Определение № 240 от 12.02.2014 г. на ВКС по д. № 6451/2013 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС на РБ се произнася за допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен /ОС/ по гр.д. №329/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени искът на касаторката срещу Д. Д. с пр. осн. чл.45 от ЗЗД – за обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, нанесени на ищцата с причинено по вина на ответника ПТП, и обратният иск на ответника срещу застрахователя [фирма] за същата сума, с пр. осн. чл.229 КЗ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в представените вл. в сила решение на Бургаски РС по гр.д. №305/11 г. и на ВКС, второ т.о. по т.д. №674/07 г. по въпросите: какви са характерът и доказателствената сила на протокола за ПТП, представен по делото и обвързва ли съда признанието на иска по основание от страна на ответника, който е оспорил само размера му. ВКС намира, че соченото основание за допускане на обжалването е налице по първия поставен въпрос. В. съд е приел, че протоколът за ПТП, представен по делото е оспорен от третото лице – застрахователя [фирма]. Макар да е съставен от съответното длъжностно лице по предвидения за това ред, протоколът не е подписан от свидетели на съставянето му, а отразява само обясненията, дадени пред длъжностното лице от участниците в ПТП. Затова протоколът не установява наличието на противоправно поведение на ответника в причинна връзка с нанесената на ищцата черепно-мозъчна травма. Тези изводи на въззивния съд противоречат на приетото от ВКС, второ т.о. в решение по т.д. №647/07 г. Там е посочено, че протоколът за ПТП, съставен в съответствие с правомощията на полицейските органи по ЗДвП и ЗМВР, по установения за това ред и в предвидената форма е официален документ. Отразените в него констатации на длъжностното лице за обстоятелствата, предвидени в бланката на протокола – в това число за обстоятелствата и причините за ПТП, се ползват с материална доказателствена сила. Оспорването на протокола е по реда на чл. 154 ГПК, отм./ чл.193 ГПК/, като на осн. чл.194, ал.1 ГПК съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В тази връзка по делото са представени образуваното срещу ответника за същото ПТП досъдебно производство, съдържащо протокол за оглед на ПТП, постановление за прекратяване на производството и издадено наказателно постановление с налагане на административно наказание – глоба, на ответника; разпитани са свидетели – очевидци, назначена е съдебно – медицинска експертиза, а във въззивната си жалба ищцата е поискала от съда и назначаване на съдебно - техническа експертиза за доизясняване на спора / експертиза за това съдът може да назначи и служебно, при въведено от страната оплакване за допуснато процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна или за формирани необосновани фактически изводи, на които е основано решението – ТР №1/13 г., т.3 ОСГТК/. Вторият въпрос не е от значение за спора, тъй като искът е оспорен от третото лице - помагач по основание и размер / с постъпилия в срок, видно от разписка за изпращането му по куриер, отговор на исковата молба/ - чл.221 ГПК, р. №142-9/54 г. на ОСГК. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение