Определение № 956 от 25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3892/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. К. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител П. П. против въззивно решение на Врачански окръжен съд № 143/28.03.2013 г., постановено по гр. д. № 105/2013 г., с което е потвърдено решение на РС-Враца № 949/20.12.2012 г., постановено по гр. д. № 614/2012 г., с което Ц. Н. Ц. е осъден да заплати на Е. К. И. сумата 2 000.00 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено спрямо ищеца престъпление на 14.03.2010 г., за което е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 26/2011 г. на РС-Враца, ведно със законна лихва, считано от 14.03.2010 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 190.00 лв. и разноски в полза на РС-Враца в размер на 80.00 лв. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаещ прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За ответника по касация Ц. Н. Ц. е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат Б. В.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изложението по съществото си съдържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което е неотносимо в предварителното производство по селекция на касационните жалби. Липсва обосноваване на поставения въпрос в аспект на специалните основания за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение