Определение № 5746 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и М. С. М., чрез адв. Г. И., срещу решение № 89/14.05.2025г. по в.гр.д.№ 518/24г. по описа на Апелативен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените срещу Х. Н. А., С. А. А., Т. И. Ф. и Ф. Х. Ф. искове по чл. 26, ал.1, предл.3то ЗЗД - главен и по чл. 135 ЗЗД – евентуален, съответно за прогласяване нищожността и за обявяване за относително недействителна спрямо ищците на продажбена сделка на недвижим имот, сключена между ответниците на 22.03.2023г. по нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../...г. по описа на нотариус К.К. с район на действие РС Дулово. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В контекста на оплакването, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал до допусне нови доказателства от решаващо значение за симулативността и знанието за увреждане чрез сделка, сключена с цел да се заобиколи влязло в сила осъдително решение, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпросите за 1/задължението на въззивния съд да разгледа нововъведени доказателствени искания, когато същите целят установяване на елементи от иска по чл. 135 ЗЗД и за 2/обстоятелствата, имащи значение за формиране на извода за знание за увреждане при приложението на чл. 135 ЗЗД. Твърди се, че по тези въпроси въззивният съд се е отклонил от разрешенията в сочената съдебна практика на ВКС и решения на СЕС. В писмени отговори насрещните страни Х. Н. А. и С. А. А., чрез адв.Р. Ч. и Т. И. Ф. и Ф. Х. Ф., чрез адв. Г. Я. оспорват наличието на предпоставки за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивният съд се е произнесъл при непроменена установена от първата инстанция фактическа обстановка, съгласно която с влязло в сила на 07.04.2023г. решение № 31/27.02.2023 г. постановено по в. гр. д. № 553/2022 г. по описа на Апелативен съд Варна ответниците Х. Н. А. и С. А. А. са били осъдени да платят в условията на солидарност на всеки от ищците М. А. М. и М. С. М. суми от по 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на сина на ищците - Б. М. С., починал на 13.08.2020г. в [населено място] при извършване на строго регламентирана и високорискова дейност – строеж в имота на ответниците на втори етаж към жилищна сграда, без необходимите за това строителни книжа, без спазване на задължителните обезопасителни правила. По издадените изпълнителни листове били образувани изпълнителни дела № 240/2023 г., № 241/2023 г. и № 242/2023 г. по описа на СИС при РС – Дулово, в хода на които ищците узнали, че ответниците Х. и С. А. продали на 22.03.2023 г. на ответника Т. И. Ф. за цена от 30 000 лева с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... от ... г., вписан в СВ с акт №..., т...., д.№ .../...г., че на 22.03.2023 г. следните недвижими имоти: 1.1 поземлен имот с идентификатор №... по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], ведно с всички разположени върху имота сгради – 1.1. едноетажна жилищна сграда с идентификатор №... по КККР на [населено място], с площ 106 кв.м.; 1.2. едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №... по КККР на [населено място], с площ 16 кв.м.; 1.3. едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №... по КККР на [населено място], с площ 9 кв.м. квадратни метра и 1.4. едноетажна промишлена сграда, с предназначение „Цех за сладкарски изделия“ с идентификатор №... по КККР на [населено място], с площ 108 кв.м. На 10.03.2023 г. са наложени възбрани на по 1/10 ид. ч. от описаните имоти в полза на Б. М. С. (син на ищците) Договорената продажна цена от 30 000 лева е била изплатена по банкова сметка на продавача Х. А.. Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на продадения имот е общо 186 000 лева или продажната му цена е равна на 16.13% от пазарната стойност. Според въззивната инстанция тази нееквивалентност между престациите не водела до абсолютна, изначална и непоправима нищожност, поради накърняване на добрите нрави, тъй като продажната цена към момента на сключване на договора за покупко-продажба надвишавала данъчната оценка на имотите, а сделката била изгодна за купувача, който бил закупил имота с инвестиционна цел. По спорния въпрос за знанието на ответниците Т. И. Ф. и Ф. Х. Ф. за увреждащия характер на сделката въззивният съд е приел, че то подлежи на доказване от ищците с всякакви доказателствени средства, доколкото страните по сделката не са роднини, но пълно и главно доказване на тази материалноправна предпоставка не е проведено. Съдът е изтъкнал, че в подобни хипотези доказването е чрез верига от косвени доказателства за различни /установени от съдебната практика/ обстоятелства, като например дали ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота; не е декларирал същия на свое име пред данъчните власти; придобил го е на изключително занижена цена и др, които преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства, /например ответникът-прехвърлител (и длъжник на ищеца) продължава да живее или да ползва по друг начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или за другите прехвърлени на същия приобретател-ответник имоти, двамата ответници са близки приятели или между тях има трайни търговски или други подобни отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и пр./, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че страните по атакуваната по реда на чл. 135 ЗЗД сделка са осъзнавали увреждането на ищеца кредитор при сключването й. Изводът на въззивния съд това да е останало недоказано е мотивиран от доказателствения анализ на показанията на св. С. и при съобразяване на установеното по делото, че постоянният адрес на ответника Ф. е в [населено място] и същият по занятие се занимава със закупуване на земеделски имоти и други недвижими имоти в региона и в частност в [населено място]; че наложената върху имота възбрана не е в полза на ищците, а купувачът не е извършил справка за тежести върху имота при изповядване на нотариалната сделка, както и това, че прехвърлителите не са продължили да обитават продадените имоти /според св. С. Ю. Т. и споразумение между ответниците/. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът на касатора за задължението на въззивния съд да разгледа нововъведени доказателствени искания, касаещи релевантни за спора обстоятелства, уточнен от настоящата инстанция като такъв относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство, покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, както и допълнителния такъв на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. С въззивната жалба ищците са заявили, че след постановяване на първоинстанционното решение ответниците А. са се настанили отново в продадения имот - жилищната къща и са поискали допускане на свидетелски показания за установяване на това обстоятелство, а като са се позовали на извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, са поискали ответниците да дадат обяснения за въпроси, които не са били допуснати от съда, както и самите те – ищците да дадат обяснения по изложените от св. С. обстоятелства. С две уточнения към въззивната жалба, депозирани в срока за въззивно обжалване, ищците са поискали още един свидетел - очевидец за обстоятелството, че ответниците А. обитават продадения от тях имот – жилищна сграда и промишлена сграда след 09.08.2024г. и са заявили, че са узнали, че управителя на наемателя на промишлената сграда – „НИЛ 1999“ ЕООД, е в роднински връзки с ответника Х. А., за установяване на което са поискали издаване на удостоверение за родствени връзки. С определение № 688/20.11.2024г. въззивният съд е оставил доказателствените искания за събиране на гласни доказателства и издаване на удостоверение без уважение с мотив, че първото е ненадлежно формулирано и преклудирано на основание чл. 266, ал. 2 ГПК, а второто е „също“ неотносимо към предмета на спора. Съгласно трайно установената практика на ВКС, формирана в приложение на разясненията, дадени в т.2 и 3 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид разрешенията в решение № 417/12.07.2010 г. по гр. дело № 788/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 148 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 125/2013 г., III г. о., ГК и решение № 55 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 984/2017 г., IV г., законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и във фазата на въззивното производство по делото, както при предпоставките на чл. 266 ГПК, така и съгласно разпоредбата на чл. 260, ал.6 ГПК. Последната гласи, че във въззивната жалба се посочват новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция. Нови доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 от ГПК са доказателствата за нововъзникнали обстоятелства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка дали с отказа си да събере поисканите от въззивниците доказателства въззивният съд не се е отклонил от цитираните разрешения на съдебната практика на ВКС. Касаторите не дължат държавна такса, от заплащането на каквато са освободени с определение на първоинстанционния съд от 21.06.2021г. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС