Определение № 3362 от 06.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3375/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на „Агро Бизнес Център Европа“АД срещу определение №6376/23.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№3486/2023г. на СГС, с което е потвърдено определение от 02.11.2022г., постановено по гр.д.№8311/2004г. по описа на СРС, с което е прекратено частично производството по делото относно приетите за съвместно разглеждане претенции на дружеството против А. П. и А. Б. по т.1, т.2 и т.3 от молбата на жалбоподателя от 19.10.2020г., а именно:

• за заплащане на припадащата се част от цената на процесните имоти: 5 961.04 щ.д. от А. П. и 993.51щ.д. за А. Б., представляващи разходи за участие в търг, поети от ответника „Агро Бизнес Център Европа“АД;

• за заплащане на припадащата се част от стойността на оградата около имотите, изграждането на която е станало през 1994г. със средства на И. М., които ответникът му е възстановил: 1 239щ.д. от А. Б. и 205.56щ.д. от А. Б.;

• за заплащане на припадащата се част от стойността на електрозахранваща въздушна мрежа към имотите и разширение на съществуващ трафопост, извършено през 1995г. със средства на И. М., които дружеството е заплатило: 2 078.93щ.д. от А. Б. и 346.48щ.д. от А. Б..

В изложението на касационните основания към жалбата по чл.274, ал.1, т.3 от ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос, който е разрешен в противоречие с решение №53/14.05.2019г. по гр.д.№2613/2018г. на ВКС, ІІг.о.: „подлежат ли на разглеждане в делбеното производство разходите за придобиване на имота“. Навеждат се твърдения и за очевидна неправилност на обжалваното определение, което е основание за неговото допускане до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

В срок е постъпил отговор от съделителката А. П., в който се оспорват предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд.По същество се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

С решение от 05.06.2018 г., постановено по гр. д. № 5843/2016 г. по описа на СГС, ІІ-В състав, е отменено решение от 06.08.2015 г. по гр.д. № 8311/2004 г. на Софийски районен съд, 72 състав, в частта, с която е отхвърлен искът за делба с правно основание чл. 34 ЗС по отношение на А. Б. П., ЕГН [ЕГН], и „Агро бизнес център Европа” ЕООД“ ЕИК 130943748, и вместо него е допуснато да се извърши съдебна делба между посочените съделители на десет поземлени имота, ведно с построените в тях сгради, находящи се в [населено място], Столична община, при квоти: 1/7 идеална част - за А. Б. П., и 6/7 идеални части - за „Агро бизнес център Европа” ЕООД.Решението на СРС е било потвърдено в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на съделителите Д. Б. З., ЕГН [ЕГН], И. С. Ц., ЕГН [ЕГН], и А. Г. Б., ЕГН [ЕГН].

С решение № 94/2019 г. от 13.01.2020 г. по гр. дело № 4606/2018 г. по описа на ВКС, ГК, II гр.о. постановеният от СГС съдебен акт е отменен в частта, с която са определени съделителите и техните права в съсобствеността на допуснатите до делба недвижими имоти, както и в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция досежно отхвърления иск за делба по отношение на А. Г. Б. и вместо това е постановено делбата на допуснатите с въззивното решение недвижими имоти да се извърши между „Агро бизнес център Европа“ ООД и физическите лица А. Б. П. и А. Г. Б., при права от 49/56 идеални части за търговското дружество; 6/56 идеални части за А. Б. П. и 1/56 идеална част за А. Г. Б..

С молба от 19.10.2020г. от ответника в делбеното производство „Агро бизнес център Европа” ООД са предявени претенции по сметки против А. Б. П. и А. Г. Б., които са приети за съвместно разглеждане в производството по делба с протоколно определение от 21.10.2020г. на първоинстанционния съд.

В т.1 от молбата от 19.10.2020 г. е поискано заплащане на припадащата се част от цената на процесните имоти от останалите съсобственици.“Агро бизнес център Европа” ООД е твърдял, че съсобствените имоти, предмет на делбата, са придобити от ТКЗС „Плодородие”, [населено място] със средства на И. М. М., който бил сключил договор за поръчка с Н. Н.. Поддържа, че последният се задължил да се яви на търг за покупка на сгради и прилежаща земя в стопански двор В. и при спечелване на търга за някоя от сградите да прехвърли в срок от 5 години собствеността върху нея на И. М. или на посочено от него лице.Излага, че от своя страна М. се е задължил да заплати всички разходи по участието в тръжната процедура, да внесе депозита и в случай на спечелване на търга, да заплати в срок дължимата сума.Твърди, че в изпълнение на договора за поръчка на 21.07.1994г. М. е заплатил на Н. Н. сумата 14 688.71лв. и му е предоставил в брой 370 000лв. за внасяне на депозита за обектите.Последният е спечелил търга, като част от цената била заплатена от И. М. в брой, а друга част била преведена по банков път от „МДМ ТИМ ИМПЕКС”ООД за сметка на И. М., съгласно сключен договор за инвестиционен кредит.Жалбоподателят подържа, че въз основа на договор от 03.01.2019 г. възстановил на наследниците на И. М. направените от него разходи за покупка на имотите в размер на 55 636.39щ.д. с банкови преводи в левове по курса на деня на плащане, съгласно условията на договора за инвестиционен заем.П. се на останалите съделители част за покупката на съсобствените имоти са: 5 961,04 щ.д. – дължими от А. Б. П.; 993.51 щ.д. – дължими от А. Г. Б..

