Определение № 88 от 07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2328/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Вършец Милк“ ЕООД против решение № 140/9.11.2021 г. по т.д. № 501/ 2021г. на Варненския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 260055 от 9.03.2021 г., постановено по т. д. № 685/2019г. на Варненския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т.1 от ТЗ за отричане съществуването на прието необезпечено вземане на кредитора П. И. К., включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Мангле инвестмънт“ООД (н.), предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, публикуван в търговския регистър при АВп под № 20181127121502, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, за разликата над 31 520 лв. до 35 204.94 лв., представляваща част от левовата равностойност на възнаграждение в общ размер от 18 000 евро, дължимо за периода от 28.05.2015 г. до 28.05.2018 г. в размер на 500 евро месечно по сключен на 1.06.2009 г. договор за предоставяне на правни услуги и първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 31 520 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение с довода, че с договора е уговорено предоставяне на правни услуги както в полза на дружеството, така и на неговите съдружници, поради което то не следва да заплаща възнаграждение за правни услуги, предоставени на физически лица, с които има противоречиви интереси. Поддържа се също, че процесният договор е сключен след началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2008 г. и по него са били извършени няколко плащания преди началото на периода, за който се търси плащане от масата на несъстоятелността (28.05.2015г. - 28.05.2018г.), както и че по делото липсват доказателства, адв. К. да е извършил каквито и да е действия по него в полза на „Мангле инвестмънт“ООД. Посочено е, че на първото събрание на кредиторите на несъстоятелността адв. К. е участвал освен в лично качество с вземанията си, произтичащи от процесния договор, още и като представител на неколцина от съдружниците и на други негови кредитори, което сочи, че той е извършвал действия в тяхна полза, а не в полза на несъстоятелното дружество – възложител по договора. Твърди се, че още към датата на сключване на договора - 01.06.2009 г. дружеството е имало противоречиви интереси с физическите лица- негови съдружници, защото вече е изпаднало в неплатежоспособност, поради което и предвид забраната на чл. 43, ал. 3 от ЗАдв. адвокатът е следвало да преустанови правното обслужване на едната от двете страни, което не е сторил. По тези съображения касаторът счита, че вземането на кредитора П. К. по процесния договор не съществува, поради недопустимост за извършване на уговорените с него правни услуги, предвид нарушаване на забраната по чл. 43 от Закона за адвокатурата, евентуално защото на дружеството не са били реално предоставяни услуги, а такива са били оказвани само на физическите лица. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол със следните въпроси, които счита за относими към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3, а именно следните: 1) Дължи ли несъстоятелното дружество плащане по договор за възлагане на правни услуги, сключен след датата на неплатежоспособността, ако в предмета на договора е предвидено да се предоставят правни услуги както в полза на дружеството, така и в полза на физическите лица негови съдружници, които имат вземания към дружеството? Ако плащане се дължи, дали то е в пълния уговорен размер или в съотношение, което отговаря на пропорцията, в която са получени услугите от дружеството и от другите лица, на които са предоставяни услугите; 2) Предвид нормата на чл. 43, ал. 6 от Закона за адвокатурата длъжен ли е адвокатът, претендиращ заплащане на правни услуги да докаже, че не е допуснал накърняване интересите на дружеството, при положение, че в договора, който е сключен е предвидено да се предоставят правни услуги както в полза на дружеството, така и в полза на физическите лица негови съдружници, които имат вземания към дружеството? Направено е искане за допускане на касационно обжалване на решението и за неговата отмяна, като резултат от произнасяне по съществото на инвокираните в касационната жалба оплаквания. Ответникът по касация П. И. К. оспорва касационната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК възразява, че по делото липсват доказателства за прекратяване на договора за правно обслужване от 1.06.2009 г., или за отпадане на абонаментния му характер, както и че той е работил по него от датата на сключването му до предявяване на произтичащото от него вземане през 2018 г. Поддържа, че договорът за комплексно правно обслужване от 01.06.2009г. е валиден и е действал през периода 28.05.2015 г. - 28.05.2018г., поради което претендирано за същия период възнаграждение от 500 евро месечно или общо в размер на 18 000 евро, с левова равностойност от 35 204,94 лв. е дължимо. Твърди също, че по делото липсват доказателства, че е предоставял правни услуги на физическите лица - съдружници в дружеството-длъжник, както и че са налице множество гласни и писмени такива, установяващи, че е предоставял такива услуги по договора на длъжника „Мангле Инвестмънт“ООД. Инвокирано е възражение за отпадане на активната легитимация на жалбоподателя, тъй като процедурата по разпределение на осребреното имущество на „Мангле инвестмънт“ООД (н) е приключила и всички кредитори с приети вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, включително и „Вършец Милк“ЕООД, са удовлетворени в пълен размер, съгласно изготвена от синдика сметка за разпределение, одобрена от съда с определение № 260348/15.06.2022 г. по т. д. № 848/2016 г. Затова ответникът счита, че касационната жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Ответникът по касация – длъжникът „Мангле инвестмънт“ООД (н) и синдикът Г. П. С. не са подали отговор на касационната жалба и не са изразили становище по нея. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. По делото е установено, че с договор за предоставяне на правни услуги от 1.06.2009 г. „Мангле инвестмънт“ООД, представлявано от неговия управител Х. М., е възложило на П. И. К., в качеството му на адвокат, а последният се е съгласил да предоставя на дружеството правна помощ чрез даване на консултации, оказвана с необходимата грижа, професионализъм и етика, а в клаузата на чл. 1, очертаваща целта и предмета на договора, е уговорено, че дружеството възлага на адвоката извършването на всички видове правни услуги, в полза както на физическите лица, негови съдружници, така и на юридическото лице като цяло, във връзка с дейността му в Р. България. В клаузата на чл. 2 е предвидено, че възлагането на отделните задачи може да се извършва както писмено, вкл. в електронна форма, така и устно, вкл. и по телефона. За осъществяване на дейността по договора в чл. 3 от него е уговорено месечно възнаграждение в размер на 500 евро с включен ДДС, дължимо независимо от интензивността и времето, необходимо за изпълнение на работата, платимо в 10-дневен срок от издаването на фактура (чл. 3.3), както и възможност за неговото увеличаване по искане на адвоката, при възлагане на задачи повече от обичайните, или на такива с по-висока степен на сложност. Съгласно чл.4.1 договорът се сключва за неопределено време и може да бъде прекратен от всяка от страните по него с едномесечно предизвестие. С решение № 57 от 18.01.2017 г., пост. по т.д.н.№ 848/2016 г., сезиран с молба на кредитор по чл. 625 от ТЗ, Варненският окръжен съд е обявил, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособността на „Мангле инвестмънт“ ООД, с начална дата 31.12.2008 г., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, постановил е обща възбрана и запор на неговото имущество, обявил е същото в несъстоятелност и на основание чл. 632, ал. 1 е спрял производството по делото. С определение № 1413 от 12.04.2019 г., по т.д.н.№ 848/2016 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ по възражение на „Вършец Милк“ЕООД с вх. № 35807/05.12.2018 г., Варненският окръжен съд е извършил частична промяна в списъка с приетите от синдика вземания на кредиторите на „Мангле Инвестмънт“ООД (в нес.), предявени по реда на чл. 688, ал. 1 от ТЗ, публикуван в търговския регистър под № 20181127121502, относно вземането на П. И. К., включено под № 2 в същия списък и произтичащо от договора за правни услуги, сключен 01.06.2009г., като същото се счита включено до размер на сумата от 35 204.94 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за периода от 28.05.2015г. до 28.05. 2018 г., като е изключил от списъка частта от приетото от синдика вземане за разликата над 35 204.94 лева до 75 299.45 лева, претендирана за периода до 27.05.2015г., като погасена по давност. С решение № 260055 от 9.03.2021 г. по т.д.№ 685/2019 г., на Варненския окръжен съд предявеният от „Вършец Милк“ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е уважен за сумата над 31 520 лв. до 35 204.94 лв., за която е признато за установено, че вземането на ответника П. К. не съществува, а за сумата от 31 520 лв. е отхвърлен като неоснователен. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Вършец Милк“ЕООД срещу П. К. иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ до размер на сумата от 31 520лв., в обжалваното решение Варненският апелативен съд е изложил съображения, че обстоятелствата относно несъвместимостта на договора и поведението на адвоката при изпълнението му, с изискванията на Закона за адвокатурата, са изложени едва в писмената защита на ищеца по съществото на спора, при настъпила преди този момент процесуална преклузия и правилно не са разгледани от окръжния съд, тъй като не са посочени до приключване на съдебното дирене и не са докладвани от съда като предмет на делото. Въззивният съд е оставил без разглеждане поддържаните във въззивната жалба оплаквания, основани на преклудираните възражения, като намиращи се извън допустимия предмет на въззивното производство, съвпадащ изцяло с предмета на спора пред първата инстанция, с оглед постъпилите жалби и от двете страни. Същевременно, за да отмени първоинстанционното решение в частта, с която отрицателният установителен иск е бил уважен за разликата над 31 520лв. до пълния размер на отреченото вземане от 35 204.94 лв., като е установено неговото несъществуване до размера на тази разлика, въззивният съд е намерил за неправилно становището на състава на Варненския окръжен съд, че след края на 2013 г., т.