Определение № 316 от 23.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2666/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба с вх. № 13787/04.08.2017 г., подадена от: М. Г. Щ. и К. А. Щ., последният лично и като ЕТ”Щ.- АДЩ-А. Щ., К. Щ.”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1399 от 19.06.2017 г. по в.т.д. № 4252/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав, с което е уважен изцяло предявеният от „У. Б.” АД иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. А. Щ., лично и като ЕТ”Щ.-АСЩ А. Щ.-К. Щ.”, и М. Г. Щ. дължат на банката солидарно, на основание обявена предсрочна изискуемост, следните суми: 45 219.17 лв. – главница по договор за банков кредит 028-18 от 15.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2014 г. до окончателното плащане и 10 552.14 лв. – възнаградителни и наказателни лихви, по издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 744/2014 г. на Районен съд – Разлог, както и сумата 226.35 лв. – такси по кредита, за която сума е допълнена първата заповед за изпълнение със заповед № 3315 от 18.08.2014 г. С определение № 148 от 13.04.2018 г. производството по делото е спряно, на основание чл.292 ГПК, а след обявяване на ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с определение № 118 от 09.04.2019 г. е постановено възобновяването му. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по незаявено в заповедното производство основание и недопустимост на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Освен това се твърди и неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, подробно мотивирани. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени доводите за недопустимост на въззивното решение. Формулирани са и въпросите: 1. Когато кредиторът не е заявил в заявлението си за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания и не е уточнено кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните книги, допустимо ли е съдът да се произнесе с решение по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и 2. Встъпването на ЕТ като съдлъжник по дълг на физическото лице, което е регистрирало търговеца, може ли да се тълкува като встъпване в собствен дълг, предвид особената правна същност на ЕТ и в този смисъл такова встъпване в дълг действително ли е. По първия въпрос се сочи допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: решение по т.д. № 620/2012 г., І т.о. и решение по т.д. № 2427/2014 г., ІІ т.о., а по втория въпрос се твърди наличие на противоречива практика на съдилищата – т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция към момента на подаване на касационната жалба – преди ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86/2017 г./ В постъпил от ответника по касация - „У. Б.” АД писмен отговор се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържа, че въззивното решение е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. При постановяване на атакуваното решение въззивният съдебен състав на САС е приел следното от фактическа страна: наличието на сключен договор за банков кредит от К. Щ., лично и в качеството му на ЕТ, и Банка”Х.” АД /вляла се в „Б.” АД, сега „У. Б.” АД/, с последващи анекси, по силата на който кредитополучателят е получил отпуснатите от банката парични средства в размер на 80 000 лв., съответно ги е осчетоводил в предприятието на ЕТ; Със сключване на анекс № 1 в договора е встъпила в дълг и М. Г. Щ., отговаряща солидарно с първоначалния длъжник. Въз основа на приетото заключение на ССЕ са определени размерите на дължимата по договора главница – 45 219.17 лв./вкл. и вноски с настъпил падеж преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК/, размерите на претендираните договорни лихви – общо 10 552.14 и начислени такси по кредита. Решаващият състав е приел, че поради неизпълнение на задълженията на ответниците, са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е сторено с връчени изявления на банката, независимо от допуснатата грешка в товарителниците при посочване на номера на договора. Отчетено е липсата на оспорване, от страна на ответниците, на доказателствата, установяващи връчване на уведомленията на банката, както и липсата на възражения, че уведомленията не са получени. Съдебният състав на САС е извел извод за съществуване на вземането на банката в посочените размери към ответниците – длъжници, като всички суми са включени в издадената заповед за изпълнение. За недоказано е счетено възражението на ответниците за липса на подписан от тях договор за кредит и допълнителните анекси към него, както и възражението, че сумата не е получена от посочения в договора кредитополучател. Настоящият съдебен състав на ВКС приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. По първия формулиран от касаторите въпрос, свързан с разграничаване на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК и обусловеността на предмета на исковото производство от заявеното в заповедното производство основание, както и по доводите за вероятна недопустимост на въззивното решение, отговор е даден в т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. Според него, разграничаването на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и в исковата молба по чл.422 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост. Изразеното от въззивния съд становище за дължимост и на падежиралите вноски, установени от ССЕ, се явява в съответствие с даденото задължително тълкуване в посоченото ТР, обхващащо и случаите при необявена предсрочна изискуемост на кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Вторият въпрос не удовлетворява основния селективен критерий, тъй като е пряко съотносим към правилността на въззивното решение в частта, с която са посочени надлежните страни по процесния договор и анексите към него, по съображения за липса на отделен правен субект – ЕТ при регистрация на едно физическо лице като едноличен търговец. Отговорът на този въпрос предпоставя проверка за законосъобразност на атакувания съдебен акт, която обаче е извън селективното производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение