Определение № 1197 от 27.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби на ищеца по делото И. З. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Д. З. и от ответницата по делото Д. Х. Н. чрез процесуалния й представител адв.И. М., подадени срещу решение № 441 от 4.3.2014 г по гр.дело № 3843/13г на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав. Ищецът И. С. обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от него иск по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 8 000 евро до сумата 10 000 евро, както и в частта, с която искът по чл.92 ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата 9750 лв като неоснователен. В касационните жалба се релевират доводи за и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответниците Я. А. Н. и Д. Х. Н. оспорват касационната жалба на ищеца по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв.И. М..Подържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържат, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.Претендират разноски. Жалбоподателят-ищец И. З. С. не взема становище по жалбата на ответницата Д. Х. Н.. От данните по делото се установява следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.55 ал.1 чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът И. З. С. от [населено място] подържа, че на 28.7.2007 г сключил с ответницата Д. Х. Н. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ застроено дворно място, намиращо се в [населено място], [община].С предварителния договор страните поели задължението да сключат окончателен договор с предмет прехвърляне на правото на собственост върху имота за сумата от 8 000 евро, като при сключването му С. заплатил на обещателката капаро в размер на 2500 евро.На 28.12.2009 г страните сключили и анекс към предварителния договор, по силата на който като страна бил вписан и ответника Я. А. Н. в качеството му на съсобственик по наследство.С анекса било удостоверено, че С. заплатил още 3 000 евро-като част от продажната цена.В предварителния договор било предвидено, че при неизпълнение на задължението на продавачите същите се задължават да заплатят неустойка в двоен размер на престирания задатък.Не се стигнало до сключване на окончателен договор, тъй като в процеса на събиране на необходимите за сделката документи възникнал спор за правото на собственост върху имота, за чието разрешаване било необходимо да се води исков процес срещу [община].Ответниците не разполагали с финансови средства за водене на делото, поради което се споразумели с ищеца той да заплати всички необходими разходи по делото, а те впоследствие да му ги възстановят.Така по заведеното гр.дело № 1384/2009 г по описа на РС Карлово Султанов заплатил за тяхна сметка сумата 3498, 50 лв, представляваща заплатени държавни такси, адвокатски възнаграждения, депозити за експертизи, разходи за снабдяване с документи.Междувременно С. заплатил на ответниците и разликата до пълната продажна цена на имота от 8 000 евро.На 2.7.2009 г Н. го снабдили с пълномощно, по силата на което има право да извърши сделката от тяхно име, като продаде имота сам на себе си.С влязло в сила решение по заведеното гр.дело № 1384/2009 г на Карловски районен съд обаче било признато, че ищците не са собственици на имота.Междувременно С. бил заплатил още 2000 евро като част от продажната цена, тъй като ответниците го убедили, че цените на недвижимите имоти в България са се повишили.Моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците да му заплатят сумата 19500 лв, представляващи левовата равностойност на 10 000 евро-заплатена цена по предварителния договор, сумата 9750 лв съставляваща двойния размер на заплатеното капаро, както и сумата 3489, 50 лв, съставляващи направени разходи по водене на гр.дело № 1384/2009 г на РС Карлово. Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че същите са неоснователни. От доказателствата по делото е установено, че на 28.7.2007 г между ищеца И. З. С. като купувач и ответницата Д. Х. Н. като продавач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1900 кв.м, който е описан в нотариален акт № т., дело г и е извън регулацията на [населено място].В последствие е сключен анекс към предварителния договор, по силата на който Я. Н. е вписан като страна, предвид факта, че е съсобственик в имота по наследство.Двамата продавачи са декларирали, че са получили сумата 5 500 евро като част от продажната цена, а остатъкът размер на 2 500 евро ще бъде заплатен при подписване на окончателния договор., който следва да бъде сключен в срок до 15 дни от момента на възможното издаване на скица от Агенцията по кадастъра или от техническата служба при [община].