Определение № 712 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7808 от 28.12.2023 г. на Н. Н. А., подадена чрез адвокат Е. П., срещу въззивно решение № 433/17.11.2023 г. по в. гр. д. № 68/2023 г. на Окръжен съд - Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът, сезиран с установителен иск за собственост въз основа на придобивна давност върху недвижим имот, съсобствен на няколко лица, да установи какъв е размерът на дяловете на всеки един от съсобствениците и да се произнесе с отделен диспозитив спрямо всеки един от съсобствениците съобразно притежаваната от него идеална част от дяловата съсобственост; 2. Когато един от съсобствениците на недвижим имот с действията си е прекъснал придобивната давност в полза на трето лице, това означава ли, че същата е прекъсната и по отношение на останалите съсобственици или давността се прекъсва само до размера на притежаваните идеални части от съответния съсобственик. Ответницата по касация – П. С. Т., чрез адвокат Р. З., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е обезсилено решение №39/22.11.2022 г. по гр.д. № 19/2022 г. на РС-Трън. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Н. А. иск за признаване за установено в отношенията му с ответниците П. С. Т., П. С. Г. и И. С. К., че е собственик на основание придобивна давност за периода 2009 г. – 2019 г. на УПИ, с площ 170 кв.м., находящ се в землището на [населено място], съставляващ УПИ *-*, който е част от поземлен имот *, в кв. 45 по ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] с обща площ от 334 кв.м., попадащ в югоизточната част. Въззивният съд е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, вкл. неяснота относно имота, предмет на предявения положителен установителен иск за собственост на основание придобивна давност. В изпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности ищецът Н. А. е индивидуализирал спорния имот като УПИ, с площ от 170 кв.м., находящ се в землището на [населено място], съставляващ УПИ *-*, който е част от поземлен имот 380, в кв. 45, представляващ поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР на [населено място], с обща площ от 334 кв.м., като спорната площ от 170 кв.м. граничи с [улица]. Ответницата И. К. е признала така предявения иск като основателен. Въззивният съд е приел, че процесният имот представлява УПИ *-*, попадащ в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, обозначен с буквите А-Б-В-Г-А на комбинираната скица, изготвена от вещото лице по приетата по делото СТЕ. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, т.е. по недопустим иск, поради което първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК Същевременно въззивният съд е посочил, че следва да прецени дали конкретизираният пред него иск е допустим и ако е допустим, да прецени и основателността му. След обсъждане на писмените и гласни доказателства съдът е приел, че имотът не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, но представлява УПИ *-*, кв. 45 по регулационния план от 1969 г. на [населено място], действащ и към момента. След като процесният имот представлява УПИ *-*, кв. 45, то същият би могъл да бъде придобит по давностно владение, ако са налице предпоставките за това. Прието е, че съпрузите И. Г. Р. и Т. С. Р. са били собственици на имот, от който впоследствие са образувани процесният УПИ *-*, кв. 45, както и УПИ *-*,*, кв. 45. В УПИ *-*, *, кв. 45, е построена жилищна сграда, в която са живеели двамата съпрузи, техните две дъщери, а впоследствие тримата ответници и техните деца. Установено е, че към настоящия момент в сградата живее майката на ищеца – ответницата И. К.. За безспорно е прието, че процесният имот е бил съсобствен между майката на ищеца - И., лелята на ищеца – ответницата П. Т. и вуйчото на ищеца – ответника П. Г., в качеството им на наследници на починалите И. и Т. Р.. Отношенията между двете сестри П. и И. били влошени. П. също е живяла в къщата, находяща се в УПИ *-*,*, кв. 45, и в нея е отгледала децата си. Преди около 5-6 години заживяла в наследствена от мъжа ѝ къща в [населено място], [община]. Установено е, че в процесния имот е имало стара стопанска постройка /хамбар и кошара/, която се е ползвала от П. Т. за съхранение на дърва, въглища и зимнина. Сградата се е намирала на границата със съседен имот и тъй като е била стара, започнала да се руши. Впоследствие ищецът е изчистил процесното дворно място от трева, стари клони и храсти и съборил старата стопанска сграда, а на нейно място построил със свои средства двуетажна жилищна сграда. Въззивният съд е обсъдил сведителските показания и приетите приходни квитанции за заплатени данъци и в заключение е направил изводи по съществото на спора, като е приел, че ищецът не е доказал твърдяното придобивно основание – давностно владение по отношение на процесния имот в изискуемия 10 годишен период до завеждане на иска. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В настоящия случай следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - поради вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед приетото в него, че след обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, следва спорът да се разреши по същество за първи път от въззивния съд. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса вразмер на 25 лева за разглеждане на касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.