Определение № 82 от 21.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4282/2016 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молбата на адвокат Ст.К. като процесуален представител на Т. К. Д. за изменение на постановеното по настоящото дело на 28.ХІІ.2017г. решение в частта за разноските. Твърди се, че присъдените такива не са съразмерни с уважената част от претенциите и след компенсация с дължимите на ответника разноски съобразно чл.78 ал.8 ГПК. Ответникът по молбата В. 28000 Г. И. не е представил отговор по реда на чл.248 ал.2 ГПК. Молбата е допустима като подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и от заинтересована страна, но разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С определение от 20.VІ.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд в отхвърлителните му части по претенциите на Д. за възнаграждение за положен труд над установената нормална продължителност на служебното време в рамките на общата продължителност, който не е компенсиран, за обезщетение по чл.227 ЗОВСРБ, за мораторни лихви и за разноски, като на основание чл.280 ал.2 ГПК /в редакцията преди последното изменение на разпоредбата през 2017г./ е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. в отхвърлителната му част за присъждане на разликата между заплатеното обезщетение за неползван отпуск и дължимото му такова и на мораторна лихва. С решението си от 28.ХІІ.2017г. ВКС е уважил частично претенцията за обезщетение за положен труд над нормалната продължителност на служебното време и е оставил в сила въззивното решение в отхвърлителните му части по претенциите по чл.227 ЗОВСРБ и за мораторни лихви, присъдил е 3570.71лв. разноски по компенсация, от които 2073.51лв. на процесуалния представител на Д. за осъществената от него безплатна адвокатска защита пред касационния съд и 1497.20лв. на Д.. Така определеният размер на присъдените на Т. Д. разноски е съобразен с разпоредбите на чл.78 ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК с оглед заплатените от него за първоинстанционното и въззивното производство общо 5300лв., предметите на въззивната и касационната жалби, уважените и отхвърлените части по предявените претенции във всички инстанции /предявените искове са за общ размер 68128лв., уважените са за общо 39014лв., при което съобразно чл.78 ал.1 ГПК дължимите разноски са в размер 3035лв./, както и с оглед дължимото се възнаграждение за процесуалното представителство на ответника от юрисконсулт пред настоящата инстанция /съобразно чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК/. Освен това, съдът е взел предвид и присъдените на Д. от първоинстанционния и от въззивния съдилища общо 1325лв. разноски, решенията на които в тези части не са отменявани и изменявани, поради което и те са приспаднати от общо дължимите му за производството 3035лв. По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,