Определение № 89 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 41/2012 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу определение № 3546 от 12.09.2011 г. по гр. д. № 1533/11 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата [община] оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с определение № 23 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 6/11 г. Районен съд [населено място] е прекратил производството по предявения от Държавата срещу Община [населено място] отрицателен установителен иск за собственост на недвижими имоти. С обжалваното определение Окръжен съд [населено място] е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Приел е, че ищецът няма правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, а следвало да предяви положителен такъв, тъй като ответната община заявявала претенции за собственост и като отрича правата и, ищецът нямало да получи защита на правата си. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос допустим ли е отрицателен установителен иск тогава, когато ответникът заявява собствени права върху имот за който ищецът претендира че е собственик. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че няма основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Основанието по т. 3 за противоречива практика обаче може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. По съществения въпрос съществува практика на ВКС, включително и в решения по чл. 290 ГПК, затова касационната жалба следва да бъде разгледана с оглед основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Правото си на собственост едно лице може да защити чрез установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, или чрез осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС. У. иск е този, петитумът на който се ограничава с искане гражданският спор за собственост да се разреши само със сила на пресъдено нещо. О. иск съдържа в себе си освен иск за установяване правото на собственост, така и искане за предаване владението на вещта. Предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес. Правният интерес във всеки един случай е конкретен, затова следва да се прецени от съда с оглед на доказателствата събрани по делото. Действително, ако предяви осъдителен иск ищецът би получил по-пълна по обем защита, тъй като ако искът бъде уважен, едновременно с признаване на претендираното от него право на собственост ответникът ще бъде осъден да предаде и владението на имота. Ищецът обаче би могъл да се задоволи и с по-малка по обем, но ефикасна защита. За страните може да се окаже достатъчно да бъде съдебно отречено правото на собственост на ответника, с което ще се сложи край на правния спор, предизвикан от него чрез снабдяването му с констативен акт. Както е прието и в решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 846/10 г. на ВКС II ГО, разликата между двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т. е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита, от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същи - ищецът следва да докаже притежанието на правата с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора дали ответникът притежава претендираните права и противопоставими ли са те на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а определението - отменено. Водим от горното, съдът