Определение № 2498 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 192/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Нипон Груп“ ЕООД срещу решение № 67/05.11.2025 г. по т.д. № 125/2025 г. на Апелативен съд - [населено място] в частите, с които е отменено решение № 42/18.02.2025 г. по т.д. № 199/2024 г. на Окръжен съд - [населено място] и е отхвърлен предявеният от касатора срещу "Неополис" ООД установителен иск за несъществуване на задължение в размер на 28 246,99 лв. - възнаграждение за изпълнени по договор за строителство от 20.03.2020 г. СМР по покрива на сграда в [населено място], и е уважен предявеният от "Неополис" ООД насрещен иск осъдителен иск по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 28 246,99 лв. Твърди се от касатора, че въззивното решение е недопустимо в осъдителната част по насрещния иск, защото сумата от 28 246,99 лв. е присъдена като възнаграждение за изпълнени работи по протокол обр.19/28.02.2023 г., но в заключението на СТЕ за остойностяването им са включени и работи, които не са предмет на иска. Поддържа се, че са неправилни изводите на въззивния съд за наличие на договорно правоотношение, по което на "Неополис" ООД е възложено извършването на строителни работи по покрива на процесната сграда. Наведен е довод, че на изпълнителя по процесния договор за изработка не е било възложено извършването на СМР по проект, а само изрично посочените в приложение № 1 към договора конкретни строителни работи. След изменението през 2021 г. на проекта на сградата не е била постигната нова договорка и на "Неополис" ООД не е било възложено изпълнението на работи по покрива. Описаните в процесните протоколи обр.19 дейности представляват работи, които са възложени преди измемението на проекта, както и такива, които не са предмет на иска, поради което те не могат да обосноват извод, че на "Неополис" ООД е възложено извършване на дейности по покрива. Наведени са доводи, че в обжалваното решение не са изложени мотиви относно приемането от възложителя на изпълнението. Въззивната инстанция не е отчела, че в.лице по назначената СТЕ не е направило замервания за обема на действително изпълнените работи и не е извършило съпоставка на установените на място работи с предвидените по проекта. Иска да се отмени въззивното решение в обжалваните части.

Ответникът "Неополис" ООД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 20.03.2020 г. страните са сключили договор за строителство, с който ищецът по отрицателния установителен иск - „Нипон Груп“ ЕООД, е възложил на ответника "Неополис" ООД / ищец по насрещния осъдителен иск/ изпълнението на СМР по сграда в [населено място], [улица] при възнаграждение в размер на 83 934 лв. /без ДДС/, а в Приложение № 1 към договора са посочени отделните СМР - за етажи 1-3, за тухлена зидария и покрив, количествата, единичните цени и обща стойност; за част "покрив" уговорените работи са на стойност 21 763 лв. Решаващият съд е констатирал, че за процесния обект е издадено разрешение за строеж № 83/09.10.2019 г., което в хода на строителството по силата на заповед № УТ-001-10 от 25.03.2021 г. на главния архитект на Община Царево е било допълнено с одобрени изменения на инвестиционния проект. Въззивната инстанция е приела, че с изменението на проекта на сградата по време на строителството е била изменена и поръчката, като страните са постигнали неформално съгласие работите да се изпълняват по изменения проект, касаещ и покрива. Наличието на такова съгласие е изведено от установените факти, че страните са подписали през през м. май 2021 г. актове обр.№ 7, 12 и 14, като в двустранно подписаните протоколи обр. 19 изпълнителят е отчитал, а възложителят е приемал изпълнените СМР и тяхната стойност, която е заплащал по банков път, независимо че количествата и обемите на дейностите по тях са завишени в сравнение с първоначално уговорените. В подписания от представители на страните акт обр. 14/31.05.2021 г. за приемане на конструкцията е констатирано, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти, а носещата конструкция на строежа е в състояние да понесе всички натоварвания

На 28.02.2023 г. е изготвен процесният протокол обр. 19 за извършени СМР по покрива на стойност 49 227,53 лв. с ДДС, за която сума е издадена фактура № 365/28.02.2023 г. Въз основа на заключението на СТЕ решаващият съд е намерил за установено, че изпълнените по този протокол СМР са на стойност 37 707 лв. /без ДДС/. Въззивната инстанция е приела за установен фактът на изпълнение на работите по покрива и въз основа на направените от възложителя изявления в отговора му от 31.03.2023 г. на отправената от изпълнителя покана от 23.03.2023 г. за плащане по процесната фактура. Възложителят е възразил, че СМР не са завършени в цялостен обем по одобрения проект, че са в разрез с Приложение № 1 към договора, че част от тях са незавършени и некачествено изпълнени, но не е твърдял, че работите по покрива не са били възлагани, че са изпълнени от друго лице или че не са изпълнени въобще. След приспадане на получените от изпълнителя аванси, решаващият съд е приел, че дължимото възнаграждение за работите по покрива възлиза на 28 246,99 лв. /с ДДС/, поради което е отхвърлил предявения от възложителя отрицателен установителен иск и е уважил насрещния осъдителен иск на изпълнителя по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 28 246,99 лв.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК –

1. „При наличие на какви предпоставки за възложителя по договор за изработка възниква задължение за плащане на изработеното?“ В аргументация са изложени доводи, че задължението възниква от приемане на изработеното от възложителя, но въззивният съд е присъдил възнаграждение само поради извода за доказаност на изпълнението. Наличието на допълнителния селективен критерии се обосновава с твърдението за противоречие на въззивното решение с решения на ВКС - № 45/10.02.2025 г. по т.д. № 1764/2023 г., № 209/20.02.2018 г. по т.д. № 1096/2017 г., № 231/13.07.2011 г. по т.д. 1056/2009 г. и № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г.

2. „Представлява ли предпоставка за уважаването на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД съответствието на изпълнените по договор за изработка работи по изграждане на строителен обект с одобрения за обекта технически проект, когато договорът не е облечен в писмена форма и извършената от изпълнителя работа не е приета изрично със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя?“ Наличието на допълнителния селективен критерии се обосновава с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 48/31.03.2011 г. по т.д. № 822/2010 г. на ВКС.

3. „В кои случаи е допустимо възнаграждението на изпълнителя по договор за изработка да се определя чрез експертиза за средни пазарни стойности?“ Сочи се от касатора, че въззивният съд се е отклонил от разрешенията по този въпрос, дадени в решение № 57/11.09.2017 г. по т.д. № 3444/2015 г. на ВКС.

В т. 4 от изложението не е формулиран правен въпрос, а са наведени от касатора доводи, че решаващият съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, която подчертава задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и заедно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им.

Посочено е основание по чл.280 ал.2, предл.2-ро ГПК – частична недопустимост, произтичаща от обстоятелството, че в присъдената по иска с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД сума са включени стойности на работи, оценени от заключението на в.лице по СТЕ, които не са предмет на претенцията – за фасадно скеле и за допълнителни разходи.

Посочено е и основание по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се във формиране на погрешни изводи, че поръчката е изменена в резултат от изменението на проекта на сградата по време на строителството, както и че от заключението на СТЕ и от отговора на поканата за плащане се доказва изпълнението на работите по покрива.

Настоящият състав на ВКС намира, че първият поставен от касатора въпрос – относно предпоставките за възникване на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение по договор за изработка, не отговаря на изискванията на общото основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е хипотетично поставен, доколкото фактическият състав по чл.266 ал.1 ЗЗД, който е основание за възникване на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение, включва няколко елемента, които не подлежат на обобщаване с въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Този въпрос не държи сметка, че страните по договора за изработка разполагат с правото да се отклонят от диспозитивните норми на ЗЗД и да уредят по различен начин отношенията си досежно предпоставките за възникването на задължението за плащане на възнаграждение. По отношение на развитите в аргументацията на касатора доводи, че възникването на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение е обусловено от факта на приемане на изпълнението, следва да се отбележи, че в мотивите на обжалваното решение не е отречена релевантността на този факт, доколкото той е останал извън предмета на извършената от решаващия съд проверка. Въззивната инстанция е формирала извод за основателност на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД въз основа на приетия за установен от доказателствата по делото факт на изпълнение на работите по покрива на сградата, без да преценява дали възложителят е приел изпълнението на покрива, но правилността на този извод е извън предмета на настоящата фаза по проверка на основанията за допускане на касационе контрол. Несъгласието на касатора с извода за съществуване на задължение по чл.266 ал.1 ЗЗД за изпълнените работи по покрива, формиран от въззивния съд само въз основа на констатацията, че те са фактически извършени, не може да е основание за допускане на касационен контрол, защото според указанията в т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обосноваността на изградените правни изводи има значение за правилността на въззивното решение, а такава проверка не попада в предмета на производството по чл. 288 ГПК. В тази фаза от касационното производство касационният съд не разполага с правомощия да преценява правилността на формираните от въззивния съд правни изводи и да навлиза в същината на спора – да проверява кои са и осъществени ли са елементите от фактическия състав на чл.266 ал.1 ЗЗД.

По втория поставен въпрос – дали съответствието на изпълнените по договора за изработка работи с одобрения за обекта технически проект е предпоставка за основателността на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД, когато договорът не е сключен в писмена форма и извършената работа не е приета от възложителя с писмен акт, касационният съд намира, че така формулиран въпросът не е съобразен с мотивите на обжалваното решение.

В мотивите на въззивното решение е прието, че в отговора на въззивната жалба въззиваемият /касатор/ е изложил доводи, че по процесния договор е възложено изпълнението на конкретни по вид СМР, но не и изработка по проект. Въпросът дали изпълнените по покрива работи отговарят на изменения проект, одобрен със заповед № УТ-001-10 от 25.03.2021 г. на главния архитект на Община Царево, не е бил релевиран от въззиваемия, който е оспорвал да е възлагал изпълнение на работи по изменения проект, поради което и наличието на такова съответствие не е включено в предмета на извършената от въззивната инстанция проверка. В касационната жалба изрично се оспорва от възложителя да е била постигната договорка, която да предвижда работите по покрива да се изпълнят по проект. Дали за възникване на задължението по чл.266 ал.1 ЗЗД е необходимо да се установи, че работите са изпълнени съобразно проекта – с оглед годността на резултата и възможността да се разреши ползването му по предназначение, е въпрос, който e обусловен от друг въпрос, какъвто касаторът не поставя – инвестиционният проект става ли част от предмета на договора за строителство, когато в договора са посочени видовете работи, но не е уговорено, че те следва да се изпълнят по проект.

По първите два правни въпроса по чл.280 ал.1, т.1 ГПК следва да се спомене, че в аргументацията на касатора не се съдържат доводи за това, че поради отклонение от поръчката изпълнената по покрива работа е напълно негодна за ползване съобразно предвиденото в договора или обикновеното предназначение, респ. че са налице толкова съществени недостатъци, които водят до пълна/абсолютна негодност на престирания резултат. Въззивният съд е приел, че възложителят е въвел възражение за липса на доказателства процесните СМР да са изпълнени и да са годни за предназначението им, но в мотивите на обжалваното решение не е направен фактически извод, че от събраните доказателства се установява негодност за ползване по предназначение на изградения покрив. Извън правомощията на касационния съд в настоящото производство е да излага мотиви за това носи ли доказателствена тежест възложителят, отричащ съществуването на задължение по чл.266 ал.1 ЗЗД, и за какви факти.

В цитираното от касатора решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на ВКС е прието, че по възражение за неточно изпълнение по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, намаляване на дължимото възнаграждение е предпоставено от установяването на некачествено изпълнение. От страна на касатора обаче не са повдигнати доводи, че е установено отклонение от предмета на поръчката, за която решаващият съд е приел, че е изменена в хода на строителството по силата на заповед № УТ-001-10 от 25.03.2021 г. на главния архитект на Община Царево, или че са налице недостатъци по покрива, които са основание за намаляване /“отбив“/ на възнаграждението за изпълнителя – чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД.

По третия въпрос – за това в кои случаи е допустимо възнаграждението на изпълнителя по договор за изработка да се определя чрез експертиза по средни пазарни стойности, касационният съд намира, че този въпрос е релевантен. Въззивната инстанция е разяснила, че отношенията относно работите по покрива се уреждат не от сключения в писмена форма договор /в приложение № 1 към него са уговорени цените/, а от постигнато последващо неформално съгласие, защото в хода на строителството е настъпило изменение на проекта, довело до изменение на възложената с писмения договор поръчка. При присъждане на вземането по чл.266 ал.1 ЗЗД въззивният съд се е съобразил със заключението на СТЕ, в което са дадени стойности по средни пазарни цени. Произнасяне в този смисъл не е в отклонение с разрешенията, дадени в цитираното от касатора решение № 57/11.09.2017 г. по т.д. № 3444/2015 г. на ВКС, в което е прието, че когато цената не е определена в договора за изработка и не е уговорено как ще бъде определена, може да се приложи правилото за търговска продажба по чл.326 ал.2 ТЗ, според което се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Доводите в аргументацията на касатора, че стойността на работите по покрива следва да се изчислява съобразно приложение № 1 към договора, не държат сметка за неговата защитна линия като въззиваем, защото в мотивите на въззивното решение е прието, че с отговора на въззивната жалба той отрича претендираните от изпълнителя работи по покрива, сторени след изменение на проекта, да са били предмет на възлагане по договора и да е поеман /от възложителя/ ангажимент за заплащането им.

Както се спомена в т.4 не е поставен въпрос, а са изложени доводи за процесуални нарушения, допуснати при формиране на извода, за който е поставен първият въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК но касационният съд не разполага с правомощието служебно въз основа на тези доводи до формулира въпрос, който да съответства и на цитираната от касатора практика на ВКС.

По частичната недопустимост на въззивното решение. Не е налице посоченото основание, защото доводите на касатора, че в присъдената по иска с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД сума, са включени оценени от в.лице работи, които не са предмет на претенцията - за фасадно скеле и допълнителни разходи, сочат на неправилност на решението, а не на недопустимост. Основателността на тези доводи би обусловила частично отхвърляне на иска - съобразно стойността на оценените от в.лице работи, които не са предмет на претенцията, респ. на възлагане по договора, но не и недопустимост на съдебния акт.

По очевидната неправилност на въззивното решение. Посоченото основание ще е налице при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Касационният съд намира, че проверката на основателността на повдигнатите доводи – че поръчката не е изменена в резултат от изменението на проекта на сградата по време на строителството, както и че от заключението на СТЕ и от отговора на поканата за плащане не се доказва изпълнението на работите по покрива, изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите и доказателствата по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които да са довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд