Определение № 538 от 26.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3048/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на Ц. КАБЕЛНА КОМПАНИЯ Е. [населено място] за допълване на определение № 30/14.01.2016 год., постановено по делото, в частта за разноските, представляващи изплатен адвокатски хонорар. Насрещната страна ДАНИМПЕКС Е. [населено място] с писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на молбата, евентуално възразява по размера на възнаграждението. По допустимостта на направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на пропуск от страна на съда по см. на чл.254 ал.2 т.5 ГПК, вр. чл.81 ГПК. Неоснователно е оплакването, че молителят е пропуснал законния срок за предявяване на искането си по чл. 248 ГПК – молбата е депозирана по пощата, а пощенското клеймо е от 15.02.2016 г. /понеделник/ - последен ден от срока, който изтича в неделя. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С определение на настоящия състав на ВКС № 30/14.01.2016 год. по ч.т.д.№ 3048/2015 год., образувано по частна касационна жалба на ДАНИМПЕКС Е., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение на Варненския апелативен съд, постановено по частна жалба против определение, с което е оставено без уважение искане за допълване на прекратително определение на Варненския окръжен съд относно разноските, като частната касационна жалба е оставена без разглеждане в частта, в която има характер на молба по чл.248 ГПК. Следователно, с оглед изхода от спора, ответникът по частната жалба има право на разноски, сторени в настоящото производство. Видно от представените към отговора на частната касационна жалба - договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък по чл.80 ГПК, страната е договорила и заплатила адвокатско възнаграждение за частното производство в размер на 1 252 лв., при спазване на указанията на т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно доказването на претенцията за присъждане на съдебно-деловодни разноски във връзка с процесуално представителство. Съдебният състав намира, че възражението на ДАНИМПЕКС Е. за прекомерност на възнаграждението е основателно. При липса на особена фактическа и правна сложност на процесуалноправния спор относно дължимостта на разноски по приключилото т.д.№ 1850/2014 г. на Варненския окръжен съд и при съобразяване вида на производството – по чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК, стойността на възстановимите разходи следва да бъде редуцирана до 500 лв., на основание чл.78 ал.5 ГПК. Така мотивиран, и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение