Определение № 799 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. от [населено място] против решение №64/18.03.2013 год. на Пернишкия окръжен съд, ГК, 3-ти състав, с което е потвърдено решение № 295/02.01.2013 год., по гр.д. № 574 /2012 год. на Районен съд [населено място] ,с което се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове на В. Т. Т., за отмяна на уволнението й, извършеното със заповед№ 83/06.03.2012 год. на Кмета на [община] като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за периода от 06.03.2012 год. до 06.09.2012 год. в размер на 3 600 лв. Присъдени са разноски. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [община] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът не е формулирал материалноправен въпрос: В представеното с касационната жалба изложение касаторът общо посочва, че Пернишкия окръжен съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаването му е от значение за точното приложение на закона, което обуславя допустимостта на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 и 3 КТ. Такива въпроси обаче не са формулирани. Вместо това касаторът е навел твърдения за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото от въззивната инстанция, а именно: че въззивният съд е приел писмени доказателства в нарушение на чл. 266 ГПК, /което е и невярно, доколкото тази инстанция не е приемала никакви доказателства/, както и че с обжалваното решение не са обсъждали факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор.Неведено е твърдение, че съдът е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 344,ал.1,т.1 и 2 КТ, което се сочи като материалноправен въпрос. Така наведените твърдения съставляват оплаквания за неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Такова обсъждане не би могло и да се извърши, доколкото посочените допълнителни критерии, могат да се преценяват единствено в контекста на посочения правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.