В молбата се твърди, че около имотите е била изградена сграда и електрозахранваща въздушна мрежа, а съществуващия трафопост е бил разширен.Това е станало през 1994 г. с финансови средства във валута на И. М. М..„Агро Бизнес Център Европа” ООД е възстановил на наследниците на И. М. направените от него разходи, като припадащата се на останалите съделители част е, както следва: за оградата на стойност 11 567.38 щ.д.: А. Б. П. – 1239.36 щ.д.; А. Г. Б. – 206.56щ.д.; за електрозахранваща въздушна мрежа и за разширението на трафопоста, възлизащи общо на 19 403.35щ.д.: А. Б. П. – 2078.93 щ.д.; А. Г. Б. – 346.48 щ.д.

Въз основа на установените по делото факти и съдържанието на направените от съделителя „Агро Бизнес Център Европа” ООД искания, въззивният със е направил следните правни изводи:

Във втората фаза на делбата е допустимо приемането на облигационни искания на съделителите, които са свързани със съсобствеността.Поради това в делбеното производство не могат да бъдат приети за разглеждане искания, свързани с други отношения между съделителите - не е допустимо да се претендират вземания, произтичащи от облигационни отношения между съделителите, които не са във връзка с прекратяващата се между тях съсобственост.

Съгласно Решение № 94/2019 г. от 13.01.2020 г. по гр. дело № 4606/2018г. по описа на ВКС, ГК, II гр.о. „Агро бизнес център Европа“ ООД е придобил 49/56 ид.ч. от процесните имоти в резултат на сделки, сключени през 2002 година, 2003 година и 2014 година. При предявяване на претенциите по т. 1, 2 и 3 от молбата по чл. 286 ГПК /отм./ жалбоподателят в настоящото производство е изложил твърдения за заплащане на суми във връзка с придобиване на процесните имоти и извършени подобрения в тях през 1994 г. и 1995 г. - преди възникване на съсобствеността между него и останалите съделители, като се твърди, че разходите са били направени от трето за делбеното производство лице - И. М. М., който не е праводател на „Агро Бизнес Център Европа” ООД, и за когото липсват данни изобщо някога да е бил собственик на имотите, предмет на делбата.При твърдение за наличие на вземания към другите съсобственици, произтичащи от заплатени разходи от страна на „Агро Бизнес Център Европа” ООД в полза на трето лице, без дружеството да е имало такова задължение, е недопустимо претенцията да бъде разглеждана в производството по съдебна делба.Сметките, които не са свързани с общността, са недопустими за съединяване в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК, респ. чл. 286 ГПК /отм./, поради което са били налице основания за прекратяване на производството по делото в частта, в която претенцията по сметки на ответника „Агро Бизнес Център Европа” ООД е била приета за съвместно разглеждане с иска за делба.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд не са в противоречие с посоченото в изложението решение №53/14.05.2019г. по гр.д.№2613/2018г. на ВКС, ІІ г.о.Въззивното решение по това дело не е било допуснато до касационно обжалване по въпроса дали вземанията, които съделителите имат един срещу друг във връзка с придобиването на имотите, които са предмет на иска делба могат да се разгледат в това производство, а е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, тъй като решението е било процесуално недопустимо – постановено е при липса на редовно сезиране и при наличието на влязъл в сила акт, с който производството по това искане е прекратено.

Не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване като очевидно неправилно, тъй като акта на съда е постановен при пълно съответствие с т.4 от ППВС7/1973г.

В исковата молба са наведени фактически твърдения, че между лицето Н. Н., който е един от праводателите на „Агро Бизнес Център Европа”ООД, и лицето И. М. М., е сключен договор за поръчка, по силата на който първият се е задължил да се яви на търг за покупка на сгради и прилежаща земя в стопански двор В. и при спечелване на търга за някоя от сградите да прехвърли в срок от 5 години собствеността върху нея на И. М. или на посочено от него лице. Имотите са били придобити от Н. със средства, които са били предоставени на М., но довереникът не е прехвърлил на доверителя придобитите за негова сметка права.Ответникът „Агро Бизнес Център Европа”ООД е погасил задължението на Н. по договора за поръчка към наследниците на М./невъзстановени суми за изпълнение на поръчката/ и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, което вземане той претендира срещу останалите съделители.По твърдения са погасени чрез плащане и вземания на И.М., които той е имал срещу собствениците на имота за извършените в него подобрения, които са подробно описани в молба от 19.10.2020г.

От изложените твърдения се установява, че лицето И.М., респ. неговите наследници не са притежавали право на собственост върху процесните имоти, поради което не биха могли да участват като страна в производство за тяхната делба. Облигационните си претенции биха могли да предявят само по общия исков ред.Касаторът е погасил чуждо задължение, встъпил е в правата на удовлетворения кредитор и би могъл да предяви своя обратен иск срещу задължените лица, но това не би могло да стане в настоящото производство, тъй като тези вземания не са свързани с общността.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение