Определение № 352 от 04.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2185/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Домения финанс„ ЕООД против решение № 193/14.05.2024 г. по т.д.№ 102/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което, след отмяна на решение № 338/30.10.2023 г., изменено с определение № 32/11.01.2024 г. по реда на чл. 248 ГПК, по т.д.№ 42/23 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от касатора против „Агро Сантино„ ООД / в несъстоятелност / иск, с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ, за установяване вземане на ищеца към ответника в размер на 4 142 812,08 лева, от обезщетение по договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 26.03.2020 г. и две допълнителни споразумения към същия от 31.03.2020 г. и 11.01.2021 г., сключени между „Агро Сантино„ ООД и „Алино Агро„ ЕООД, което вземане е включено в списък на неприети от синдика вземания на кредиторите на „Агро Сантино„ ООД / н./, обявен в търговския регистър на 10.05.2022 г., одобрен от съда по несъстоятелността с определение № 44/ 20.01.2023 г. по т.д.№ 1241/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо, тъй като е постановено по въззивна жалба на лице – синдика на „Агро Сантино „ ООД / в несъстоятелност /, което не е участник в материалното правоотношение и не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва самостоятелно постановеното първоинстанционно решение. Касационната жалба инкорпорира изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, докато приложеното изложение инкорпорира касационни доводи за неправилност, невключени в касационната жалба, поради което настоящият състав го съобразява в тази му част като такава. В същото, наред с поддържаната недопустимост, се твърди съществено процесуално нарушение на въззивния съд на чл. 269, пр. трето ГПК. Същото се обосновава в обстоятелството, че от една страна синдикът, подал въззивната жалба, не е процесуално легитимирана в производството страна, но в евентуалност – предвид липсата на ясно и конкретно формулирано възражение за нищожност на неустоечната клауза от процесния договор за покупко-продажба, в подадената от синдика въззивна жалба. Отречено е и правото на въззивния съд да се произнесе служебно по нищожността й. Оспорва се правилността на извода на въззивния съд за нищожност на неустоечната клауза, предвид неправилно съобразени критерии при преценката й. Така, според страната, съдът не е отчел обстоятелството, че страните са търговци и свободно могат да договарят санкциите при неизпълнение и че към момента на неизпълнение кредиторът има право да получи заместваща изпълнението на съконтрахента му облага: пари вместо стока, на стойност разликата по пазарни цени между договореното и полученото количество от съответния вид стока, завишено с 20 %. Изразява се несъгласие с извода на съда, че начина на определяне на неустойката не кореспондира с очаквания размер на вредите, които купувачът би претърпял при неизпълнението. Акцентира се на обстоятелството, че ответникът – длъжник не оспорва вземането. Ответните страни – „Агро Сантино„ ООД / в несъстоятелност / и синдика на дружеството - Д. Б. – не депозират становища по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за недопустимост и неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Домения Финанс“ ЕООД се легитимира като кредитор на „Агро Сантино„ ООД / н. /, на основание договор за цесия от 08.08.2022 г., сключен с цедент „Алино Агро„ ЕООД, с който му е прехвърлено вземане на последния от дължима неустойка за неизпълнение на сключен между „Агро Сантино„ ООД / н. / в качеството на продавач и „Алино Агро„ ЕООД, в качеството на купувач, договор за покупко-продажба на селскостопанска – продукция от 26.03.2020 г., съгласно чл. 6, ал. 3 от същия и допълнителни споразумения от 31.03.2020 г. и 11.01.2021 г.. Искът е предявен за сумата 4 142 812,08 лева, като до размера от 2 087 969,79 лева вземането се твърди обезпечено с особен залог на селскостопанска продукция – предмет на допълнително споразумение № 1 от 31.03.2020 г.. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора страните се съгласяват продавачът да продава на купувача цялата своя бъдеща селскостопанска продукция от съответно посочени видове земеделски култури, индивидуализирана и чрез обработваеми от продавача масиви, с обща площ на насажденията 55 582,063 дка / разпределени и по видове култури и местонахождение /. В чл. 2, ал. 1 страните са договорили обща цена в размер на 10 439 848,96 лева, формирана на база прогнозни добиви за всеки отделен вид земеделска култура. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, в случай че реалният добив от съответната култура се различава от прогнозния такъв, страните да преизчислят окончателната продажна цена, отчитайки факта, че посочената в ал. 1 такава е на база прогнозни добиви. Не подлежи на промяна, съгласно предл. второ на чл.2, ал. 2, договорената цена на тон за отделните земеделски култури, независимо от последващи изменения в пазарните цени на същите. Спорната клауза на чл. 6, ал. 3 от договора гласи: „ В случай, че добивите от декар площ за отделните видове култури са по-малки с повече от 25 % от прогнозния добив на декар за съответния вид култура, по причини за които продавачът отговаря, същият дължи на купувача обезщетение, в размер на пазарната стойност по цени на Софийска стокова борса, за разликата между установения след прибиране на продукцията добив на декар и прогнозния добив от декар за съответния вид култура, умножена по площта на масивите от този вид култура„. С допълнително споразумение № 2/11.01.2021 г. „Агро сантино„ООД /н./ и „Алино Агро „ ЕООД са се споразумели относно установеното различие между прогнозен и реален добив от съответните видове селскостопански култури за стопанската 2019/2020 г. / чл. 2/. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора за покупко-продажба и предвид отчетените в чл. 3 от споразумението разлики, в чл. 5 от споразумението е материализирано съгласието на страните „Агро Сантино„ ООД / н. / да заплати на „Алино Агро„ ЕООД обезщетение за разликата по отношение културите пшеница, тритикале, царевица и люцерна, в размер на 4 329 939,17 лева, в срок до 21.06.2021 г.. Съгласно чл. 6 от споразумението, при забава в изплащане на обезщетението, същото се завишава с 20 % и възлиза на 5 195 927 лева, независимо от периода на забавата. Предявеният иск е за част от тази сума, като разликата се твърди погасена чрез прихващания, описани в допълнително споразумение № 1/ 31.03.2020 г. Длъжникът в несъстоятелност признава иска. Синдикът на „Агро Сантино„ ООД / н. / оспорва иска, като твърди симулативност на сключените договор и споразумения, като изготвени за нуждите на процеса, в който смисъл следва да се възприема оспорването на достоверността на датите им на сключване. В отговора на исковата молба изрично е въведено и възражение за нищожност на неустоечната клауза на чл. 6, ал. 3 от договора за покупко – продажба и довод за свързаност на страните по договора, по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ /н./. За да промени правния резултат и отхвърли иска, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ на цесионера „Домения Финанс„ ЕООД, без да се оспорват специалните процесуални предпоставки за предявяването му, съгласно горната разпоредба, въззивният съд е обосновал решаващ извод за нищожност на неустоечната клауза на чл. 6, ал. 3 от договора за покупко – продажба, като сключена в противоречие с добрите нрави, както следва: Прогнозните добиви, въз основа които е определена първоначалната цена по договора за покупко-продажба, не кореспондират с действителните средни добиви за съответния период, област от страната и земеделска култура, съгласно заключението на допуснатата агротехническа експертиза, като за 5 от договорените шест вида култури са съществено по-високи от средните. Признавайки свободата на договаряне и автономната воля на страните при определяне насрещните права и задължения, съдът е счел за необходимо да се отчете спецификата на задължението на продавача, чието изпълнение, освен полагането на грижата на добрия търговец, със съдържанието съгласно чл.4, ал.1, т.1 и т.4 от договора, зависи и от външни фактори, като метеорологичните условия за конкретния сезон, непредвидими в началото му – съществено обстоятелство, което не е отчетено при договаряне на неустоечната клауза. В аспект на това му съждение съдът е счел, че начина на определяне на неустойката не кореспондира с евентуалния / очакван / размер на вредите от неизпълнението на задължението за полагане грижата на добрия търговец / доколкото се съизмерява с разликата до размера на прогнозните добиви, макар при условно уговорена, въз основа на същите, продажна цена, подлежаща на корекция с оглед реални добиви /. С начина на договаряне на неустойката, според въззивният съд, риска от неблагоприятните външни фактори, влияещи върху добива, се прехвърля изцяло на продавача, като припадащата му се част от получаващата се разлика, за която същият не носи вина, по същество се явява възмездима с неустойката, в противоречие с принципа тя да обезщетява, но да не води до неоснователно обогатяване на кредитора. До този смисъл са обобщими мотивите на съда, че неустойката излиза извън присъщата й обезщетителна функция. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи нужда от отговор за: 1/ Процесуалните права на синдика в производството по чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ и процесуалноправната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ; 2/ Относно приложението на чл. 269 ГПК и ограниченията в правомощията на въззивната инстанция, съгласно предл. второ / има се предвид трето / на чл. 269 ГПК; 3/ Относно критериите за преценка нищожност на неустоечна клауза при търговските договори и тяхното приложение в конкретния случай. Допълнителен селективен критерий по всеки от въпросите е обоснован в нарочно титулуваното „изложение„, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, както следва: 1/ по първия въпрос - реш. по т.д.№ 586/2023 г. на І т.о., т.д.№ 1296/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 910/ 2010 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 299/2011 г. на І т.о. на ВКС; 2/ по втория въпрос – решения по гр.д. № 479/2012 г. на ІV г.о., гр.д.№ 2149/2014 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 5962/2015 г.на ІV г.о., т.д.№ 2610/2021 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ по третия въпрос – решения по т.д.№ 2618/2014 г. на І т.о., гр.д. № 2559/2016 г. на ІV г.о. и т.д.№ 818/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. Първият от въпросите се отнася до процесуалната легитимация на синдика да участва в производствата по чл. 694 ТЗ и довода за недопустимост на въззивното решение, поради липсата на такава, който е неоснователен. Част от цитираната от касатора съдебна практика е формирана преди изменението на чл. 694 ТЗ, обн. в ДВ бр. 105 /30.12.2016 г., с разпоредбата на ал. 4 на който е изрично предвидено участието на синдика, като самостоятелна страна в производствата по чл. 694 ТЗ, бранеща интересите на кредиторите на несъстоятелността и разполагаща с всички процесуални права на страна в производството. Правото на синдика да възрази срещу основателността на иска, съответно да оспорва действителността и правните последици на предявената, като основание за вземането на ищеца, сделка, не съставлява право, обусловено от материалното правоотношение между страните по тази сделка / напр. право на разваляне, потвърждаване при относителна недействителност, отказ от изтекла в полза на страната погасителна давност и пр. /, нито съставлява разпореждане с предмета на спора, изключени от обхвата на правомощията му, съгласно цитираното от касатора решение по т.д.№ 586/2023 г. на І т.о. на ВКС. В обобщение, процесуалната легитимация на синдика, като страна в производството се основава на изрична законова разпоредба, предвид което не се касае за недопустимо произнасяне на съда, като осъществяваната от синдика защита не излиза от обхвата на правомощията му. Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Същият е предпоставен от твърдението за липса на процесуална легитимация на синдика – неоснователно, с оглед преждеизложеното, както и от твърдението, че въззивната жалба не съдържа обосновано възражение за нищожност на неустоечната клауза, предвид което и произнасяйки се по същата въззивният съд е излязъл извън наведените въззивни доводи за неправилност на първоинстанционния акт, в нарушение на чл. 269, пр. трето ГПК. Въззивната жалба на синдика на ответното дружество съдържа изричен довод за неправилност на първоинстанционния акт, в извода за действителност на неустоечната клауза / недостатъчно и неубедително мотивиран, според страната / и това би било достатъчно за произнасяне на съда по въззивен довод с такъв предмет, доколкото ГПК не изисква мотивиране на въззивните доводи, като условие за допустимост на въззивната жалба. По-важното, обаче, е че и без въззивен довод в този смисъл, съдът е длъжен служебно да следи за нищожност на договорите, съгласно задължителните указания в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което: „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Именно такъв е настоящият случай – нищожността на неустоечната клауза е установена единствено от съдържанието на същата, в съответствие с цялостното съдържание на правоотношението между страните по договора за покупко - продажба на селскостопанска продукция. Съдържанието на процесуалните действия на съда не включва нарушение на чл. 269, предл. трето ГПК, поради което не е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Третият от въпросите не е формулиран конкретно спрямо мотивите на съда за решаващия му извод за нищожност на неустойката, като излизаща извън присъщата й обезщетителна функция и водеща до неоснователно обогатяване на кредитора. Формулиран абстрактно относно приложението на критериите за преценка на нищожност на неустоечна клауза, поради противоречие с добрите нрави, въпросът не позволява еднозначен отговор по приложението на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД вр. с чл. 92 ЗЗД и като такъв не удовлетворява изискването за правен въпрос, по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Самият касатор не въвежда с касационната си жалба конкретен, несъобразен от съда критерий за преценка, а посочените от него са неотносими: качество на страните като търговци и свободата на договаряне. Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий, не е удовлетворен допълнителния такъв, тъй като въззивното решение не е в противоречие с цитираната съдебна практика. Съдът не е преценявал нищожност към момент, различен от този при сключването на договора за покупко-продажба на селскостопанска продукция, нито е съобразявал реални стойности на окончателно неизпълнение, извеждайки нищожност от прекомерност между същите и дължимата неустойка. Както се сочи в задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, към което и цитираната от касатора казуална практика препраща, преценката за нищожност на неустойката се прави според обстоятелствата във всеки конкретен случай. Спецификата на конкретните обстоятелства не е съобразена във формулирането на правен въпрос, нито посочените решения съдържат отговор в идентична или поне сходна хипотеза. Въззивният съд е изходил именно от очакваните, а не окончателни вреди и обстоятелството, че с оглед предмета на престацията, част от същите не биха се явили в обусловеност от виновно поведение на продавача – ответник, но се оказват обезщетими от същия. Отделно стои въпроса, дали на преценка за нищожност поради противоречие с добрите нрави, с оглед формирането на исковата претенция и на основание същата, не е подлежала и клаузата на чл. 6 от допълнително споразумение № 2/11.01.2021г., което е убягнало от вниманието на въззивния съд. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение