Определение № 234 от 04.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2957/2018 г.

Постъпила е молба от „Бултрансспед“ ЕООД с искане да бъде отменено определението №320 от 17.06.2019 г. по настоящото дело, с което е допуснато касационното обжалване на касационно обжалване на решение №1128/08.05.2018г. по в.т.д.№4429/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №1053 от 02.06.2017г., постановено по т.д.№1349/2016г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Бултрансспед“ ЕООД, гр. Хасково, законната лихва върху сумата от 46196,73 лв. от датата на завеждане на исковата молба /31.03.2015г./ до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2765,11лв., обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнение на паричното задължение в размер на 46196,73 лв., за периода от 27.08.2014г. до 29.03.2015г. В молбата се поддържа, че тази част от решението не подлежи на касационно обжалване, доколкото са разгледани искове с цена под 20 000 лева, а делото е търговско. Въз основа на изложените в молбата доводи настоящият състав счита, че искането е по чл.253 от ГПК. Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.253 от ГПК се отнася само за определенията, които не слагат край на делото. Определението по чл.288 вр. с чл.280 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. С посоченото по-горе определение, постановено в производство по чл.288 от ГПК, е допуснато частично касационно обжалване на въззивното решение. С това определение се поставя край на фазата по селекция на касационните жалби, която е самостоятелна фаза от касационното производство. По тази причина определението по чл.288 от ГПК е неоттегляемо по реда на чл.253 от ГПК. Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о.