Определение № 3479 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца по първоначалния и ответник по насрещния иск К. М. М., чрез адв. С. Ц., против решение № 1528 от 12. 12. 2022 г. по гр. д. № 2375/2022 г. на САС, потвърждаващо решение № 261930 от 09. 06. 2022 г. по гр. д. № 16961/2019 г. на СГС, ГО, 22 състав, с което: а/. е отхвърлен предявеният от К. М. М. против Столична Община, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на общината, че ищецът е собственик, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06. 04. 2010 г., сключен с нотариален акт № 150, том I, рег. № 2479, дело № 125/2010 г. на нотариус Г. Й.-Д., рег. № 343 НК, на апартамент № *, с площ от 92, 18 кв.м., находящ се на етаж *, във вход *, блок *, с адрес [населено място], [улица], заедно с избено помещение № * със застроена площ от 5, 97 кв.м., заедно с принадлежащите 1,234% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място]; б/. е уважен предявеният от Столична Община против К. М. М. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено между страните, че Столична община е собственик, на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и влязло в сила на 05. 02. 2003 г. решение по а. х. д. № 1978/2001 г. на СГС, III – E отделение, на описания апартамент и К. М. М. е осъден да предаде на Столична община владението върху същия. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, при необоснованост на фактическите изводи, в противоречие с чл. 4, 5 и 7 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, чл. 113 ЗС, чл. 79 ЗС. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му, уважаване на положителния установителен иск за собственост и отхвърляне на насрещния ревандикационен иск. Подаден е отговор на касационната жалба от Столична община, чрез гл. юрисконсулт А. Г., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: По делото е установено от фактическа страна, че Й. М. е бил собственик на имот пл. № ***, с площ от около 965 кв.м, в кв. *** по плана на [населено място], на основание договор за продажба, сключен с н.а. № 76/02.08.1929 г., и по регулация (н.а. № 5/16. 10. 1945 г.). С решение по гр. д. № 2646/1966 г. на СРС, постановено в делбено производство, в дял на Й. М. е поставена двуетажната жилищна сграда откъм улицата, дъсчена барака откъм улицата и 84.80/100 ид.ч. от дворното място от 965 кв.м., а в дял на дъщеря му А. М. – другата жилищна сграда в двора, заедно с бараката-работилница, тухлена барака и с 15.20/100 ид.ч. от дворното място. През април 1977 г., с н.а. № 98/77 г., Й. М. дарява на сина си М. М. 1/3 идеална част от получения при делбата имот и сгради. През 1981 г., със заповеди № № РД-34-530/11. 02. 1981 г. по чл. 98 ЗТСУ /отм./, РД-35-1629/18. 05. 1981 г. по чл. 100 ЗТСУ /отм./, РД-35-1628/18. 05. 1981 г. по чл. 100 ЗТСУ /отм./ и заповед № РД-35-1628/18. 05. 1981 г. е отчужден имот пл. № ***, с площ от около 965 кв.м., в кв. 197 по плана на [населено място], от съсобствениците Й. Й. М., А. Й. М. М. Й. М., за улица, учебно-технически център на СБА, зеленчуков пазар, шумни битови услуги, вторични суровини и автомивка. Тримата съсобственици са били обезщетени с жилища в новострояща се сграда на ЖСК „Октомврийска революция“– [жилищен адрес] кв. 297,[жк]. Й. М. е бил обезщетен с едностайно жилище, А. М. – с тристайно жилище, праводателят на ищеца М. М. – с тристайно жилище, представляващо процесния апартамент № ***, във вх. *** на новостроящата се жилищна сграда – блок ***. Стойността на предоставените в обезщетения жилища са определени на 11380 лв. (едностайното жилище на Й. М.), 21092 лв. (тристайното жилище на А. М.) и 21515 лв. (тристайното жилище на М. М.). Оценките на идеалните части от отчуждавания имот са определени в следните размери: идеалната част на Й. М. е определена на стойност 13304 лв., идеалната част на М. М. – на стойност 5661,27 лв., а идеалната част на А. М. – на стойност 11312 лв. Тези суми са били изплатени на Й., А. и М. М. и отчужденият имот е актуван като държавна собственост. Двама от отчуждените собственици са доплатили със собствени средства стойността на отстъпените им в обезщетение жилища - М. М. е доплатил 15812, 73 лв., през време на брака си със С. М., а А. М. е доплатила 13897 лв., като не е имало суми за доплащане от отчуждения съсобственик Й. М.. С н.а. № 60/28. 01. 1987 г., издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, М. Й. М., е придобил процесния апартамент. С н.а. № 58/1987 г., издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, А. М. е придобила предоставения й като обезщетение апартамент. С н. а. № 51/1987 г., издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, наследниците на Й. М. са придобили собствеността върху предоставения на Й. М. като обезщетение апартамент. Й. М. умира на 19. 03. 1996 г. и оставя за наследници съпругата си Б. И. М. и децата си А. Й. Н. и М. Й. М.. С решение по а.х.д. № 1978/2001 г. на СГС, III – Е отд., влязло в сила на 05. 02. 2003 г., е отменено, по искане на Б. М. (наследник на Й. Й. М.), А. М. и М. М. (в лично качество и като наследници на Й. Й. М.) отчуждаването на реална част от 530 кв.м. от отчуждения имот пл. № ***, кв. ***, с площ от около 965 кв.м, по букви АБДЕА от скица на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението, и върху тази реална част от 530 кв.