Определение № 4483 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2945/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. З. против разпореждане № 2444 от 27.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 783/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което се връща частната ѝ касационна жалба вх. № 10767 от 22.04.2025 г. срещу постановено по същото дело определение № 977 от 08.04.2025 г. С разпореждане № 1887 от 24.04.2025 г. апелативният съд е оставил без движение жалбата, като е указал на жалбоподателката, че следва в 7-дневен срок от съобщението: жалбата да се приподпише от адвокат и се представи пълномощно за редовно учредена представителна власт на приподписалия адвокат; да изложи точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК; да изложи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; да посочи конкретните съдебни актове от практиката на ВКС; в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК да представи противоречивите съдебни актове, а в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да обоснове защо счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; да обоснове евентуалните предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК. Жалбоподателката е изрично предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната. С атакуваното разпореждане, като е взел предвид, че съобщението с указанията е връчено лично на З. на 30.04.2025 г. и към 27.05.2025 г. не са предприети последващи действия в изпълнение на указанията, апелативният съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане на неблагоприятните последици по смисъла на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно - връщане на жалбата. Жалбоподателката моли за отмяна на така постановеното разпореждане като неправилно. Развива аргументи, че същото имало значението на „съобщение за пропуснат срок“, във връзка с което подава молба за възстановяване на срока. Разяснява, че за нея не е била налице възможност за продължаване на срок, тъй като указанието е било изпълнено, но възникналите непредвидени обстоятелства са заличили моменти от ежедневието ѝ, поради което си е мислила, че е подала молбата в съда, с която е поискала правна помощ за приподписване, но в действителност е пропуснала да я депозира. Счита, че това от своя страна налага отмяна на оспорения съдебен акт, за да може съдът да се произнесе по молбата за възстановяване на срока. След преценка, настоящият съдебен състав на I-во г. о. на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с процесуално допустима частна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на последващ инстанционен контрол определение на състав на въззивната инстанция, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во вр. ал. 1, т. 1 ГПК. От ответника по частната касационна жалба Софийска апелативна прокуратура не е подаден отговор. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Върнатата частна касационна жалба вх. № 10767 от 22.04.2025 г. е насочена срещу определение на въззивния съд № 977 от 08.04.2025 г., с което по реда на чл. 247 ГПК се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в друго негово определение по делото, с което се оставя без уважение частна жалба на З. против определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК. По аргумент от чл. 247, ал. 4 ГПК това определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от с. з., поради което частната касационна жалба против него следва да е приподписана от адвокат с надлежно учредена представителна власт съобразно изискването на чл. 284, ал. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК и към нея да е представено точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая към подадената от З. частна касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, но същото, както и жалбата, не са приподписани от адвокат. Указанието за отстраняване на тази нередовност ѝ е надлежно връчено и същата не оспорва, че не е изпълнила разпореждането на съда в законоустановения едноседмичен срок. При така установените факти, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Преди постановяване на всеки съдебен акт съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и редовността на подадената жалба, с която е сезиран. Когато констатира, че същата е нередовна, съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности, като в случай, че указанията не бъдат изпълнени, съдът връща жалбата (чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2 ГПК). След като указанията на съда до страната са ясни, точни и изчерпателни, съдържат точно определен срок за изпълнение и посочване на негативните последици от неизпълнението им, връчени са редовно и не са изпълнени в законоустановения срок, връщането на частната касационна жалба на ищцата се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Не могат да се споделят доводите в жалбата за това, че отмяната на оспореното съдебно разпореждане е наложителна с цел произнасяне на Софийския апелативен съд по подадената междувременно молба за възстановяване на срока. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че молбата за възстановяване на срок за обжалване се разглежда, само ако разпореждането за връщане на жалбата влезе в сила. Само тогава има срок, който е пропуснат и подлежи на възстановяване при условията на чл. 64 ГПК. Ако въззивният съд прецени, че срокът за обжалване не е пропуснат и отмени разпореждането за връщане на жалбата, тогава искането по чл. 64 ГПК остава без предмет и производството по него подлежи на прекратяване (определение № 102 от 02.05.2001 г. по ч. гр. д. № 97/2001 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 265 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2147/2019 г. на ВКС, III-то г. о.). Ето защо, след постановяване на настоящото определение, делото следва да се изпрати обратно на Софийския апелативен съд, от чиято компетентност е да извърши преценката относно наличие на предпоставките за възстановяване на изтеклия процесуален срок. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.