Определение № 60312 от 21.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Ф. А., чрез пълномощник адв. А. А. срещу определение № 87 от 21.04.2021 г. по ч. гр. д. № 135/2021 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 319/23.03.2021 г. против определение № 411 от 05.06.2020 г. по гр. д. № 336/2020 г. на Добричкия окръжен съд, с което окръжният съд се е произнесъл по реда на чл. 267 ГПК в подготвително заседание, като е насрочил открито съдебно заседание и е оставил без уважение исканията на страните по доказателствата. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано и се иска отмяната му. Според него липсва произнасяне и мотивиране защо съдът не е допуснал доказателствата и не е уважил доказателствените му искания. Твърди се, че като заинтересована страна, подадените от него въззивни жалби следва да бъдат разгледани от въззивния съд, както и за всяка една от тях би следвало да има отделен диспозитив, т.е. въззивният съд е следвало да се произнесе по всяко искане. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че определение № 411/05.06.2020 г. на Добричкия окръжен съд е постановено в подготвително заседание по чл. 267 от ГПК. С него съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че това определение е по хода на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на процеса, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона. Поради това е заключил, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивния съд по чл. 267 ГПК, което не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които е предвидено изричното им обжалване. Определение, с което се оставя без уважение доказателствено искане не е от категорията определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и не е предвидено тяхното самостоятелно обжалване. Правилността на постановеното от Добричкия окръжен съд определение следва да се провери по пътя на инстанционния контрол на съдебното решение или акт, с който се слага край на производството, но не и по реда на самостоятелното обжалване. Ето защо, като е постановил атакуваното определение, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, тъй като частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което е недопустима. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.