Определение № 353 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 843/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от И. Р. и В. Р. срещу решение от 02.03.2010 г. по гр. д. № 699/2009 г. на К. окръжен съд, с което е обявено за нищожно решение по гр. д. № 520/2006 г. на районен съд[населено място] като неразбираемо. Доводът е за неправилност на съдебния акт поради нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че не е налице предпоставка за допускане касационна проверка на решението, тъй като такава не е мотивирана в касационната жалба, въпреки оставянето й без движение с указание за отстраняване на нередовностите й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване. С въззивното решение е обявено за нищожно първоинстанционното след като съдът е намерил, че то е неразбираемо. В мотивите на решението е прието, че не е налице съсобственост между страните по отношение на таванското помещения и мазетата, а в диспозитива съдът е постановил, че прекратява производството по делото тъй като искът е неоснователен като недопустим. В този правен извод въззивният съд също е намерил противоречие, поради това, че неоснователните искове се отхвърлят, а по недопустимите се прекратява производството по делото. В касационната жалба не са развити доводи относно основанието, на което първоинстанционното решение е намерено за нищожно, а са развити такива във връзка с твърдението за основателност на иска. Тези доводи са неотносими към въззивното решение, тъй като с него съдът не се е произнесъл по съществото на спора. Той не е обсъждал доказателствата по делото и не е формирал свои правни изводи въз основа на тях. Въззивният съд е извършил само проверка за валидността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и го е обявил за нищожен поради това, че е съдът не е изразил ясно формираната от него воля за това дали искът е недопустим, което е основание за прекратяване производството по делото, или е неоснователен, в който случай следва да се произнесе по него с решение за отхвърлянето му. Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос от значение за изхода на въззивното производство е за валидността на първоинстанционното решение. По този въпрос не са излагани доводи в касационната жалба, той не е въведен като разрешен от въззивния съд въпрос от значение за изхода на спора и не е посочена предпоставка за допускане на касационна проверка. Това е основание да не се допусне до касационна проверка обжалваното въззивно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.