м. е възстановена собствеността на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С решение № 1001 от 18. 12. 2009 г. по гр. д. № 2758/2008 г. на ВКС, 4 г.о., след частична отмяна на въззивно решение от 08. 01. 2008 г. по гр. д. № 1566/2007 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от М. Й. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за признаване за установено, че общината не е собственик на 15812/21515 ид.ч. от процесния апартамент, както и предявеният от А. Й. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за 13897/25209 ид.ч. от апартамента, предоставен като обезщетение на А. М.. Въззивното решение е потвърдено в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 13. 03. 2007 г. по гр. д. № 7226/2005 г. на СРС, 39 състав, в частта, с която предявеният от М. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен за останалите идеални части от процесния апартамент (т.е. за 5703/21515 ид.ч.), както и в частта, с която предявеният от А. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен за останалите идеални части от процесния апартамент (т.е. за 5703/21515 ид.ч.). В мотивите към решението е прието, че общината е придобила собствеността върху двата апартамента по силата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С нотариален акт № 150/6. 04. 2010 г. М. М. продава на ищеца К. М. М. процесния апартамент. При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният от К. М. срещу Столична община положителен установителен иск за собственост, основан на покупко-продажба, е неоснователен. Договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 150/6. 04. 2010 г., не е породил вещноправно действие, тъй като продавачът М. М. не е бил собственик на прехвърления имот – с отмяната на отчуждаването на реална част от 530 кв. м. от имот пл. № ***, кв. *** по плана на [населено място], отстъпеният като обезщетение апартамент е станал общинска собственост, на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Предявеният от Столична община против К. М. насрещен иск по чл. 108 ЗС е приет за основателен. Общината е станала собственик на апартамента на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За неоснователно е прието възражението на ответника по насрещния иск по чл. 79, ал. 2, евентуално – чл. 79, ал. 1 ЗС. Изложено е, че с оглед пар. 1, ал. 1 ЗД ЗС, давността върху имоти частна държавна и частна общинска собственост спира да тече до 31. 12. 2022 г., а решение № 3/24. 02. 2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС на РБ, обнародвано на 4. 03. 2022 г., действа от влизането му в сила, съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. Спирането на давностния срок е попречило на ответника по насрещния иск да придобие вещни права на заявеното оригинерно основание. Ответникът по насрещния иск упражнява фактическа власт върху апартамента без основание, поради което следва да бъде осъден да предаде на общината владението върху същия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? 2/. Налице ли е допустима процедура по чл. 1 – чл. 4 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, когато един от молителите не е собственик или съсобственик на имота, предоставен като обезщетение? 3/. Налице ли е допустима процедура по чл. 1 – чл. 4 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, когато с един от обезщетените имоти е била извършена валидна разпоредителна сделка и то в периода преди депозиране на молбата за отмяна на отчуждаването? Води ли до такъв съществен порок на акта за отмяна на отчуждаването (в случая на решението на СГС) – нищожност/недопустимост или др., който следва да бъде възприет от страна на настоящия съд, при постановяване на крайния съдебен акт? Следва ли ВКС да следи служебно за нищожността на съдебни решения, постановени по административни дела? 4/. В кой момент се приема, че е налице завършен фактическият състав на реституцията – от постановяване на решението, с което се уважава молбата за отмяна на отчуждаването или от момента на двустранно предаване на обезщетените и отчуждени имоти? 5/. Може ли да се приеме, че е налице завършен фактически състав на реституцията или не в случаите, в които един от молителите по молбата за отмяна на отчуждаването не е бил собственик към депозиране на молбата по чл. 4 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. 6/. Какъв ще бъде правният резултат в случай, че част от обезщетените имоти с една заповед за обезщетение бъдат възстановени в патримониума на Столична община, а други не? Този резултат ще доведе ли до възстановяване на отчуждения имот в полза на всички молители или не? 7/. Ще бъде ли изпълнена целта на реституционния закон в случаите, когато за един от обезщетените собственици или негов правоприемник съществува потенциалната възможност да загуби правото си на собственост върху процесния имот, а от друга страна съществува правна пречка и не би могъл да получи съответната част от отчуждения имот поради факта, че за да настъпи ефектът на отмяната (отчуждените собственици да получат обратно собствеността си), то всички обезщетени лица следва да предадат на Столична община получените в обезщетение имоти – обстоятелство, което е невъзможно в конкретния случай? Първият въпрос е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения за разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС – решение № 344 от 21. 09. 2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 127 от 05. 04. 2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 554 от 08. 02. 2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 194 от 18. 06. 2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 324 от 22. 04. 2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, 4 г.о. и ТР № 1/2013 г., т. 2 Останалите въпроси (втори, трети, четвърти, пети, шести и седми) са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 91 от 19. 07. 2016 г. по гр. д. № 706/2016 г. на ВКС, евентуално – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че обсъждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор, е споделил решаващите изводи на първоинстанционния от фактическа и правна страна и е изложил и собствени такива. Обсъдил е заявените от страните доводи и възражения, събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Посочил е кои факти е приел за доказани и кои не. Обективирал е изводите си в мотивите към решението. Несъвпадението между становището на касатора по спорния предмет и изводите на въззивния съд не предпоставя допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Останалите въпроси (втори, трети, четвърти, пети, шести и седми) не отговарят на изискванията на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, изведеното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване представлява поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да е от значение за изхода на конкретното дело. В случая, отговорите на въпроси № 2 - № 7 от изложението на жалбоподателя К. М. не биха могли да повлияят на изхода на спора. Съображенията за този извод са следните: Когато дело е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост, същото има за предмет правото на собственост на ответника и спорът, който ще се реши със сила на пресъдено нещо, е собственик ли е ответникът на процесната вещ. Ако отрицателният установителен иск бъде уважен, то със сила на пресъдено нещо, формирана между противопоставените страни по делото, се приема, че ответникът не е собственик на процесния имот на каквото и да било придобивно основание. Ако отрицателният установителен иск бъде отхвърлен, то между противопоставените страни по делото се приема за установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот, а не ищецът (отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост изключва възможността ищецът да е собственик на процесния имот). Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение разпростира действието си по отношение на универсалните правоприемници на страните, както и по отношение на частните правоприемници на спорния имот, придобили същия след предявяване на иска, включително и след влизане в сила на съдебното решение. Влязлото в сила решение и формираната с него сила на пресъдено нещо са задължителни не само за съда, който го е постановил, но и за всички съдилища (чл. 297 ГПК). В случая, с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявен от М. М. срещу Столична община отрицателен установителен иск за собственост, тоест признато е за установено по отношение на М. М., че Столична община, а не М. М., е собственик на процесния апартамент. Субективните предели на така формираната сила на пресъдено нещо се разпростират и по отношение на настоящия ищец К. М., който е частен правоприемник на процесния апартамент от М. М. на основание договор за покупко-продажба, сключен след влизане в сила на решението, отхвърлящо отрицателния установителен иск за собственост. Тази сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена при разрешаване на настоящия спор за собственост на същия апартамент, предмет на предявения от К. М. против Столична община положителен установителен иск за собственост, основан на договор за покупко-продажба, сключен между М. М. и К. М. след влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск. Ищецът К. М. е доказал твърдението си за сключен действителен договор за покупко-продажба с М. М., но между ищеца К. М. и ответника Столична община е прието за установено, със сила на пресъдено нещо, че продаденият имот е бил не на продавача М. М., а на Столична община. Затова договорът за покупко-продажба не е породил вещноправно действие и ищецът К. М. не е придобил собствеността на заявеното деривативно основание. Всички възражения на К. М. срещу заявеното от Столична община придобивно основание по чл. 5, ал. 1 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (което е било заявено от общината и по предявения срещу нея отрицателен установителен иск за собственост от праводателя на К. М.), дори да са основателни, са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск и е недопустимо пререшаването по настоящото дело на въпроса придобила ли е Столична община имота на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото К. М. М. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1, 3 и 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на Столична община сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на Столична община пред касационната инстанция по положителния установителен иск за собственост, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, и по насрещния осъдителен иск по чл. 108 ЗС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение