Определение № 918 от 12.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2019 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Г. Г. от АК-Хасково срещу решение № 115 от 29.3.2019 г, постановено по в.гр.дело № 118/2019 г на Хасковски окръжен съд, първи въззивен граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 287/20.12.2018 г, постановено по гр.дело № 613/18 г, като е отхвърлен иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от имуществени вреди в размер на 10 831, 58 лв-неполучено месечно трудово възнаграждение за периода 10.11.2010 г-30.7.2012 г, както и иска за сумата 336 лв-заплатени от ищеца здравни осигуровки за времето от 10.11.2010 г-30.7.2012 г. В касационната жалба се подържа, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон е необосновано.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му в тези части и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът по касационната жалба-Прокуратурата на РБ не взема становище по същата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна.Същата е частично допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: ищецът А. И. е заемал по служебно правоотношение длъжността „старши полицай“ на ГКПП „Капитан Андреево“, Гранично полицейско управление-Свиленград, при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Елхово.Наказателното преследване по отношение на него е започнало на 1.10.2010 г с привличането му като обвиняем за това, че на 21.6.2010 г на територията на ГКПП „Капитан Андреево“, в качеството си на длъжностно лице и чрез изнудване и злоупотреба със служебно положение е поискал от анонимен свидетел дар, който не му се следва в размер на 5 евро. Със заповед № 3883/3.11.2010 г на директора на ГД ГП-МВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „старши полицай“, на основание чл.228 т.2, чл.226 ал.1 т.6, чл.227 ал.1 т.7 и т.10 от ЗМВР /отм/ и чл.230 ал.2 т.4 от Правилника за прилагане на ЗМВР от 2006 г /отм/.Наказанието е наложено за уронване престижа на службата и нарушение на Етичния кодекс на държавните служители в МВР, както и злоупотреба със служебно положение, като наказващият орган е приел, че са налице фактите, за които ищецът е бил предаден на съд.С влязла в сила на 13.2.2015 г присъда № 2/29.1.2015 г по НОХД № 831/2013 г на ОС-Хасково касаторът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. С решение по адм.дело № 9020/2010 г на АССГ, потвърдено с решение от 17.7.2012 г по адм.дело № 8287/2011 г на ВАС уволнителната заповед е отменена като е прието, че вменените нарушения са били недоказани.На И. е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 6 месечни възнаграждения в размер на 5 635 лв. Касаторът-ищец подържа, че това обезщетение не покрива в пълен размер претърпените от него имуществени вреди, тъй като за останалия период /извън шестмесечния/ е останал без работа е бил лишен от възнаграждение, като по този начин е претърпял вреди.Претендира сумата 10 831, 58 лв-пропуснати ползи от неполучено месечно трудово възнаграждение за периода 10.11.2010 г-30.7.2012 г и сумата 336 лв, платени здравни осигуровки за същия период. Въззивният съд е приел, че претендираните вреди, изразяващи се в пропуснати ползи не са в причинна връзка с незаконното обвинение.Въпреки изискването по чл.179 ал.1 т.3 ЗМВР /отм/ държавен служител да не е привлечен като обвиняем, преценката дали повдигането на обвинение представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.224 ал.2 ЗМВР в сила от 2006 г /отм/ попада в правомощията на органа по чл.228 от същия закон.Поради това уволнението на касатора е резултат от преценката на дисциплинарнонаказвания орган, а не от поведението на ответника и не е пряка и непосредствена последица от незаконното уволнение.Предвид изложеното е приел, че не следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ за заплащане на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение и заплатени здравни осигуровки за посочения исков период и размери. По отношение на касационната жалба в частта относно иска за сумата 10 831, 58 лв по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е наведено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулиран е следният въпрос: налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение. Този въпрос е обусловил изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и доколкото на настоящия състав не е известна постановена по него съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По отношение на претенцията за заплащане на сумата 336 лв-претендирани от ищеца заплатени от него здравни осигуровки за времето от 10.11.2010 г-30.7.2012 г. В тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Съгласно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.Настоящият случай е такъв, поради което въззивното решение в частта относно този иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ не подлежи на касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение