.

3. По третия поставен въпрос /Коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа- установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответния дървесен вид ?/ в посоченото от касаторите решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа е височината, до която достига съответният дървесен вид.

В обжалваното решение по искането на ищците ответникът да изкорени намиращите се в близост до оградата трайни насаждения- 1 бр. черница, насаждения от малини, орехови и други трайни насаждения, въззивният съд е приел, че съгласно чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е предвидено засаждане на ниски дървета /с височина до 2,5 м./- на 1 м. от границата, за средно високи дървета /с височина до 5 м./- на 1,5 м. от границата и за високи дървета /с височина над 5 м./- на 3 м. от границата. Въз основа на заключението на приетата по делото агротехническа експертиза съдът е приел, че намиращите се в имота на ответника 11 орехови дървета, 1 черница и 1 липа са високи дървета, смрадликата е средно високо дърво, а малината е полухраст. От заключението е установено, че орехите се намират на разстояние от 3,5 м. от оградата с ищците, черницата- на 1 м. от оградата с ищците, липата- на 3,5 м. от оградата с ищците, а смрадликата- на 3,5 м. от оградата с ищците. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че при засаждането и отглеждането на тези дървесни видове и храсти ответникът не е извършил неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС. Действително, черницата била засадена на по-малко от изискуемото разстояние до оградата на ищеца, но по отношение на нея следвало да се приложи специалния режим на особена закрила, установен в Закона за опазване на селскостопанското имущество, а именно- забраната в чл.34, ал.1 от този закон. Редът за отсичането на черницата бил регламентиран в чл.10 и чл.11 от Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество, издадена от МЗХП. Тези норми предвиждали отсичане на дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила, само след дадено предварително писмено разрешение от съответния административен орган, при наличие на основания за това. Тъй като в случая такова разрешение няма, съдът е приел и че искът за отсичане на черницата също е неоснователен.

Видно от мотивите на решението, то не противоречи на приетото в решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. При преценка на необходимото разстояние за засаждане на отделните дървесни видове съдът е отчел височината, до която достига съответният дървесет вид, а не височината, до която е достигнало конкретното дърво към момента на делото /момента на извършване на огледа от вещото лице/. Както е видно от заключението на вещото лице, при засаждането на всички намиращи се в имота на ответника дървесни видове /освен черницата/ е спазено изискуемото разстояние до имота на съседа съобразно височината, която достига всеки един от тези дървестни видове, а не съобразно конкретната височина на всяко от дърветата. Единствено черницата е засадена на по-близко разстояние, но както бе посочено по-горе, искът за нейното премахване е отхвърлен по други съображения- защото този дървесен вид попада под особената закрила на ЗОСИ и може да бъде премахнат само при наличие на писмено разрешение от съответния административен орган, каквото в случая липсвало.

Не са налице предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените обективно съединени искове по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението не е и очевидно неправилно, както твърдят и двамата касатори. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗОСИ, ГПК и други подзаконови нормативни актове, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не отговаря на истината твърдението на касаторите, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът необосновано бил приел, че по делото липсвало разрешение от съответния административен орган за отсичането на черницата, макар такова разрешение да е било представено по делото. Действително, по делото на първоинстанционния съд /на лист 16/ е представено разрешение от Кмета на Община Козлодуй за отсичането на черницата, дадено на основание чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 14 на Общинския съвет в Козлодуй. Съгласно все още действащата Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост, обн.ДВ, бр.52 от 29.06.1976 г., компетентният да даде такова разрешение орган е не Кметът на общината, а Председателят на Общинския съвет. Разрешение от Председателя на Общинския съвет на Козлодуй не е представено по делото, поради което обоснован е изводът на въззивния съд, че писмено разрешение от компетентния административен орган по чл.10 и чл.11 от Наредба № 1 от 1976 г. не е дадено.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите държат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение