Определение № 67 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3953/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. М. Я., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат И. М., срещу определение №11764/23.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7102/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 03.02.2020 г. по гр. дело № 13526/2017 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за подаване отговор на исковата молба. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК по правни въпроси за задължението на съда да отдели спорните от безспорните факти относно установяване на елементите от фактическия състав на чл.45 и сл. ГПК във връзка с начините за призоваване, включително и по телефона, както и на различен от посочения в исковата молба адрес на ответника. Ответницата по частната касационна жалба Т. Е. П., [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че не са налице нито твърдения, нито доказани факти, които да имат характер на особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото – относно предпоставките за възстановяване на срока по чл.64 ГПК, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация. Деловодни разноски ще се присъдят с окончателното решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.