Установено е, че имотът, предмет на предварителния договор се намира извън регулация и попада в имот № по КВС на [населено място] с обща площ от 7 553 дка, който с решение на П. К.-К. е възстановен като собственост на О.-с.В. Л..Безспорно е по делото, че Н. както и техния наследодател не са подавали заявление за възстановяване правото на собственост върху този имот. [община] отказала да издаде скица за него, а нотариуса отказал да изповяда сделката. От правна страна съдът е приел, че с оглед конкретните фактически обстоятелства ищецът С. е бил в правото си да развали сключения предварителен договор и анекса към него и да претендира последиците от развалянето му като предяви иск за връщане на продажната цена на отпаднало основание. Предвид установения статут на имота същият не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и за ищеца не е налице интерес да даде да длъжниците срок за изпълнение с предупреждение, че договорът ще бъде развален.Приел е, че ответниците дължат сумата 8 000 евро, представляваща продажна цена на имота, получена от тях на отпаднало основание, като е осъдил всеки от двамата да върне съответната част, съобразно притежаваните права,а именно: съответно 6 000 евро или сумата 11 700 лв, получени от Д. Н., и 2000 евро или 3900 лв, получени от Я. Н.. Искът по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за горницата над сумата 8 000 евро до сумата 10 000 евро съдът е приел за недоказан, тъй като както с предварителния договор, така и с анекса към него страните са уговорили продажна цена в размер на 8 000 евро, която е окончателна и не подлежи на предоговаряне.Доказателства за това, че платената от С. сума в размер на 2000 евро представлява договорена впоследствие продажна цена не са налице.Искът по чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата 9750 лв, дължима солидарно от двамата ответници съдът е приел изцяло за неоснователен по следните съображения: сключеният между страните предварителен договор съдържа конкретни предпоставки, при осъществяването на които следва да бъде ангажирана отговорността на неизправната страна за неустойка.Според чл.10 в случай, че продавачът се откаже от подписването на окончателния договор, той дължи на изправната страна неустойка в двоен размер на полученото капаро, ав чл.9 е предвидена хипотеза, според която неявяването на определения ден за нотариално прехвърляне, както и явяване без готовност за плащане или без всички изисквани документи за сключване на сделката, се счита за виновен отказ от сключване на окончателен договор.В представения предварителен договор и анекса към него липсва уговорен от страните конкретен ден за сключване на окончателен договор, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците на основание чл.9 и чл.10 от същия.Ответниците не са демонстрирали воля за отказ от сключване на окончателен договор и дори са снабдили ищеца с пълномощно, по силата на което да прехвърли сам на себе си правото на собственост върху имота.Следователно претендираната неустойка не се дължи. По касационната жалба на ищеца. В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът-ищец е изложил твърдения, че постановеното решение е неправилно, поради некоректно интерпретиране на събрания по делото доказателствен материал и по-точно игнориране на представено писмено доказателство-банков превод на сумата 2 000 евро.Изложил е твърдения, че мотивите на въззивния акт са противоречиви и необосновани, постановени в разрез със събраните доказателства, което води до нарушение на процесуалния и материалния закон. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г на ОСГТК с нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год., в сила от 1.03.2008 год./ се ограничава достъпът до касационно обжалване, като на касационната инстанция се предостави правото да селектира касационните жалби. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.Изложението по чл.284 ал.3 от ГПК следва да съдържа общо и допълнително основание: формулиран материалноправен или процесуалноправният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. В разглеждания случай липсва дори опит за формулиране на процесуалноправен или материалноправен въпрос, за който да се подържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.Изложените от жалбоподателя твърдения касаят единствено правилността на обжалвания въззивен акт, но не съставляват основания за допускането му до касационно обжалване по подадената от ищеца жалба.Следователно липсват основната и допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. По касационната жалба на ответницата Д. Н.. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са формулирани материално и процесуалноправни въпроси, за които се подържа, че са разрешени от съдилищата в противоречие с представената незадължителна съдебна практика, а именно: 1/ следва ли кредитора по един двустранен договор да предостави на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще счита, договора за развален; 2/ става ли невъзможно изпълнението на задължението по предварителния договор за прехвърляне правото на собственост, когато се установи, че продаваемия имот е извън регулация; 3/ има ли право кредиторът по един двустранен договор да го развали по причина, за която длъжникът не отговаря; 4/ Следва ли при предявен иск по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД съдът да посочи в доклада си правната квалификация на предявените искове като такава по чл.87 от ЗЗД и с оглед на това да разпредели доказателствената тежест между страните. 5/ Нарушена ли е нормата на чл.146 от ГПК, когато съдът не е посочил коректно в доклада си нормата по чл.87 ал.1 от ЗЗД като част от квалификацията на предявените искове. Подържа се, че формулираните материалноправни и процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с представените два броя съдебни решения № 95 от 4.11.2011 г по в.гр.дело № 232/11 г на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение и решение от 11.4.2013 г по гр.дело № 3430/12 г на Великотърноски районен съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика - влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.Представените от касатора два броя съдебни решения съответно на първоинстанционен и апелативен съд не носят отбелязване, че са влезли в сила и при това положение не са част от предметния обхват на подържаното касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. По процесуално правните въпроси.Направения от първоинстанционния съд доклад е точен и изчерпателен, съобразно изискванията на чл.146 ал.1 от ГПК.Дадена е правилната квалификация по чл.55 ал.1 предл..3 от ЗЗД на иска за връщане на продажната цена като платена на отпаднало основание.Прецизно е разпределена доказателствената тежест по предявения иск.В съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 163 от 28.5.14 г на ВКС по гр.дело № 6458/13 г на Четвърто ГО на ГК и решение № 239 от 16.7.2013 г на ВКС по гр.дело № 1050/12 г на ГК, Четвърто ГО съдът е приел, че в доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си, а на длъжника-изпълнението, като вината се предполага.Последиците от неизпълнението не се състоят единствено в разваляне на договора.По правило развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание.Искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за развалянето му, ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното правоотношение.Това е така защото възстановяването на съществуващото положение също е последица от неизпълнението, поради което в искането за връщане на даденото може да се съдържа и имплицитно изявление за разваляне.При така безспорно установената по делото фактическа обстановка, е видно, че за длъжникът-касатор е изначално невъзможно да да престира изпълнение по договора, тъй като предвид влязлото в сила съдебно решение е отречено правото му на собственост върху обещания имот.С иска по чл.55 от ЗЗД ищецът претендира нещо, което е дал на ответниците и в негова тежест е да докаже единствено даването.В случая ищецът е доказал факта на заплащане на продажната цена в размер на левовата равностойност на 8 000 евро.В този случай, за да не последва разваляне на договора ответниците следва да изявят готовност за изпълнят, но както бе казано по-горе това е обективно невъзможно не по причина на кредитора.Следователно ответниците дължат връщане на полученото на отпаднало основание.Доказателствената тежест относно всички тези релевантни факти прецизно е указана от съда.С оглед на горното е без каквото и да било значение, дали изготвяйки доклада по делото, съдът се е позовал на чл.87 ал.1 от ЗЗД, защото дори да го бе сторил това не би рефлектирано върху крайния извод на спора и не би го променило.Ответниците установяват, че са имали готовност, но не са престирали изпълнение на задължението си по договора.Безпредметно кредиторът да даде срок за изпълнение на задължение, което обективно не можа да бъде изпълнено.Следователно ответниците дължат реституция на полученото въз основа на договора, до което се свежда същността на правния спор. По горните съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване по подадената от Д. Н. касационна жалба. С оглед крайния изход на спора касаторът–ищец дължи на ответницата разноски в размер на 35 лв. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение