Определение № 4373 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Ш., чрез адв.К. Т., срещу въззивно определение № 766/08.08.2022 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 8153/2022 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 13888/01.06.2022 г., постановено по гр. д. № 72298/2021 г. по описа на Софийския районен съд, с което на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по делото. В изложението си за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК относно следните въпроси: 1) може ли да се приеме, че не е налице оттегляне на иска в случая, когато преди да влезе в сила определението за прекратяване на производството на основание чл. 232 ГПК, ищецът заяви, че не желае оттегляне, съответно не желае прекратяване на делото; 2) следва ли да се приеме, че ако ищецът по каквито и да е причини е направил оттегляне на иска, то той би загубил напълно възможността да промени своята воля, дори при условие, че определението на съда по чл.232 ГПК все още не е влязло в сила и на практика делото не е прекратено; 3) макар законодателят да е предвидил правна възможност ищецът да предяви отново иска, след като вече го е оттеглил и производството е прекратено, може ли да се приеме, че би било в негова вреда повторното предявяване на иск, с оглед правните последици на давностните срокове. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. По предпоставките за допускане на касационния контрол Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Ш., подадена първоначално пред Софийския градски съд. С определение от 16.06.2021 г. съдът е предоставил правна помощ на ищеца, като с определение от 13.08.2021 г. за особен представител е назначен адв.В. Я., който е извършвал следващите се процесуални действия в изпълнение на даваните от съда указания към ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, респ. уточняване предмета на исковете. След изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на районния съд, на ищеца отново са давани указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, целящи да бъде изяснен предмета на делото, характера на предявените искове, както и допустимостта на предявения установителен иск за неистинност на документ. В хода на процедурата по отстраняване на нередовностите на исковата молба, с молба от 30.05.2022 г. подадена лично от ищеца, същият е заявил, че след запознаване с дадените от съда указания и след консултация с адв. Я. и със свои близки, оттегля предявените исковете и моли производството по делото да бъде прекратено. Ищецът е подписал лично молбата и до подписа си ръкописно е изписал и датата - 30.05.2022 г. С оглед направеното от страната изявление, с определение от 01.06.2021 г. районният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че с подаването на молбата за оттегляне на исковете, ищецът е десезирал съда; волеизявлението е направено лично от него, като съгласие на ответната страна в случая не се е изисквало. След постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, ищецът няма процесуална възможност да оттегли направеното изявление по чл. 232 ГПК, доколкото не се твърди и не се установява порок при формирането на волята му. Определението по чл. 232 ГПК не формира сила на пресъдено нещо спрямо спорното материално право, поради което страната може отново да предяви същите искове срещу ответника. Ако в случая ищецът не е бил съгласен с начина, по който особеният представител защитава интересите му по делото, той е можел да уведоми за това обстоятелство съда и да поиска смяната на определения особен представител. Такива действия не са предприети, а е направено валидно изявление за оттегляне на исковете, което не е имало основания да не бъде зачетено от съда. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въпросите в изложението нямат претендираното от касатора значение. Жалбоподателят не е обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната не сочи съдебна практика на ВС и ВКС, на която по поставените въпроси въззивното определение да противоречи; не е изложена аргументация за подобно противоречие с конкретни актове на КС или СЕС; нито се твърди и обосновава приложното поле на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК - че отговорите на въпросите ще са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Извън това, разпоредбата на чл. 232 ГПК е точна и ясна и в практиката не са допускани колебания при нейното тълкуване и приложение. Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той десезира съда с разглеждането и решаването на правния спор. След направено изявление за оттегляне на иска, съдът е длъжен да прекрати производството по делото, като ищецът си запазва възможността отново да предяви същия иск. Като процесуално действие оттеглянето на иска може да се предприеме по всяко време, през което делото е висящо - не само пред първата, но и пред въззивната и касационната инстанции, а може да бъде предприето и докато тече срокът на обжалване (чл. 249 ГПК). В случая оттеглянето на иска е заявено преди осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК. В практиката на ВКС ( вж. - решение № 121/13.07.2017 г. по т. д. № 145/ 2017 г., I т.о., определение № 810/17.10.2011 г. по ч.т.д. № 650/2011 г., II т.о., определение № 804/07.12.2012 г. по ч. т. д. № 644/2012 г., I т. о., определение № 62/17.01.2014 г. по ч.гр.д. № 7849/2013 г., III г.о. и др.), която се споделя от настоящия състав, е изяснен и въпросът – оттегляема ли е и до кой момент молбата за оттегляне или отказ от иск. Приема се, че молбата за оттегляне или отказ от иска е оттегляема до постановяване от съда, на основание чл. 232 ГПК, респ. - чл. 233 ГПК, на определението за прекратяване на производството по делото. Съображенията са, че неоттегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В действащия ГПК (2007 г.) изрична забрана за оттегляемост след извършването му е въведена по отношение на признанието на иска - чл. 237, ал. 4 ГПК. Нормата е ограничителна и не може да се тълкува разширително, или да се прилага по аналогия. За разлика от признанието на иска, оттеглянето или отказът от иска са оттегляеми до постановяване на десезиращия акт на съда. За да прекрати производството по делото поради оттегляне или отказ от иска, съдът трябва да е сезиран с валидно волеизявление – оттеглянето или отказът да са предприети от ищеца, а когато е от повереник, последният да има изрично пълномощно; да са адресирани до съда, който проверява фактическия им състав и се произнася с определение, с което прекратява производството по делото. Когато ищецът е оттеглил волеизявлението си за оттегляне или отказ от иска, преди съдът да се произнесе по направеното искане, не е налице валидно волеизявление и съдът не може да прекрати делото. След постановяване на определението по чл. 232 ГПК, респ. по чл. 233 ГПК, изявлението за оттегляне на молбата за оттегляне или отказ от иска не произвежда правно действие, тъй като преди това са се осъществили последиците от десезирането на съда. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – не се констатира. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на определението, който да може да се установи от самото него. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение