Определение № 390 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 181 от 14.01.2020 г. по в. гр. д. № 1769/2019 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 92 от 21.05.2018 г. по гр. д. № 276/2018 г. на Несебърския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците С. Д. П. / конституирана в процеса на основание чл.227 ГПК като наследник на първоначалната ответница Р. К. С. / и Ж. С. Ч., че ищецът Д. Г. Д. е собственик на 1/2 ид. част от гараж № 4 с площ от 21 кв. м. с идентификатор ........... по КККР на [населено място] и ответницата Ж. С. Ч. е осъдена да предаде на ищеца владението върху 1/2 ид. част от посочения гараж. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 24/01.04.1997 г. на нотариус Р.С. при РС Несебър първоначалната ответница Р. К. С. /Д./ е продала процесния гараж на сина си Г. Д. Д.. На 07.07.2011 г. Г. Д. е починал, като негови наследници по закон са родителите му Р. С. и Д. Д.. С нотариален акт № .../30.12.2013 г. Р. К. С. е продала на втората ответница Ж. С. Ч. същия гараж, като се е легитимирала пред нотариуса с удостоверение за наследници, в което не фигурира ищецът Д. Д.. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че исковете за собственост на 1/2 ид. част от процесния гараж са основателни. Ищецът се легитимира като наследник на своя починал син, а оттам и като собственик на 1/2 ид. част от процесния гараж, въз основа на закона и фактите на настъпилата смърт и родството с починалия. Удостоверението за наследници, което съдържа неверни данни, може да бъде предмет на спор и в исковия процес да се установи действителното наследствено правоотношение. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ж. С. Ч.. Жалбоподателката счита въззивното решение за нищожно, но не сочи в какво се изразява нищожността. Освен това смята, че съдът се произнесъл по непредявени искове за прогласяване на относителна недействителност на извършени последващи разпоредителни сделки с имота, без да бъдат посочени тези сделки. Решението било и очевидно неправилно. По делото били налице две удостоверения за наследници с различно съдържание и не се установило кое от тях е вярното. Жалбоподателката оспорила истинността на представеното от ищеца удостоверение, в което и той фигурира като наследник, но съдът не открил производство по оспорване на неговата истинност. Освен това, въпреки подадения от нея отговор на исковата молба, в който претенцията на ищеца била оспорена, по делото не били ангажирани доказателства, че именно тя владее спорния гараж. Напротив, този гараж се владеел от другата ответница и затова не било налице основание за уважаване на предявения срещу жалбоподателката ревандикационен иск. Ответникът Д. Г. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Позовава се на служебно извършената от съда справка, която потвърдила наследствените му права. Позовава се и на отговора на исковата молба, в който жалбоподателката признала, че е владелец на имота и е претендирала придобиването му по давност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, без оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място – не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Тези условия в случая не се твърдят от жалбоподателя, а не са и налице, затова касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Действително, въззивният съд е изложил мотив, че „извършените от ответниците последващи сделки с тази част от имота са относително недействителни спрямо ищеца”, а ищецът не е твърдял да са налице такива сделки, нито е искал прогласяване на относителната им недействителност. Тези мотиви обаче са несъществени, тъй като не са свързани с решаващата воля на съда. Липсва диспозитив, с който съдът да се е произнесъл по непредявени искове и съответно – няма как решението да е процесуално недопустимо, поради което касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на съдебното решение. Тя се установява при пръв прочит на съдебното решение, без да е необходимо да се се прави преглед на събраните по делото доказателства. Очевидна неправилност е налице когато решението е постановено при грубо нарушение на материалния закон / когато той е приложен в неговия обратен смисъл или решението се основава на несъществуваща или отменена правна норма / или при явна необоснованост. Такива пороци на обжалваното въззивно решение в случая не са налице. Установителният иск за собственост, насочен срещу праводателката Р. К. С. / заместена от С. Д. П. / и ревандикационният иск срещу приобретателката Ж. С. Ч., са уважени поради обстоятелството, че ищецът, като наследник на починалия си син Г. Д. Д., е собственик на придобитата по наследство 1/2 ид. част от процесния гараж, като извършеното от Р. С. разпореждане с нея е разпореждане с чужд имот и затова не поражда вещен прехвърлителен ефект. Съдът е установил наследственото правоотношение чрез служебна справка в регистъра на населението, а факта, че ответницата Ж. Ч. владее процесния имот, е признат от нея в отговора на исковата молба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,