Определение № 406 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. И. Д. от[населено място] чрез адв. Ф. Р. и адв. И. Павлод от А. колегия – София срещу въззивно решение № 198/21.04.2010 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 148/2010 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещни С. Н. П. и И. П. П. чрез адв. Т. А. Т. от А. колегия – Д. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, Добричкият окръжен съд, като е потвърдил това на К. р.съд, е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на К. И. Д. против съпрузите С. Н. П. и И. П. за разваляне на договори, с които наследодателката на ищцата К. Х. И. е прехвълила на ответниците свои имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Въпросите в изложението, приложено към касационната жалба не са прецизно формулирани и в голяма част представляват твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния или процесуалния закон, както и за необоснованост. Независимо от това, съдържанието на повдигнатите правни проблеми може да бъде определено от изложеното в т. І, а именно: дължи ли се грижа от момента на сключването на договора, грижите и издръжката следва ли да бъдат престирани непосредствено, постоянно и в пълен обем, приобретателите освобождават ли се от задължението да престират, ако прехвърлителя е в добро здравословно състояние; при немощ и болест грижите следва ли да бъдат по-интензивни; чия е тежестта да докаже, че са полагани грижи и е давана издръжка в съответния обем, съдът трябва ли да обсъди всички доказателства по делото; Всички тези въпроси са от принципно значение, но разрешенията по тях, дадени в обжалваното решение, не противоречи на цитираните в изложението съдебни решения, с което касаторът обосновава допускане на касационно обжалване - № № 386-2003-ІІ ГО ВКС, 216-1996-ВС, 653-2002-ІІ ГО ВКС, 633-2002-ІІ ГО В.. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност, включително и гласните доказателства. Не са изключени показания на част от разпитаните свидетелите – съдът при оценката им, както и при съпоставка с останалите доказателства, а приел определени, релевантни за спора факти за установени или не. Известно е, че вътрешното убеждение на въззивния съд не подлежи на проверка от касационната инстанция, а само начина, по който то е формирано – дали са спазени правилата на формалната логика, опита и научното знание. В обжалваното решение е прието, че е налице пълно, точно и непрекъснато изпълнение по договорите, още от момента на сключването им; не е установена епизодичност в полагането на грижите и даване на издръжка, нито, че тя не е съответствала на всичките нужди на прехвърлителя. Напротив, въззивната инстанция е приела, че грижите са били съответни на уговореното и специфичните нужди на кредитора. Съдът е установил още, че при заболяването на прехвърлителя, С. П. лично и с помощта на наета от нея болногледачка е обгрижвала възрастната и обездвижена К. Х. И.. Не е налице обръщане тежестта на доказване, която съдът е възложил на ответниците. Интерпретацията на касатора в изложението на доказателствата и за установената по делото фактическа обстановка, не съставляват основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че съдът не е оценил правилно доказателствата е оплакване за неправилност по чл. 281 ГПК, по което касационната инстанция се произнася в своя акт по същество, само ако преди това е допуснала касационно обжалване поради установените от касатора основания по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът