Определение № 3633 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1223 от 14.10.2022г. по гр.д. № 827/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260007 от 07.01.2022г. по гр.д. № 5189/2020г. на Варненски районен съд за отхвърляне иска на Г. Ж. Г. против Р. И. К. и Н. С. К. за установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. върху недвижим имот в [населено място], [община], на [улица], представляващ дворно място с площ 398 кв.м., УПИ * в кв. 34, с построената в него двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка. Касационната жалба е подадена от ищеца Г. Ж. Г. и е бланкетна - конкретни оплаквания за неправилност не са посочени. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че обжалваният акт е постановен contra legem и следва да се приеме за очевидно неправилен. Като въпрос от значение за развитието на правото се сочи този за служебното начало в процеси като настоящия; това служебно начало, според касатора, се реализира чрез разглеждане съдържанието на съдебния акт от гледна точка на справедливост, равенство на страните и ефективни правни средства за защита. Той счита, че дължимото поведение на съда при спазване на основните начала на гражданския процес би било да се уважи иска частично. Ответниците Р. и Н. К. възразяват срещу допускането на касационно обжалване. Претендират разноски. Подпомагащата страна „Уникредит Булбанк“АД поддържа същото становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с построената в него жилищна сграда и стопанска постройка. Ищецът твърди, че правото му на собственост върху процесната 1/2 ид.ч. е признато с влязло в сила решение по гр.д.№ 18789/2018г. на Варненски районен съд, а собственик на другата половина е съпругата му Т. П. Ж. до момента извършения въвод от ЧСИ. От фактическа страна е установено, че с констативен нотариален акт от 23.10.2007г. А. Х. и П. Х. са признати за собственици на недвижимия имот - дворно място и сгради на основание покупка, давност и чл. 92 ЗС. С втори нотариален акт от същия ден А. и П. Х. даряват имота на дъщеря си Т. П. Ж.. На 14.11.2007г. Т. Ж. учредява договорна ипотека върху имота в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за обезпечаване на чужд дълг. При сключване на договора за ипотека е представена нотариално заверена декларация от ищеца Г. Ж. Г., съпруг на Т. Ж., с която дава съгласието си имотът да се ипотекира. В декларацията е посочено, че имотът е индивидуална собственост на съпругата, но представлява семейно жилище. През 2014г. е насочено от страна на банката принудително изпълнение върху имота по изп. д. № 285/2014г. на ЧСИ рег.№ 711. На 15.04.2014г. е връчена покана за доброволно изпълнение до ипотекарния длъжник Т. Ж., която е получена от ищеца Г. Г.. В резултат на проведена публична продан имотът е възложен на ответницата Р. К. с постановление от 18.06.2019г. С влязло в сила решение № 13030 от 28.03.2019г. по гр.д. № 18789/2018г. на Варненски районен съд е признато за установено по отношение на П. Х. и А. Х., че ищецът Г. Ж. Г. е собственик на процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност с Т. П. Ж. на основание давностно владение. Събрани са гласни доказателства от свидетелите С. К. и А. В.. Тъй като тези свидетели са разпитвани и в нотариалното производство по издаване констативния нотариален акт от 2007г., то съдът е преценил показанията им като противоречиви и неубедителни за спорните факти. По съществото на спора съдът е приел, че искът е неоснователен. Върху имота има валидно учредена ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, като предмет на ипотечното право е целия имот, съгласно представените доказателства за собственост и декларираното от съпруга съгласие. Изпълнението е насочено върху ипотекирания имот за удовлетворяване вземането на взискателя и считано от влизане в сила на постановлението за възлагане купувачите - ответници на настоящия иск са придобили всички права върху имота. Решението, от което ищецът черпи права, е непротивопоставимо на ипотечното право на взискателя, който не е участвал в процеса. На основание чл. 496 ГПК правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на правата на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателя. По тези съображения съдът е отхвърлил иска. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице. От страна на касатора не е поставен конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който да е разрешен от съда и да е определящ за изхода на спора. Формулирането на такъв въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, а липсата му е достатъчна причина, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване - Тълкувателно решение № 1/2009г., ОСГТК, т.1. Наред с това, в случая не е направено мотивирано позоваване на никое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2, 3 ГПК. Не е посочена съдебна практика на Върховния касационен съд, на която обжалвания акт противоречи. Поддържаното твърдение, че актът е постановен contra legem, е относимо към основанието очевидна неправилност. Вероятно в същата връзка са и разсъжденията за служебното начало, равенството, справедливостта и ефективните правни средства, въпреки че конкретни оплаквания за нарушаване на тези принципи не са направени. Според настоящия състав обжалваният акт не страда от очевидна неправилност. Такава не е установима при прочита на решението, няма данни за нарушени правни принципи, нито за прилагане на закона в противоположен смисъл. Мотивите на съда са напълно логични и разбираеми. Поради това следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците К. следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.