Определение № 4 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 31/2020 г.

Производството е по чл.135 ал.4 АПК, образувано по препирня за подсъдност между Административния съд София - град и Софийския градски съд. Г. С. М. чрез процесуалния представител С. С. М. е предявила пред Административния съд София - град/АССГ/ искова молба вх.№ 17658 от 17.06.2020г., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Върховния административен съд и Комисията за защита от дискриминация за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: от неполучаване на доходи поради оставане без работа в размер на 307 754лв. към 16.06.2020г.; от невнесени социални и здравни осигуровки изчислени; 10 000 лева, които е следвало да бъдат възстановени на ТП на НОИ Видин, изплатени за времето на безработица; имуществена вреда в размер на 499 917 лева за възпрепятстване перспективите за бъдеща работа с подобен размер на трудовото възнаграждение; неимуществени вреди 1469 142 лева, представляващи обезщетение за засягане на нравствената, емоционалната, психическата и психологическата сфера на ищцата в рамките на проведени административни производства, пред КЗД и многобройни съдебни производства, включително и пред ВАС с умишлено неизпълнение на изискванията на международното право, европейското право, практиката по ЕСПЧ и СЕС. АССГ, пред когото е образувано адм.дело № 5454/2020г. е постановил определение № 5287 от 15.07.2020г., с което е приел, че компетентен да разгледа предявените искове е Софийският градски съд и му е изпратил делото по подсъдност. Мотивите на АССГ са, че на основание чл. 128 АПК на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, а според чл. 1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. АССГ е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба на Г. С. М. са налице твърдения за вреди в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз, но те не произтичат от административна дейност, затова предявените искове са подсъдни на Софийски градски съд. От своя страна Софийският градски съд /СГС/, на когото делото е изпратено за разглеждане, с определението по гр.д.№ 8007/2020г., с което е сезиран настоящият смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС на основание чл. 135 ал.4 АПК, е приел, че не гражданският, а административният съд е компетентен да разгледа спора. Съображенията в подкрепа на това становище са, че отговорност на ответниците. Комисията за защита от дискриминация и Върховният административен съд може да възникне във връзка с осъществявана административна дейност. От характера на вредите, за които се търси обезщетение от ищцата по т.5 от исковата молба - болки и страдания от засягане на нейната нравствена, емоционална, психическа и психологическа сфера в рамките на административни производства пред КЗД и многобройни съдебни производства, включително и пред ВАС следва според СГС, че ищцата основава претенциите си на твърдения за вреди, причинени от административна дейност и от дейността на Върховния административен съд като правораздавателен орган. Правото на Европейския съюз като част от вътрешното ни право се прилага от всички държавни органи, затова нарушението му може да бъде допуснато както от административен орган, така и от съдебен орган, упражняващ правораздавателен контрол върху административните актове. Съгласно чл. 203 ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК, по реда на глава XI от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от допуснати от административни органи достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз, поради което на основание чл.128 ал.1 т.6 ГПК компетентен да разгледа исковете е АССГ. С тези мотиви Софийският градски съд е поискал спорът за подсъдността между него и АССГ да се разреши по реда на чл. 135 ал.4 АПК. По повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България, намира следното: С исковата молба на Г. С. М. са предявени пет обективно съединени иска при условията и на субективно пасивно съединяване срещу двама ответника - Комисията за защита от дискриминация и Върховният административен съд. Затруднението при определяне на подсъдността на предявените искове произтича от неяснотата на твърденията на ищцата и липса на обосноваване в обстоятелствената част на исковата молба от кои конкретни действия на всеки от ответниците произтичат вредите, които твърди, че е претърпяла по всеки един от исковете. Единствено ясно е, че се поддържа допуснато нарушение на правото на ЕС и това е прието както от АССГ, така и от СГС. Спорът между административния и гражданския съд е за това дали вредите са причинени от административна дейност. Отговорността на държавата за вреди за нарушение на правото на ЕС е регламентирана в ЗОДОВ и АПК. В чл. 203 ал.З АПК е предвидено, че по реда на тази глава /Производства за обезщетения/ се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Същевременно с изменението на ЗОДОВ ДВ бр.94/2019г. е създаден нов чл. 2в, озаглавен „Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюзРазпоредбата на чл.2в ал.1 ЗОДОВ разграничава компетентността на общите и административните съдилища по отношение на исковете според вида на вредите. За вреди, произтичащи от административна дейност /чл.1 ал.1 ЗОДОВ/, както и тези от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е предвидено, че се разглеждат по реда на АПК т.е. подсъдни са на административните съдилища. На общите съдилища са подсъдни всички други искове. Съгласно чл. 2в ал.2 ЗОДОВ на административните съдилища са подсъдни и исковете, предявени при субективно съединяване срещу няколко ответника, когато поне един от тях е административен съд или Върховният административен съд. Следователно от компетентността на гражданските съдилища са изключени делата за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, а по аргумент от чл. 2в ал.2 ЗОДОВ и тези при които исковете срещу тях са допустимо субективно съединени срещу други ответници. В разглеждания случай ответници по предявения иск по т.5 са Върховният административен съд и Комисията за защита от дискриманиция, която е административен орган и упражнява административни правомощия, чиито решения подлежат на обжалване пред ВАС, а това безусловно определя компетентността на АССГ по този иск, на когото делото следва да бъде изпратено за разглеждане. В настоящото производство, за разрешаване на спора за подсъдност между АССГ и СГС не е възможно да се определи дали останалите искове подлежат на разглеждане по АПК или дали въобще са допустими, защото както се посочи, исковата молба не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията/факти, от които ищецът извежда своето право, за което търси съдебна защита/ на всеки един от обективно съединените искове, не е направено и разграничение кой е ответника по всеки иск, което определя и допустимостта на обективното съединяване. В рамките на административното производство по разглеждане на делото, АССГ на основание чл.204 ал.5 АПК следва да предприеме необходимите действия за отстраняване нередовността на исковата молба /дейност, която е следвало да извърши преди да изпрати делото за разглеждане на СГС/ и отново да прецени, но вече при напълно изяснени факти в обстоятелствената част на исковата молба и петитум, дали всички искове са му подсъдни и допустими. По изложените съображения, настоящият петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135 ал.4 ГПК