Определение № 234 от 06.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1715/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на С. Н. М. срещу решение №362 от 20.09.2011г по гр.д. № 582/2011г на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение по гр.д. № 436/2009г на Велинградски районен съд Отхвърлен е иск на основание чл. 31 ал.2 ЗС. В изложение касаторът поставя материалноправния въпрос за личния характер на ползването от съсобственика по смисъла на чл. 31 ал.2 ЗС, като непосредствено, т.е за задоволяване на лични потребности служене с вещта, както е приел въззивния съд и съобразно което разрешение липсва изричната предпоставка на закона за уважаване на иска, щом съсобствен между ищцата и ответната община имот ,се ползва от училище, без в случая да е сключван договор за наем ,или личното служене в казания смисъл е без значение за основателността на иска ,без значение е съответно дали съсобственикът ползва вещта лично, или е допуснал трето за спора лице да я ползва, в който смисъл е част от цитираната практика на ВКС – реш.№78/2009г по гр.д.№803/2008 ІІ г.о реш.№14/2007 по гр.д№2776/2005г на ІV а гр. отд. и реш.№80/2010г по гр.д№102/2009г ІVг.о ,последното постановено по реда на чл. 290 ГПК .Коментира се приложената противоречива съдебна практика с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Ответникът [община] оспорва основанията със съображението, че не е формулиран конкретен правен въпрос. Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение счита ,че в изложението е формулиран конкретен материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото Неоснователно е възражението на ответника: не въпросителната словоформа, а съдържанието на въпроса е решаващо за предпоставката по чл. 280 ал.1 ГПК. По поставения в изложението въпрос по приложението на чл. 31, ал. 2 от ЗС, оказал се и решаващ за изхода на спора по настоящето дело предвид изложените в обжалваното решение мотиви, действително е нали противоречие в съдебната практика. В случая обаче редът за отстраняването й е предвиден в чл. 292 ГПК, тъй като противоречиви разрешения се съдържат в практиката на състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 182/13.06.2011 г. по гр. дело № 160/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че лично ползване на общата вещ е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си, като без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание. Идентично разрешение е възприето и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 129/03.04.2012 г. по гр. дело № 1415/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В посоченото от касатора решение № 80/24.02.2010 г. по гр. дело № 102/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че законът не ограничава правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един съсобственик. Обратното разрешение се съдържа в реш. № 276/12.04.2010 г. по гр. дело № 912/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, (постановено по реда на чл. 290 ГПК) ,според което разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС предвижда изрична предпоставка за правото на обезщетение на неползващия съсобственик ,личното използване на общата вещ съобразно предназначението й, т.е. ползването да е за задоволяване на лични потребности. Противоречието по поставения въпрос е вече констатирано в определение №209/2012 по гр.д. 1330/2011г ІV г.о ,съответно с образувано тълкувателно дело №7/2012г на ОСГК за постановяване на тълкувателно решение по него и преодоляване на противоречивата практика, изтъкната като основание за допускане до касационно обжалване и по настоящето дело. Налице са предпоставките на чл. 292 от ГПК и настоящето производство следва да бъде спряно, на основание чл. 292 от ГПК. Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о