е. преди началото на исковия период от 28.05.2015 г. до 28.05.2018 г., предметът на правното обслужване е бил променен и е ограничен до осъществяване на процесуално представителство на несъстоятелния длъжник, като доверителят „се е оттеглил“ от абонаментния договор, а оттам- че при липсата на уговорено възнаграждение за тази възмездна „индивидуална поръчка“, на изпълнителя се дължи такова в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 3 от НМРАВ, който възлиза на 31 530 лв. Противно на това, въззивният съд е приел, че липсват доказателства договорът да е бил прекратен от „Мангле инвестмънт“ООД (н) след 2013 г., както и че обстоятелството, че през период, предхождащ процесния в счетоводството на дружеството не е било начислявано месечно възнаграждение, не може да обоснове извод, че доверителят „се е оттеглил“ от абонаментния договор и че това е пречка да се установи съществуването на вземане по същия договор за последващ период, в размер на уговореното месечно възнаграждение. Изложил е съображения, че ако доверителят е искал да се оттегли окончателно от договора за правно обслужване и да освободи занапред довереника от задължението да извършва възложените му правни услуги, договорната връзка е следвало да бъде прекратена по предвидения в чл. 4.1 от него ред - с изрично изявление, съдържащо едномесечно писмено предизвестие, което не е сторил. Консеквентно на това, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил частично уважен и е отхвърлил иска за тази част. При горните данни, настоящият състав намира следното: Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК, в което съдът се произнася по съществото на инвокираните в жалбата оплаквания, в рамките на посочените в нея пороци, определящи границите на касационния контрол за неправилност (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В случая и двата въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото не са обусловили изхода на спора по делото. Първият въпрос е относим към валидното възникване на задължение за заплащане на възнаграждението от страна на дружеството, предвид уговорката, обективирана в клаузата на т. 1.1, че възложените с него правни услуги ще бъдат предоставяни не само на него като възложител, но и на физическите лица-негови съдружници, които не са страни по същия договор, евентуално към въпроса дали оспореното вземане на кредитора е дължимо в пълния уговорен размер, или в такъв, който съответства на съотношението между обема на ползваните от дружеството услуги и тези, предоставени на третите лица-съдружници. В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения в посочения в така формулирания въпрос смисъл, но в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд, в становището си по изготвения доклад процесуалният представител на „Вършец Милк“ЕООД е навел довод, че освен в полза на дружеството, с процесния договор е уговорено предоставяне на правни услуги и на неговите съдружници, с изричното уточнение, че той е относим към размера на вземането, т.е. ако съдът приеме, че то е доказано по своето основание. Първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли изрично по този въпрос, но са формирали изводите си относно съществуването на оспореното вземане на плоскостта на правоотношението, от което е възникнало - договора от 1.06.2009 г., при съобразяване на релативното действие на уговорката за заплащане на възнаграждението, от която възниква задължение единствено в тежест на възложителя, като страна по него. Това разбиране е в съответствие и със съдържащата се в клаузата на т. 1.1 уговорка в полза на трети лица, които не са посочени поименно, но са определяеми– физическите лица-съдружници в дружеството, от която произтича качеството им на бенефициери по нея. Те не са страни по договора, а по допълнително и несамостоятелно облигационно отношение, от което черпят единствено права, но не отговарят за поетите от дружеството-стипулант насрещни задължения. Когато договорът в полза на трето лице е двустранен, обещателят може да търси изпълнение само от уговарящия – в случая от дружеството, но не и от бенефициера, като ползващо се от уговореното в негова полза лице. Не покрива общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК и вторият въпрос, основан на нормата на чл. 43, ал. 6 от Закона за адвокатурата, който задължава адвоката, който защитава интересите на юридическо лице, да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице. Преди всичко доводът за наличието на противоречиви интереси между дружеството и неговите съдружници, като основание за недължимост на процесното вземане не е надлежно въведен като предмет на делото, тъй като е бил направен за първи път с писмената защита на ищеца „Вършец Милк“ЕООД по съществото на спора, депозирана след приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по съществото на спора пред първата инстанция, поради което не е бил обсъден нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, а оттам не е от естество да обоснове допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Освен това, следва да се отбележи, че по иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи твърдяните от него положителни факти, на които основава твърдението си, че оспореното вземане не е валидно възникнало или не се дължи за периода, за който се претендира, докато в случая, редакционната формулировка на въпроса предполага възлагане в тежест на ответника установяването на отрицателен факт, а именно, че договорът, от който то произтича, не накърнява интересите на дружеството. По изложените съображения, съдът намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І т.о.